Беседа от Учителя, държана на 4 септември 1940 г., 5

Беседа от Учителя, държана на 4 септември 1940 година, 5 ч. сутринта.

Съвременните хора знаят доста неща, само че елементарните неща не знаят. За образец, от време на време те са радостни, ситуирани, само че не знаят защо; в миналото са скръбни, неразположени, отново не знаят за какво. Мнозина се интересуват от благосъстоянието, желаят да станат богати.

Защо желаят да станат богати, не знаят. Те мислят, че с благосъстояние, с пари всичко се реализира. Много работи се купуват с пари, в действителност, само че животът с пари не се купува. С благосъстоянието човек може да си сътвори някаква болест, само че благосъстоянието всеки път не лекува заболяванията. Като забогатее, човек стартира да се опасява да не го оберат, да не изгуби благосъстоянието си, в резултат на което нито яде, нито спи умерено. От боязън той се разболява. Обаче същото благосъстояние не е в положение да го излекува.

Човек разполага със своето тяло, като с машина за работа, само че не знае какво е нужно за това тяло. Той споделя: „ Трябва да имам повечко мазнини, да устоявам на външните условия “. – Трябва да имаш мазнини, само че би трябвало да имаш и мускули, и кости, и нерви. Най-устойчивото вещество в индивида е мозъкът. Когато боледува от някоя сериозна болест, човек първо губи мазнините си. Те се стопяват и той става като свещ. Ако заболяването още продължава, мускулите се губят, само че нервите и мозъкът остават до дъно. Те са най-устойчиви. И назад: когато организмът стартира да се поправя, първо се възвръща здравословното положение на мозъка, на нервите, на мускулите и най-сетне идват мазнините. Които имат повече мазнини, са спокойни, ситуирани натури. Които имат малко мазнини, са повече сприхави, нервни. Сприхавият и нервозен човек споделя: „ Така ме е основала природата “. Спокойният споделя: „ И мене по този начин ме е основала природата “. Ние пък споделяме: Характерът на индивида се дефинира от главата му. Каквато е главата на индивида, подобен е и характерът му. Умът на индивида зависи основно от мозъка, а след това и от отношението му към дробовете и сърцето.

Едно би трябвало да се знае: здравето на индивида зависи от законите, които ръководят неговото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на индивида. Като знае законите на мисълта и вярно ги ползва, човек е здрав. Ние не приказваме за елементарната човешка мисъл, съпроводена с паники и безпокойства. Ние имаме поради светлата и възвишена мисъл. Човек, на който мисълта е възвишена, права, той има особена топлота, необикновен пулс, изключително отношение към нещата. Който няма вярно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав.
Мнозина не могат да бъдат здрави, заради вътрешния боязън, на който се подават. Като се опасява за здравето си, човек се намира под въздействието на умствени микроби и заболява. Пазете се от микробите, били те умствени, сърдечни или органичен. Вие би трябвало да им станете стопанин, а не те на вас. Съмнението, съмнението са умствени микроби. Трябва ли да се поддавате на такива микроби? Казвате, че някой ваш непосредствен, майка ви или татко ви, не ви обичат. Откъде знаете това? Ако вие ги обичате, и те ви обичат. Премерихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате? Като станете заран, премерете врата си на ширина. След това започнете да мислите за майка си и за татко си и отново премерете врата си. Ако е станало най-малко микроскопическо разширение на врата ви, това демонстрира, че обичате родителите си. Щом вие ги обичате, и те ви обичат. Ето за какво, не допускайте подозрението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в мозъка ви пристигна подозрението, че някой от околните ви не ви обича, незабавно премерете врата си. Сложете подозрението надалеч от вас, в случай че желаете да не боледувате.

Това са обстоятелства, които би трябвало да се учат. Фактите, обаче, не съставляват науката. Има закони, които би трябвало да се съблюдават, само че и законите още не съставляват науката. Трябва да дойдете до правилата. За да имате ясна визия върху даден въпрос, на първо място човек би трябвало да знае обстоятелствата, законите и правилата, които го дефинират. За образец, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната обич? Какъв принцип я ръководи? Всичко това би трябвало да се знае. Ще кажете, че любовта се дефинира от закона на даването. Значи майката е дала нещо от себе си на своето дете, по тази причина го обича.

