Беше един от онези късни жарки летни следобеди, когато имаме

Беше един от тези късни жарки летни следобеди, когато имаме възприятието, че даже времето е полегнало за следобедната си сънливост. Въздухът трепнеше от тежест над безкрайните кръгозори на океана, който още веднъж беснееше, унесен във безконечния си спор с непреклонните талази. Небето се синееше ясно, безоблачно, а океанският бриз нежно галеше кожата и навяваше оня опияняващ аромат на морска сол. Гледката носеше със себе си лека нотка на носталгия по отминали времена. Доза успокоение и такова великолепие, пред което всеки просто замлъква, обаян от Нейно Превъзходителство – Природата.

Възползвайки се от следобедната сънливост на времето, една жена реши да открадне няколко часа за себе си. Далеч от всички и от всичко, обявявайки митинг на забързаното всекидневие. Седна в комфортното си кресло на дребната скътана тераса, откъдето се спускаха китни цветя. Долови свежия им мирис, само че той се примеси с аромата от мощното и кафе, което тя държеше с такава яростна мощ в ръцете си, сякаш от това зависеше животът и. Затвори очи, отпусна се постепенно в меката прегръдка на комфортния стол и това накара мислите и да се реят волно.

Заслушани в най-великата музика, която в миналото бе сътворявана – тази на гневно разбиващите се талази в скалистото крайбрежие. Те се блъскаха толкоз мощно, като че желаеха да покажат на всички мощта си, свободолюбието и независимостта си, с които рушаха всяка една спънка. Всяка една канара, изпречила се на пътя им, трансформирайки я в „ кашкаиш “ (Кускус – съпоставяне, което локалните португалци постоянно използват). Живот в Португалия: Страст по сърфа
Мисълта за силата на тези талази я накара да се замисли. За личния й балкански, капризен и неотстъпчив манталитет, с помощта на който бе постигнала всичко, на което имаше щастието да се радва в този момент. И тя като вълните обичаше свободата, преследваше неразделно задачите си, сбъдваше фантазиите си и не се оставяше компликациите да я пречупят.

Напротив, тя сломяваше тях, трансформирайки ги в кашкаиш и изплувайки от тях два пъти по-силна и витална. Изпълнена с жар да се впусне в идващото премеждие. Впрочем най-често в идващото съревнование, тъй като тази жена е най-успешната сърфистка по крайбрежията на Атлантика. Тя постоянно търси мощните чувства и неразделно се нуждае от своята нова доза адреналин. Точно тази нейна привързаност я докара тук, в Назаре, преди повече от 13 години.

Малко преди този момент тя тренираше интензивно в Лозенец за идващото си съревнование, когато за следващ път чу от неин съотборник за опита му да покори едни от най-големите талази в света. Вълни, достигащи над 20 метра – история, която отново съумя да завладее цялата и същина, тъй като вълните бяха смисъл и самоцел на целия й умишлен живот. Колкото по-жестоки, толкоз по-добре. Тези чудовищни и по този начин бленувани талази се намирали в Назаре – малко градче в най-западната точка на Европа. В страната на мореплавателите, на руйното вино, на античните разнолики култури и на Вашку да Гама – чаровната Португалия.

Живот в Португалия: Заминаването
Тя дълго мисли, само че реши да тренира пет пъти по-усилено, с цел да замине за далечната страна. Да вкуси от океанските и секрети и да се пребори за мястото си измежду най-хубавите сърфисти в света. Така след три месеца тя въобще не се поколеба, обърна тил на България и се озова там – в митичния Назаре. За да улови най-могъщите талази, виждала в миналото и го направи, с безчовечен старания, с тежки травми, с доста ограничения, само че съумя. Направи го и то нееднократно, и се популяризира измежду всички из Атлантическото крайбрежие. Побеждаваше на всяко едно съревнование и покоряваше върхове (или по-скоро гребени на вълни), за които даже не се бе осмелявала да мечтае.

Покрай натоварения и график, мисълта и рядко се отправяше към родната България. И по този начин както вълните опустошават всичко след себе си, съумяха постепенно да заличат следите от предходния и живот в далечна родна България. Прибиранията и към този момент не бяха толкоз чести, колкото първоначално. Тя изгуби част от контактите си там, въпреки че бе мощно привързана към фамилията си и посредством новите технологии поддържаше постоянна връзка с тях.

