Беше въпрос на време на сцената да излезе и добре

Беше въпрос на време на сцената да излезе и добре известния в предишното съюз „ Звено “. На 19 май 1934 година група генерали и политици – организирали и предходния прелом (9 юни 1923-а), и идващия прелом (9 септември 1944 г.) – реализират боен прелом в София и не разрешават политическите партии като мярка – част от налагането на своя властнически режим. Днес „ Звено “ се появи – напълно инцидентно – в предаването на Петър Волгин „ Политически неточно “. Появи се като откъс – илюстрация какъв брой доста наподобява времето на деветнайстомайския прелом с нашето настоящо време. С какво си наподобява? Ами с непригодността и нетърпимостта към партиите. Има ли нещо правилно в това съпоставяне? Очевидно има – от сряда до петък, с напъните на избрани политически сили – фрагментацията сред партиите в Народното събрание се ускори и докара до хаоса в пленарна зала, от който излаз се оказа избора на Вежди Рашидов за ръководител. Забелязал съм, че в „ Политически неточно “ редовно се появяват отзиви и послания, които обслужват избран вид политически ползи в България. Това са на първо място посланията и ползите на съветското великодържавно наличие у нас и на тези домашни олигархични кръгове, които са изключително заинтригувани да го организират. Примери могат да се вземат от съвсем всяко предаване на господин Волгин, от изявленията на неговите събеседници, които постоянно ни изясняват света през позиция, която изумително съответствува с ползите на съветската политика в България. Днешният анонс със сравнението сред звенарския прелом от 19 май и настояща България може да се пояснява и като предизвестие, и като опасност. „ Звено “ и неговите водачи – на първо място Кимон Георгиев – са поредни и правилни чиновници на съветския имперски интерес в България. Има исторически данни за това, че в навечерието на преврата сръбският боен аташе – по-късно добре известният Дража Михайлович – е напуснал посолството с чанта, цялостна с „ интернационална помощ “ и е влезнал с тази чанта на място, където са го очаквали хора, планиращи идния прелом. Истина ли е това или нечиста сделка – дано историците да кажат, само че факт е, че една от първите начинания на ръководството на „ Звено “ през 1934-а е възбраната на Вътрешна македонска революционна организация – организацията, която вгорчава триумфа на Белград в окупацията на Македония. Доколко доверени лица на Москва са били съществени фигури на „ Звено “, можем да съдим и по обстоятелството, че на Кимон Георгиев е предоставено да води и идващия кремълски прелом в България – този на 9 септември 1944 г. Днешната рецесия и фрагментация на партийната система и целенасочената прилика в предаването на Волгин с манифеста на превратаджийското „ Звено “ от 1934 година може да се пояснява най-малкото като предизвестие от същия Стопанин. Продължавайте хаоса и борбите в Народното събрание, гласувайте следващи наказания и „ обиди “ по отношение на Русия в подтекста на войната в Украйна, и ние можем да помогнем на същия вид патриотични офицери и „ цивилни родолюбци “ да вземат властта, както помогнагхме на Кимон и Димо Казасов през май 1934-та. При това българският народ с вдъхновение ще приветства изгонването от властта на самозабравилите се ваши партии… Няма да се учудя, в случай че в „ Политически неточно “ се прави не просто прилика с темперамент на предизвестие, а се дава предпазлив израз на някаква поредна самодейност в българското олигархично задкулисие. Колко му е зад плътните пердета на някоя ложа или измежду релаксиращия разкош на далечен петзвезден хотел да са се събрали „ значими хора “ и да са разискали полезността да се възвърне загатна – а за какво не и организацията на „ героите от май 1934-а “. Нищо, че тогава звенарските превратаджии бързо бяха изхвърлени от властта – само че партиите не бяха възобновени. Създаде се едноличният режим на Борис Трети. „ Еднолично “ е определение, с което постоянно се характеризира и актуалното „ служебно “ ръководство на България – трето или четвърто подред за година и половина… Българските политици и партийни велможи надали четат доста история. Сигурно са чували за „ Звено “ и 1934-а, само че не са впечатлени – „ минали работи “. Историята е нелюбезна дама с намръщено и постоянно мъчително възприятие за комизъм. Тя кара хората и народите да повтарят травматичния си опит от предишното, в случай че са си разрешили да го не помнят. Не е неприятно това да бъде припомнено на тези, които си разрешиха лукса да вършат обществени панаири в Народно събрание – като този за избор на парламентарен ръководител. Огнян Минчев, коментар във фейсбук