Човек дава по два метода: първо дава, а след това желае да вземе; или първо взима, а след това желае да даде нещо.
Следователно, когато човек желае да го обичат, той има желание първо да взима, а след това да дава. Когато желае да обича, човек има предпочитание първо да дава, а след това да взима. Някой се оплаква, че желае да обича, а не е намерил подобаващ човек. Чудно нещо! Светът е цялостен с хора, които чакат да бъдат обичани, а той не може да откри човек, който да обича. – Защо не може да откри подобен човек? – Той търси човек, който да му подхожда, да дава отговор на неговите разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На цялостния човек подхожда изсъхнал, слаб. Хората би трябвало да се сближават по този начин, че силите им да се уравновесяват. Мускулната и нервната система в цялостния човек са повече намазани с мазнини, в резултат на което той е ситуиран и колата му не скърца. Мазнините са батерии на топлинна сила в индивида. Който няма вътрешни мазнини, елементарно губи топлината си. Тази е повода, заради която слабите хора, както и тия, които живеят на север, се нуждаят от мазни храни. Да се върнем към въпроса за здравето. – От какво зависи здравето на индивида? – От неговите мисли, усеща и действия. Мозъкът е обвързван с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите усеща, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му.

Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани между тях, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма мощ в себе си. Като знаете зависимостта сред другите системи в индивида и проявата на неговите мисли, усеща и действия, вие би трябвало да ги пазите, да бъдат в цялостна редовност. Само освен това състояние човек може да мисли, да усеща, да работи, да приказва, да се движи и така нататък

Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна извън и да приказва, да предава човешката мисъл. Ние споделяме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна извън, сдъвква я и я изпраща в пищепровода. В това отношение тя е огромна скъперница. Каквото одобри извън, тя го смята собствен капитал и на никого не дава от него. По отношение на своето тя е скъперница. Към непознатото, обаче, е великодушна. Там тя постъпва демократически, елементарно го раздава. – Кой е непознатият капитал за устата? – Въздухът, който излиза вън от дробовете. Като се употребява от въздуха, който излиза от нея, тя образува такива красиви думи, с които се прочува по целия свят. Като слушате някой добър оратор, казвате: „ Този човек има медена уста “. – Медена е устата му, само че с непознат капитал. Да вземеш част от въздуха, който би трябвало да излезе от носа, и да образуваш от него стройна, красива тирада, и това не е малко изкуство.

Казано е в Битието: „ И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа “. (- 2-ра глава, стих 7.) – Значи през носа Бог вдъхна в индивида въздух и той одобри Божествения живот. Ето за какво, когато се откри в усложнение, човек би трябвало да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще откри Господа. Като диша, човек стартира да мисли. След мисълта идват възприятията. Който диша умишлено, единствено той може да откри Бога. Господ споделя на индивида: „ Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш какво ще ти приказвам “.

Въздухът е притежател на електричество и на магнетизъм. Тази сила минава през носа на индивида и обновява нервната му система. Много способи има за дишане, само че някои от тях са много скъпи. За да изкарат един кг розово масло, би трябвало да имат три хиляди кг розови листа. Можете да си визиите какъв брой служащи би трябвало да работят, до момента в който съберат розите, до момента в който ги сварят и дестилират, с цел да получат едвам един кг масло. При това състояние, естествено е маслото да коства скъпо.

Ценно е розовото масло, само че още по-ценно е положителното разположение. Човек може да изкара положителното си разположение от въздуха, посредством носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да усеща право и стомаха – да работи обикновено. Мнозина се гневят, нервират се, мислят погрешно. – Защо? – Не дишат вярно. Неправилното дишане е причина на доста заболявания: главоболие, корем, сърце, гърди и така нататък Кракът те боли, тъй като не дишаш вярно. Гръбначният дирек те боли, тъй като не дишаш вярно. Изобщо, всички заболявания се дължат на погрешно дишане. Бързото и незадълбочено дишане е рисково за организма. То води към разнообразни заболявания. Дишайте умерено, гладко, с избран темп. Бъдете деликатни към въздуха, който влиза през носа ви. С него дружно влизат Божествените мисли, които приготвят пътя на индивида към Божественото. Божието благословение пък минава в индивида през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, след това през носа, откъдето излиза на открито.

