Малката кибритопродавачка
Беше толкоз студено, че чак болеше от мраз. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.
Малко оскъдно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, само че те не топлеха доста. Бяха доста огромни. Последна ги беше носила майка й – толкоз огромни бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, тъй като две коли профучаха около нея с гневна скорост. Единия чехъл тя не можа да откри, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.
Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше поставило кибритени клечки в остарялата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде даже един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше в този момент. От всички прозорци проблясваха светлинки и аромат на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето защо си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла сред две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, само че му ставаше все по-студено и започваше да трепери от ден на ден. Не смееше да се прибере у дома, тъй като не бе продало нито една кибритена съчка, не беше спечелило нито грош и татко му щеше да го бие. А и вкъщи също беше студено.
Над главите им беше единствено покривът и вятърът свиреше през него, макар че най-големите пролуки бяха затулени със плява и парцали. Ръчичките на дребната бяха към този момент съвсем замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една съчка. Драс! Как лумна, по какъв начин се разгоря клечката! Детето сви ръката си към топлото ясно пламъче, също сякаш държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На дребното момиче му се стори, че седи до огромна желязна печка с лъскави месингови топки и месингова малка врата. Благословеният огън гореше и топлеше по този начин хубаво! О, не! Какво се случи? Малката към този момент протягаше и крачетата си, с цел да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана единствено крайчето на изгорялата съчка.
Детето драсна нова съчка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците допряха стената, тя стана транспарантна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла завивка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този миг клечката угасна и пред очите на детето остана единствено дебелата, студена стена.
То възпламени нова клечица. Видя се седнало под превъзходна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец предходната Коледа. По зелените клончета горяха хиляди свещички и от горната страна я гледаха пъстри картинки, като тези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената съчка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха в действителност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.
– Някой умира в този момент! – сподели си дребната.
Старата й баба – единствената, която я бе обичала, само че която бе умряла, споделяше:
– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.
Момичето още веднъж драсна една съчка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, по този начин ясна, сияйна, блага и благословена.
– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената съчка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!
То трескаво възпламени цялото останало снопче клечки, тъй като искаше безусловно да задържи баба си. И клечките пламнаха с подобен искра, че стана по-светло в сравнение с денем. Никога преди баба му не му се беше виждала толкоз красива и огромна. Тя взе дребното момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И към този момент нямаше мраз, нямаше апетит, нямаше боязън – те бяха при Бог!
А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на остарялата година. Първият ден от новата година се издигна над натрупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше съвсем догоряла. „ Искало е да се стопли ”, споделяха. Никой не знаеше каква хубост беше видяло, измежду какво зарево то, дружно със остарялата си баба, встъпи в насладите на новата година.
Малко оскъдно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, само че те не топлеха доста. Бяха доста огромни. Последна ги беше носила майка й – толкоз огромни бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, тъй като две коли профучаха около нея с гневна скорост. Единия чехъл тя не можа да откри, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.
Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше поставило кибритени клечки в остарялата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде даже един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше в този момент. От всички прозорци проблясваха светлинки и аромат на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето защо си мислеше момиченцето.То се сви в ъгъла сред две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, само че му ставаше все по-студено и започваше да трепери от ден на ден. Не смееше да се прибере у дома, тъй като не бе продало нито една кибритена съчка, не беше спечелило нито грош и татко му щеше да го бие. А и вкъщи също беше студено.
Над главите им беше единствено покривът и вятърът свиреше през него, макар че най-големите пролуки бяха затулени със плява и парцали. Ръчичките на дребната бяха към този момент съвсем замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една съчка. Драс! Как лумна, по какъв начин се разгоря клечката! Детето сви ръката си към топлото ясно пламъче, също сякаш държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На дребното момиче му се стори, че седи до огромна желязна печка с лъскави месингови топки и месингова малка врата. Благословеният огън гореше и топлеше по този начин хубаво! О, не! Какво се случи? Малката към този момент протягаше и крачетата си, с цел да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана единствено крайчето на изгорялата съчка.
Детето драсна нова съчка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците допряха стената, тя стана транспарантна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла завивка, с подредени върху й изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този миг клечката угасна и пред очите на детето остана единствено дебелата, студена стена.
То възпламени нова клечица. Видя се седнало под превъзходна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец предходната Коледа. По зелените клончета горяха хиляди свещички и от горната страна я гледаха пъстри картинки, като тези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и… кибритената съчка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха в действителност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.
– Някой умира в този момент! – сподели си дребната.
Старата й баба – единствената, която я бе обичала, само че която бе умряла, споделяше:
– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.
Момичето още веднъж драсна една съчка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, по този начин ясна, сияйна, блага и благословена.
– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената съчка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!
То трескаво възпламени цялото останало снопче клечки, тъй като искаше безусловно да задържи баба си. И клечките пламнаха с подобен искра, че стана по-светло в сравнение с денем. Никога преди баба му не му се беше виждала толкоз красива и огромна. Тя взе дребното момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И към този момент нямаше мраз, нямаше апетит, нямаше боязън – те бяха при Бог!
А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на остарялата година. Първият ден от новата година се издигна над натрупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше съвсем догоряла. „ Искало е да се стопли ”, споделяха. Никой не знаеше каква хубост беше видяло, измежду какво зарево то, дружно със остарялата си баба, встъпи в насладите на новата година.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