Мъката на един сломен мъж: Преди 20 години погребах съпругата си и сърцето си, още не мога да погледна чужда жена
Беше леден февруарски ден, когато се срещнах с Наталия. Прибирах се от работа и ненадейно видях младо момиче да лежи в една пряспа сняг. Без да изгубвам време, героично й помогнах да се изправи, издърпвайки я мощно за ръката. Първоначално хубавицата беше доста възмутена, само че след това се съгласи да я съпроводя до дома й. За да се отблагодари за помощта, младото момиче ми предложи да се срещнем на другия ден, а на разлъка ми даде телефона си. От довечера двамата станахме неразделни, а две години по-късно се оженихме.
Понякога обичаната ми се чудеше по какъв начин е живяла до момента без мен, а аз откровено бях признателен на неприятното време. През брака си преживяхме какво ли не, само че никоя житейска стихия не се оказа задоволително мощна, с цел да ни раздели. Една вечер брачната половинка ми се прибра от работа мощно неразположена. В идващите няколко дни положението й продължаваше да се утежнява. Наталия постоянно се усещаше изтощена и замаяна. След поредност от прегледи лекарите й сложиха най-ужасната диагноза. Онази, която в никакъв случай не ти оставя избор.
Заедно проучихме цялата допустима информация, само че възможностите бяха минимални. Въпреки ужасните болки обичаната ми се опитваше да бъде радостна и усмихната, целейки да ме накара да я запомня такава, каквато беше преди заболяването да унищожи тялото й – млада и красива. Когато лекарите ми споделиха, че няма смисъл да лежи в болничното заведение и е време да си я прибера вкъщи, подвигнах изнуреното й тяло и я понесох на ръце. Докато вървях към колата, си спомних първата ни среща, сватбата ни и всички чудесни години, които моята брачна половинка ми подари.
Наталия си отиде от този свят с усмивка на уста. Изминаха двадесет години от гибелта й. Всяка седмица навестявам гроба й, където с изключение на тялото на обичаната ми, погребаха и сърцето ми. Никога повече не погледнах към друга жена, тъй като няма мощ, която да ме накара да не помни брачната половинка ми, която гибелта по този начин безпощадно ми лиши.
Инфо: Лична драма