Правете опити, сами да се лекувате посредством дишане. Ако ви боли глава, корем или имате общо неразположение, правете заран, преди обяд и преди вечеря по 12-19 извършения за дишане. Ако не сте извършени в дишането, правете по шест извършения. Всяко поемане, задържане и изпускане на въздуха съставлява едно упражнение. Значи шест вдишки, шест арестувания и шест издишвания вършат шестте извършения. Като вършиме тия извършения, мозъкът ви би трябвало да бъде съсредоточен. Когато дишате, диафрагмата би трябвало да се подвига и спуска, да се свива и уголемява. Диафрагмата съставлява граница сред духовния и физическия свят. Една от аргументите на сърцетуптенето, задухата и някои гръдни заболявания се дължи на изместване на диафрагмата от естественото и? състояние. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, в сравнение с би трябвало, дробовете и сърцето се притискат и не работят вярно. Като поема човек надълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата и тя се връща на мястото си, заема избраното си място, като граница сред два свята – физически и нравствен.

Правили ли сте опит, като дишате надълбоко, да четете въображаемо някоя молитва? Ако не сте правили подобен опит, започнете да дишате и да четете въображаемо „ Отче наш “ или „ Добрата молитва “. Дишайте, задържайте и изпускайте въздуха умерено, постепенно, с цел да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като вършиме упражненията с въображаемо четене на молитвата, ще усетите приятна топлота в региона на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, би трябвало да вършиме опити.

Съвременните учени имат вяра единствено в това, което могат да подложат на опит. Затова, точно, се явява спор, има ли живот на слънцето, на луната и на другите планети. Някои поддържат, че има живот на другите планети. Други отхвърлят това. Сега се вършат опити за съобщаване на земните поданици с тия на луната. За да могат земните поданици да влязат във връзка със съществата от другите планети, на първо място те би трябвало да имат духовно схващане за нещата. Днес научните обстоятелства са разпокъсани, без връзка между тях, тъй като хората минават през разнообразни мъчителни положения. Когато стабилизират своята нервна система и провеждат силите на своето тяло, хората ще схванат, че сред всички обстоятелства, феномени и закони на другите науки има тясна, неразривна връзка.

Днес хората не могат да се домогнат до духовната просвета и да влязат по отношение на духовния свят, тъй като се занимават с елементарни работи. Всеки се безпокои от мисълта за утрешния ден. Всеки желае да знае по какъв начин ще прекара физическия си живот. С една дума, всеки мисли за стомаха си. Трябва ли синът да се безпокои какво ще стане с него? Баща му и майка му го обичат. Те се грижат за него. Неговата работа е единствено да учи.

Родителите имат грижа за материалните потребности на децата си, а децата би трябвало да учат. Всеки човек е дете на някой величествен дух. Щом е по този начин, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им пристигна отнякъде помощ. Някой се помоли небрежно и споделя, че молитвата му била призната. Не. Молитва, която не е съпроводена с постепенно, умерено и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си единствено към даден предмет и ще поемаш въздух надълбоко и постепенно. При всяко поемане, задържане и издишване на въздуха ще мислиш единствено за това, което те интересува. Ако те боли корем, ще мислиш за стомаха си; в случай че те боли глава – за главата си.

Който не е извършен в дълбокото дишане, дано задържа въздуха до две-три секунди и всеки ден да усилва задържането с още една секунда. Като усилва задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се оправи с доста от своите неразположения и заболявания. Главоболие, гръдна болест, корем, парализация – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша надълбоко. Ако не знае по какъв начин да диша, той се отпуска, ляга на гърба си и споделя: „ Да бъде волята Божия! “ – Да бъде волята Божия, това значи да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да усеща и да постъпва, както Бог мисли, усеща и постъпва.

