Беше толкова ясно, че мир в Газа няма да има.

Беше толкоз ясно, че мир в Газа няма да има. Че всичко беше режисура, с цел да се върнат израелските заложници и израелското държавно управление да се освободи от напрежението и натиска на техните фамилии. Затова нито се зарадвах, нито разясних – единствено зачаках края на тази режисура.

Не ме разбирайте неправилно – без значение, че в израелските затвори гният хиляди палестинци, затворени без съд и присъда, в това число деца, ще излъжа, в случай че кажа, че през последните две години не съм мислила и за отвлечените по тунелите израелски цивилни. За техния смут, за това по какъв начин мечтаят да видят околните си, да видят дневна светлина, да им бъде върнат животът. За мен това беше неправда също, която трябваше да бъде поправена.

Но аз съм тук, над мен не хвърчат бомби от десетилетия, околните ми не гният по затвори, израелската войска не ми е окупирала земите, не ми е изсичала маслиновите градини. Мога да си разреша да съчувствам и на двете страни в тази ситуация. Факт, понесените от Израел премеждия са нищо на фона на породените от него такива. И страданията на палестинците ще продължат. А отвреме в точния момент ще умира и по някой почтен израелски граждански, когато палестинците получат опция за възмездие. И мир в никакъв случай няма да има, тъй като Израел не желае мир, той желае да изтласка и прогони или да убие и последния палестинец от тези земи.

Кнесетът одобри закон за анексиране на Западния бряг единствено преди дни. На Западния бряг няма Хамас. На Западния бряг ръководи “Фатах ”, която в лицето на Ясер Арафат призна Израел. И какво получиха жителите на Западния бряг? Същото, каквото и нещастниците от Газа – обири на земи, принудително изселване, отвличания и убийства всеки ден. Хамас в никакъв случай не е бил причина за войната, той постоянно е бил единствено комфортното опрощение. За да могат израелските посланици по света и у нас да разтягат лакърдии в студията. Не че остана някой да им има вяра и да ги слуша.

Юлия Ал-Хаким