Беше през май – и беше топло и разчустващо. Бях

Беше през май – и беше топло и разчустващо. Бях влюбена – открих мъжа на фантазиите си. И си представях живота си като парадайс. Но се снабдих с неповторима свекърва. А това може да разбие всичките ти проекти.
Понякога си мисля, че свекърва ми е извънземно… Нали ви се е случвало да имате възприятието, че си вършат опити с вас? Е, аз се оказах в ролята на опитна мишка… Явно бях обект за проучване на границата ми на толерантност. И първият опит беше плануван за първата ми брачна нощ. Разбира се, че това не беше първата ми среща с моя обичан в леглото, само че си беше първа брачна нощ и си я представях като нещо красиво и незабравимо. Но нямах право на своя версия: моята доброжелателна свекърва беше възнамерявала нещата посвоему.

Тя беше уверена, че е настъпило времето за забременяване на нейния внук.
Вечерта ме повика на някакво събиране с приятелки, на което трябваше да пея песни, да приема благословии и шантави дарове, които имах неблагоразумието да не помни там.
Познайте: в 11 вечерта тя звънна на вратата и прекъсна най-романтичния миг.
Съпругът ми отвори вратата и тя стовари забравените дарове и се разтича из къщата: закачи нещо на вратата, влезе в спалнята и стартира да ми изяснява каква поза би трябвало да заема, с цел да е несъмнено зачеването… Мислех, че обезумявам. Когато си потегли, ние седнахме на спалнята и вперихме погледи в отсрещната стена – всеки в своето най-важно за момента леке.

„ Не мога да я позная – откак ти се появи в живота ми, тя е различен човек… “ – мъжът ми се опита да оправдае странното й държание, само че като че ли не можеше да убеди и самия себе си.
Това беше едвам началото. Започна се едно всекидневно обгрижване, от което ние несъмнено нямахме потребност: носеше обяд на мъжа ми в офиса (никога не го беше правила преди това), идваше да почиства дома ни в 6 сутринта и доста държеше да се храня с тъкмо избрана храна, с цел да родя крепко дете. А аз напълно не бях бременна – и към момента нямах желание да бъда. Изглежда това доста я възмущаваше.

Наближаваше уикендът, в който бяхме възнамерявали пътешестване. Пак не се отървахме от нейното наличие – тя просто се самопокани и мъжът ми не съумя да й откаже. Нямам нищо срещу – майка му е, само че въпреки всичко ние имахме право на усамотение. Не и съгласно нея: трябвало да се грижи за него. Беше почнала да изостря тона, с който разговаряше с мен – нещо ми беше набрала. И по какъв начин не, щом към този момент беше обзавела детска стая в жилището си…
Оказа се, че в нейните проекти това беше пътуването за продължение на рода: озовахме се в манастир с чудотворна икона, която оказва помощ на дами да заченат… От друга страна, под леглото си в хотела открих странна торбичка с някакви треви и мъниста – оказа се магическо приспособление, което трябвало да ми обезпечи зачеване. Това го разбрах по-късно – тогава просто го взех за нещо забравено от предходните гости. Когато тръгнахме по една горска пътека, към този момент говорехме за името на сина ни… Това започваше да се трансформира в сериозен тормоз и аз не знаех по какъв начин да се спася.

При същото това пътешестване моята свекърва се беше срещнала с един екскурзовод, с който се оказа, че имат общи другари и си уговориха среща след месец. Този месец беше призрачен, само че след това…
Още след първата среща на моята свекърва с новия й прочут тя сякаш се понесе из някакви мечтания и сантиментални настроения. Първия ден, в който въобще не ни се обади и не се появи, си беше напряко стеснителен – чудехме се дали не й се е случило нещо. Съпругът ми беше разказвал какъв брой тежко изживяла загубата на моя свекър, който нямах достойнството да познавам. Изпаднала в меланхолия, по цели дни прекарвала като хипнотизирана пред изключения тв приемник – с празен взор и липса на предпочитание за каквото и да било.

Е, беше пристигнал нейният миг: тя се беше влюбила в екскурзовода. Да, за любовта няма възраст. Не можех да позная тази жена – тя се трансформира в очарователния човек, за който ми беше разказвал мъжът ми. И – няма да повярвате – два месеца по-късно разгласи, че ще се омъжва. Ето това си беше оригиналност! Точно три месеца след сватбата се яви и идната изненада: синът ми щеше да си има брат! А в това време и при нас (без непрекъснатото раздразнение от страна на „ ПРЕзагрижената “ ми до неотдавна свекърва) нещата се подредиха – чаках бебе, момиченце…
Спомням си вечерта, в която всички седнахме на масата и стартира едно доста прочувствено надприказване.

Сега към този момент никой не ме караше, а не спирах да говоря за бременността, за раждането, за имената на бебетата – на моята принцеса и на нейния чичо. Весела история се получи… Жената, която ме изкарваше отвън релси, в този момент беше от най-близките ми хора…
Досега си мислеха, че когато стана на 40 към този момент ще съм направила всички значими крачки в живота си и няма да имам нито възторг, нито време за промени.
А не щеш ли пред мен стоеше жена на 43, която като че ли едвам започваше живота си… Тя беше родила мъжа ми на 18 – рано разкрила любовта, родителите й я подкрепили, пък и постоянно е била прелестна майка… само че щастието й като че ли я беше загърбило – брачният партньор й си отишъл от живота рано, след това синът й я „ изостави “…
Тя просто е от тези дами, които като че ли са родени да бъдат майки – грижовна и всеотдайна.

А знаете ли какъв брой е мъчно да нямаш опция да бъдеш себе си?
Явно дългият празен ход в живота й я беше предиздвикал да се хване „ със зъби и нокти “ за концепцията внук – и по тази причина ни тормозеше по този начин. Но всичко се подреди по най-хубавия сюжет – подобен, какъвто единствено ориста може да сътвори. И тази жена в действителност се оказа знамение, само че в най-хубавия смисъл на думата.
Инфо: Розали