Беше време, когато на улицата мъжете и жените се различаваха,

In memoriam Ален Делон: Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена

" Беше време, когато на улицата мъжете и дамите се различаваха, през днешния ден към този момент не се знае кой кой е. Ролите са по-малко избрани, от време на време даже се разменят, както с отпуска по бащинство. Освен това, сякаш се подразбира, че е едно и също да бъдеш с човек от другия пол или от същия. Това към този момент е съществено! Не съм срещу гей браковете, не ми пука, само че съм срещу осиновяването на деца. Ще ми кажат, че би трябвало да се приспособявам и да пребивавам с времето си… Е добре, доста зле изживявам тази ера, която банализира противоестественото. Дори и да ме разгласят за остарял простак, това ме шокира! Знаете ли какво е споделил Фелини тъкмо преди да почине?: " Ах! Да бъда влюбен още един път! ". Да мислиш за това и да го изречеш в мига, в който си тръгваш, е вълнуващо, нали? Трябва да вярваш, че това е най-хубавото нещо на света. Толкова добре го разбирам! Днес сме във време, в което към този момент не можеш да кажеш на един мъж: " Пожелавам ти да обичаш жена ", само че да обичаш същински, откровено, това е, което си коства. Няма нищо по-важно! ". В памет на легендата на френското кино Ален Делон, който си отиде на 88-годишна възраст, публикуваме още веднъж едно негово изявление за " Мадам Фигаро " от 2013 г.

- Случва ли ви се да се питате къде са мъжете?

- Кой пита? Жените? Наистина познавам някои, които споделят, че към този момент няма мъже… Те са по-малко, тъй като от ден на ден дами се трансфораха в мъже. Жените се бориха, с цел да имат права, реализираха това, което желаеха, доста добре… Но за какво би трябвало да се държат като мъже, за какво желаят да наподобяват на тях? Не разбирам.

- Разбирате ли, че дамите желаеха да имат права?

- Разбирам го, само че до известна степен. Трябва да се внимава с границите, с равновесието сред мъже и дами. По мое време споделяха, че не е работа на една жена да се бори. Ако на следващия ден се борят, ще го вършат като мъже… Не съм сигурен, че ще завоюват. Сега се пробват да заличат разликите, само че това, което отличава един мъж от една жена, е красиво.

- Мъжете и дамите към този момент дотам са неразличими, че могат да бъдат сбъркани…

- Беше време, когато на улицата мъжете и дамите се различаваха, през днешния ден към този момент не се знае кой кой е. Ролите са по-малко избрани, от време на време даже се разменят, както с отпуска по бащинство. Освен това, сякаш се подразбира, че е едно и също да бъдеш с човек от другия пол или от същия. Това към този момент е съществено! Не съм срещу гей браковете, не ми пука, само че съм срещу осиновяването на деца. Ще ми кажат, че би трябвало да се приспособявам и да пребивавам с времето си… Е добре, доста зле изживявам тази ера, която банализира противоестественото. Дори и да ме разгласят за остарял простак, това ме шокира!

- Живели сте във време, в което възпитанието на момчетата е било друго: страстите, възприятията се проявяваха по-малко… Бяхте ли учтив в фетиш към мъжествеността?

- До последна степен, поради събитията! Бях дете на любовта, само че родителите ми се разведоха, когато бях на четири години. Всеки от тях потегли по своя път и имаше деца. Аз бях по средата: единия ден при единия, на другия ден при другия. Накрая ме дадоха на приемни родители, безусловно изключителни, на улица " Дьо ла Терас ", във Френ. Живеех навътре в пандиза дружно с децата на пазачите (приемният татко е бил надзирател в затвор - б.пр.). Това беше друго време, различен живот, по-безгрижен от настоящия.

- На 17 година се записвате доброволец в армията. Разпределен сте във военноморската част в Сайгон, в разгара на войната в Индокитай. Какво ви даде този опит?

- Дължа всичко на армията. Нямаше да съм това, което съм, в случай че не беше армията. Тя ме научи на полезностите, нужни за построяването на един юноша, на един мъж: почитание, дисциплинираност, смелост…

- Мислите ли, че с премахването на наложителната военна работа, френското общество се лиши от един нужен обред на посвещение?

- Допуснахме неточности: през 1974 година намалихме възрастта на гражданското пълноправие от 21 на 18 година Днес хлапаците приказват за правата си, преди да са научили отговорностите си. И премахването на наложителната военна работа, която беше потребна за доста момчета. Те имаха шанса да намерят рамка, да бъдат подготвени, да се сблъскат с престижа, да придобият ценности… Не е неточност на младите, само че какъв брой са разпуснати те през днешния ден и вършат каквото си желаят? Какво ще стане с това потомство, което не е научено да почита другия, мъж или жена?

- Имахте ли мъжки модел в младостта си?

- Преди армията? Никой. В армията моят модел бяха висшестоящите: командирът Колме, генералите… Исках да наподобявам на тях, даже и да знаех, че това е невероятно, тъй като нямах нужното обучение. Не бях офицер, а боец.

- Бащинството оказа помощ ли ви, с цел да се изградите като мъж?

- То беше едно допълнение, само че армията ме направи мъж.