Бавно от ден на ден се влюбваше във вихрена и екзотична Португалия. На всеки ъгъл я изненадваше ново чудо. Тесни живописни улички, вековна история, приказни замъци, величествени черкви, завладяваща архитектура. Слънчева атмосфера, просторни плажове, скътани градинки с лозови насаждения, коркови дръвчета, житни поля, портокали, маслинови горички, вкусна храна.

Живот в Португалия: От обич
Но най-вече от всичко я притегли топлата кръв на португалската душа. Едва след първата среща с всеки нов жизнеспособен португалец, тя се разделяше с целувка и топла прегръдка. След като стартира да учи езика им – от ден на ден се опияняваше от всяка нова чувствена португалска нотка.

Тя беше към този момент към две години в Португалия, когато един ден, до момента в който се бореше в луди тренировки с дивите талази, съзря в далечината една клатушкаща се пъстра рибарска лодка, изрисувана с очи, вперени в морето. След известно време плавателният съд дебаркира на брега и от него с радостни закачки започнаха да слизат обгорелите от жаркото слънце португалски риболовци, чиито лица бяха огряни от необятни усмивки, удовлетворени от богатия улов. Точно това бе мигът, в който животът и напълно се прекатурна.

Това бе мигът, в който погледът и се преплете с неговия – този на един риболовец, почти на нейната възраст. Те се срещнаха, танцуваха под меланхоличните звуци на фаго – характерен музикален жанр в Португалия, който с всеки звук на цигулката допира най-тънките струни на сърцето и носи истории за обич, пристрастеност, мемоари за минали времена, популярност и пазари, преливащи от риба. Те пиеха джинджа от шоколадови чашки и след всяка една изпита бутилка от ден на ден започваха да се влюбват.

Родриго бе жизнеспособен, южняшки отзивчив, положителен, типичният португалец, чиято вяра с изключение на на католицизма се уповаваше на „ oxalá “ (да се надяваме), което насочва всеки един португалец към неговата най-голяма пристрастеност – бавното вкусване на живота и наслаждаване на всеки един момент. Той бе същински потомък на маврите – суеверен, набожен в ориста и в нейната мощ, деятелен и свободомислещ, колкото бе и самата тя, само че и двамата имаха един проблем – боготворяха океана повече от животите си.

Живот в Португалия: След 10 години
Но това не им попречи след една година да се оженят и през днешния ден, след 10 години, да имат две ослепително красиви дечица, взели от жарката пристрастеност на португалската душа и от опърничавия манталитет на балканската, наследили къдриците на татко си и безконечната сияйна усмивка на майка си. Живееха в ниска къщурка в Назаре и имаха двор с палми и портокалови дръвчета. Баща им продължаваше да претърсва морето за риба, а майка им – да се бори с вълните. Тя беше щастлива, животът и беше сбъдната приказка и имаше всичко, за което в миналото бе мечтала. Все още харесваше магията, чистотата, подредеността на живот в Португалия, само че нещо започваше да и липсва.

Да, вълните бяха огромни, само че не бяха тези в Лозенец; да, чуваше се със фамилията си, само че те не бяха до нея да гледат по какъв начин порастват децата и и да им се радват заедно; да, децата и започваха да приказват български, само че тя знаеше, че в никакъв случай няма да съумеят да се почувстват в действителност българи, бяха надалеч от корените си и от роднините си в България. А нашата блага тя постоянно, макар всичките си достижения в света на сърфа си остана онази – непознатата българка…

В този момент тя се стресна, отвори очи, към момента на онази тераса, в това комфортно кресло, стиснала крепко чашата си с към този момент изстиналото кафе и заслушана в силата на вълните, с които искаше да се разтовари от тежестта на крещящите мисли в главата си. Вече бе станало късно, погледът и съзря залеза над Атлантика – панорама, способна да накара даже най-големия бръщолевец да замлъкне и да се полюбува за момент на величието на всички тези цветове. Но в този момент тя копнееше за един различен залез – този над Черно море.

Инфо: Списание