„Това е различно“: В кафене на Западния бряг войната се приближава
Бейт Сахур, окупиран Западен бряг – Цитаделата се намира в остарелия град Бейт Сахур – ресторант, кафене и читалище. През цялата година това е въртяща се врата на локални постоянни гости, туристи и чужденци, които назовават района на Витлеем дом.
Външният двор, малко под равнището на земята, гледа към две стени, белязани с подписи на палестинската опозиция. Едната е покрита с картини на икони - от журналистката на Al Jazeera Shireen Abu Akhleh до деятеля Khader Adnan. Другите мечки цитират на арабски и британски.
Продължавайте да четете
лист от 4 детайла „ Не мога да ги спася “: Времето изтича в лечебните заведения в Газа посред прекъсване на електрозахранването Приемът: Докато Израел се сплотява, Газа заплаща цената Тела на деца, дами извадени от руините, до момента в който Израел бомбардира Газа Видео на Хамас наподобява демонстрира освобождението на жена и две деца завършек на списъка„ Ако не успеем да защитим нашата обективна идея, тогава би трябвало да променим бранителите, а не идеята “, гласи стената в символ на респект към палестинския публицист Гасан Канафани.
Когато слънцето залезе на четвъртия ден от войната, туристите бяха напуснали и малко чужденци останаха, само че постоянните гости останаха ситуирани пред пепелниците на комплицирано гравирани маси за кафе, търгувайки вести и актуализации от живота по едно и също време.
Баха Хилу, уредникът на културни и политически събития в Цитаделата, имаше дълъг ден. Носеше плетена вълнена шапка и тениска в подобаващ маслиненозелен цвят, с надпис „ Intifada 48 “ на гърба като спортна фланелка. Той приказва в трогателни едноредови думи, осведомени от социологическия си генезис, само че по-важното от способността му да артикулира структурите на подтисничество, които оформят живота на един палестинец.
Денят му стартира с образуване на заминаването на разтревожена швейцарска туристическа група, откакто се оказаха в капан в средата на спора, на фона на възходящи опасения, че облакът от война, който към този момент е обхванал Ивицата Газа, може скоро да се популяризира към Западния бряг. < /p>
В 8 сутринта той ги беше натоварил в палестински бял рейс, който тръгваше от Витлеем към контролно-пропускателен пункт източно от града. Контролно-пропускателният пункт, отворен по знамение, беше мястото, където групата се трансферира на израелски рейс с жълти табели, който щеше да ги води до пропускателния пункт на Йордания - летището Бен Гурион към този момент не беше алтернатива. Докато Баха се отдалечаваше, той наблюдаваше по какъв начин израелските сили прехващат рейса и затварят контролно-пропускателния пункт след прекосяването му.
По-късно същия ден той научи новината от другар в град Газа – тя и фамилията й изгубиха дома си при израелската бомбардировка. Сега те бяха разселени хора. Бездомен.
Когато седна, беше съвсем 18 часа. Баха беше изтощен – физически, душевен и прочувствено. Целият свят гледаше към него, към Палестина, сподели той, само че въобще не можеха да го видят.
„ Това е друго “, беше единственото изказване, което остана поредно измежду диалозите в Цитаделата.
Баха се съгласи – в никакъв случай преди не беше виждал израелски бойци, пленени от палестинци. И въпреки всичко, уточни той, „ резултатът постоянно е еднакъв “.
Той приказва за концепцията, че палестинците са „ привикнали с това “ – с война. „ Ние сме оживели от израелския апартейд. Прилага се към най-хубавите от нас и към най-лошите от нас “, сподели той. „ Принудени сме да изпаднем в обезсърчение до степен, в която гибелта е по-милосърдна от живота. “
„ Всеки погубен палестинец е пропиляно знамение “, сподели той, разтривайки слепоочието си с една ръка, държейки цигара в другата.
Деветнадесетгодишната Мариам показа сходно възприятие. „ Хората ни наподобяват като че ли сме привикнали с войната, само че не сме “, сподели тя. „ Трябваше да стартира университета в Хайфа идната седмица. “ Сребърните й обеци се люлееха напред-назад, до момента в който тя поклащаше глава.
„ Предполагам, че това не се случва. “
Надер, Таха, Ибрахим и Малик седяха към близката маса. Избраха от торбичка Mr Chips, с усет на червен пипер и Lay’s. Опаковките Marlboro, Parliament и Gauloise свършваха бързо.
„ Не се тормозете “, успокои го Ибрахим, за разлика от бензина, водата и консервите, те бяха сигурни, че няма да им свърши тютюнът.
С напредването на нощта от ден на ден хора седнаха в Цитаделата. Разговорът продължи в разрастващ се кръг. Проговори млада жена от Румъния, пристигнала във Витлеем единствено три седмици по-рано. Тя работеше за неправителствена организация, документираща израелски закононарушения против интернационалното право, и беше на тримесечен престой.
„ Родителите ми са откачени, само че желая да остана “, сподели тя. „ Докато мога. “
Тя добави, че доста от задграничните й другари към този момент са отпътували. Тя живееше сама.
Глас от другия кръг предложи вечер на играта в Цитаделата на идващия ден. Всички бяха разчувствани от концепцията и предложиха да донесат друга настолна игра или тесте карти. Дори покерът беше на масата.
„ Входната такса е 200 шекела “, пошегува се Баха, еквивалентът на $50. Групата изпъшка в унисон, предлагайки вместо това губещият да купи кутия цигари. Да, съгласиха се, беше решено.
Докато диалогът продължи, Надер и Ибрахим гледаха видео онлайн в TikTok на подиуми, разиграващи се на по-малко от 10 минути път в Jacir Palace, огромен хотел. Хората се тълпяха към телефона, гледайки по какъв начин назъбената огнена линия се популяризира по улицата. Всеки е бил там преди, всеки е познавал някой, който живее в радиус от четвърт миля, в случай че това не са били те самите. На екрана проехтяха изстрели. Очите изпъкнаха, когато човек падна на земята в ръцете на израелските сили.
Минути по-късно телефоните светнаха с вести от групови чатове за актуализиране на вести в WhatsApp и Telegram.
„ 19:54 часа, WB, Витлеем: палестинец беше тежко ранен по време на продължаващи конфликти с IF пред двореца [Jacir] / Rachel tomb 300 checkpoint. Избягвайте региона. “
„ Ще ескалира ли обстановката на Западния бряг? “ Това е въпрос, който доста от тези в Цитаделата се чудеха на глас. Изолираните произшествия като този в двореца Джачир към този момент непрестанно се усилват.
„ Това не е нищо “, сподели Таха за случилото се до момента. „ Това е единствено лека закуска. “
Източник: Ал Джазира