- Синът ви Ален-Фабиен сподели пред " Пари мач ", че вие сте го създали мъж. Какво ви дава този комплимент?

- Както ви споделих, що се отнася до мен, армията е тази, която ме направи мъж. Всеки може да си прави изводи.

Ален Делон и Роми Шнайдер

- В края на 1957 година бяхте в афиша на първия си филм, " Когато е забъркана жена ". Каква роля изиграха дамите в живота ви?

- Дължа живота и кариерата си на дамите. Когато на 22 година излязох от армията, те ме научиха на всичко. Беше очарователно за един млад мъж, привикнал с девойки на своята възраст, да бъде обичан от по-възрастни дами, които са научили всичко в живота. Брижит Обер и Мишел Корду са самата същина на женствеността, по този начин както Мирей, Роми или Натали (актьорът приказва за своите огромни любови - Мирей Дарк, Роми Шнайдер и Натали Делон - б.пр.).

- Това са прочее дами, които се изплъзват на стандарта за подчинената съпруга…

- Нито подчинени, нито преобладаващи. Това са дами със мощен темперамент, които нямат потребност да утвърждават своята неустрашимост. Това е толкоз красиво, една жена - жена, която не се пробва да заличи това, което е. Днес дамите са запазили женските си качества, само че по-прикрито. Това е тъпо, тъй като няма нищо по-хубаво на света от една жена. Това съм си мислел постоянно. Една същинска жена, която наподобява на жена…

- Като Мис Франция?

- Да. Те към момента въплъщават облика на одобрената женственост. Всяка година това е като глътка въздух, озовавам се измежду 25 или 30 млади девойки, които въплъщават безспорната женственост (Ален Делон е член на журито на Мис Франция - б.пр.). Те не се пробват да бъдат нещо друго. Това е прелестно.

- Вие познавате киното, основано от мъже за мъже. Какво се промени най-вече от този момент?

- Наистина това беше друга ера, друго кино, което показваше хубавата страна на ченгетата, крадците, авантюристите… Истински мъже, постоянно въплъщавани от артисти, които идваха от на никое място. Комедийният артист има предопределение и се учи млад, в школи. Актьорът е определен поради мощния си темперамент, който слага в услуга на киното. Актьорът е случайност: аз съм случайност, като Лино Вентура, който идваше от кеча, или Жан Габен…

- Къде са през днешния ден наследниците на Габен, Вентура?

- Аз не ги познавам. Тези, които остават, се приспособяват, като Депардийо. Но към този момент не е същото.

- Какъв мъжки облик излъчва днешното кино?

- Не мога да ви отговоря. Във всеки случай, друг, който аз познавах. Това е неразбираемо! Преди имаше мъже и мацки. Силни персони. Днес има каквото поискаш. Вече не се мечтае. Мисля, че киното към този момент не кара хората да мечтаят. По мое време, когато гледахме Кари Грант да целува Ингрид Бергман на екрана, мечтаехме. Сега съвсем чуваш да споделят: " О, видя ли, той наподобява на Пиеро! ". Минахме от героите, на които искахме да приличаме, към героите, с които можем да се идентифицираме… Вече няма модели.

- Мачистка ли е киносредата?

- За през днешния ден не знам, тъй като вървя рядко. Тя беше такава преди 40-50 година, основно при режисьорите. Освен Лилиана Кавани, която правеше доста мощни филми, имаше доста малко дами. Мелвил беше ужасяващ мачо, той снимаше с мъже за мъже. Това се промени.

- Радва ли ви това?

- Има положителни и неприятни филми, огромни режисьори или не. На една снимачна площадка режисорът е шефът на кино лентата, без значение дали е мъж или жена. Някои дами имат повече гений, в сравнение с мъжете.

- Никога не сте бил режисиран от жена. Така ви харесваше?

- Много желаех да работя с Лиза Азуелос или Майвен. Казах им го. Несъмнено нямаше да има огромна разлика от това дали фотографирам с мъж. Може би възприятията, които можеха да изискат по-добре да изразя…

- Познавате ли своята женска страна?

- Не. Често са ме питали. Не знам коя е женската ми страна.

- От повече от 50 година вие въплъщавате безконечната неустрашимост. Как го усещате?

- Надявам се, че заслужавам това определение… Трогва ме, в действителност ми доставя наслаждение. Аз съм подобен какъвто бях, същият мъж… Смущава ме най-много думата " безконечен ". Дори когато някои хора гледат остарели фотоси, ми споделят, че нищо не се е трансформирало, че съм още по-хубав отпреди (смях). Това е отлично. Кога ли ще спре?

- Какво е пожеланието ви мъжете и дамите да се преоткрият?

- Знаете ли какво е споделил Фелини тъкмо преди да почине?: " Ах! Да бъда влюбен още един път! ". Да мислиш за това и да го изречеш в мига, в който си тръгваш, е вълнуващо, нали? Трябва да вярваш, че това е най-хубавото нещо на света. Толкова добре го разбирам! Днес сме във време, в което към този момент не можеш да кажеш на един мъж: " Пожелавам ти да обичаш жена ", само че да обичаш същински, откровено, това е, което си коства. Няма нищо по-важно!