Човек би трябвало да се освободи от заблужденията, да схваща деянията си, както и тия на своите ближни. Някой се ръкува с приятеля си и стиска мощно ръката му. – Защо? – Иска да му покаже, че го обича. Друг пък се ръкува, само че едвам се допира до ръката на приятеля си. Той желае да покаже, че не се интересува от тия елементарни работи. Трети се ръкува единствено с два пръста. Изобщо, посредством ръкуването човек предава и взима сила. Ако не диша надълбоко, човек не може да се ръкува вярно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми надълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, отново поеми надълбоко въздух. Преди да приказваш, отново поеми въздух. Добрите оратори дишат надълбоко. Които не дишат надълбоко, не приказват добре. Като диша надълбоко посредством носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша вярно, човек също по този начин се храни вярно. Като диша и се храни вярно, всички процеси в организма на индивида стават вярно.

И така, желаете ли да бъдете здрави, дишайте надълбоко. Заслужава човек да заплати на доктор да го научи да диша вярно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си. Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата оказват помощ на оня, който диша надълбоко. Ако човек не диша надълбоко, никакви медикаменти не оказват помощ. Някой се гневи, сърди се на този, на оня и след това диша надълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да приказваш, дишай надълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава приказва. Не спазваш ли това предписание, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят разстройване в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте надълбоко, да се проясни мисълта ви.

Като възпитаници, вие би трябвало да се лекувате с дълбокото дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете шест извършения по четири пъти дневно. Като вършиме упражнението, сложете лявата ръка на корема си, или на стомаха, с дланта надолу; върху лявата сложете дясната ръка, отново с дланта надолу. Като дишате надълбоко, би трябвало да усещате стесняване и разформироване на диафрагмата. Който не диша надълбоко, не може да бъде възпитаник на новото обучение.

Като изучавате местата на човешките усеща и качества в мозъка, ще видите, че в задната част на мозъка се намират няколко усеща: възприятието на другарство, на словоохотливост, на обич към фамилията, към децата и обич към дамата и към мъжа, по този начин наречената „ обич на младите “.

Любовта на младите е особена, тя се намира в дребния мозък на индивида. Опасността от тази обич се заключава в това, че като нахлува повече кръв към този център, тя пречи на кръвообращението да става вярно. Като не дишат вярно, те непрекъснато се карат. За да избегнат разногласията и недоразуменията между тях, младите би трябвало да дишат надълбоко. Ако човек не диша вярно, и любовта в него не се демонстрира вярно. На подобен човек дъхът мирише неприятно, потта му – също. Който диша вярно, и кръвообращението му е вярно. Той е здрав. От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни заболявания, главоболие, коремоболие и така нататък

Няма болест, която не може да се лекува посредством дишане.

Дишайте надълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено възприятие, което разсънва мисълта в индивида и го принуждава да работи. Като диша, човек би трябвало да бъде спокоен, да си припява въображаемо и да търси повода на болката си. Дишайте и пейте на болките си! За образец, коя е повода за главоболието? Когато в главата на индивида се събере повече електричество, образува се вътрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението и главоболието минава. Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на заболяването. На всяка болест пейте специфична ария. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване, както през днешния ден умират хората, само че ще излезете свободно от тялото си. Ще поканите околните и приятелите си на пиршество, ще пеете, ще се разговаряте и като наближи часът на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: „ Сбогом, отивам в отечеството си, сред своите близки “. Който диша вярно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едвам ще изкарате 30-40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и вярно дишане. Дишането пък зависи от вярното мислене и чувстване. Дишайте надълбоко и мислете, че Божието благословение идва върху индивида посредством въздуха.

Хората на земята дишат въздух. Като отидат в оня свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от индивида – във водата и оттова изкарват въздуха.
Засега единственото създание на земята, което диша умишлено, е индивидът. Затова е казано за него, че става жива душа. И животните дишат, само че неумишлено. Като дишате, вие би трябвало да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в ситуацията на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, тъй като дишат вярно.

И така, помнете, че всички заболявания и неразположения се лекуват с надълбоко и умишлено дишане. За всеки човек има специфични способи за дишане. Той ще се домогне до тия способи посредством своя вътрешен преподавател и доктор. Слушайте своя вътрешен доктор, т.е. Божественото в себе си. Той ще ви насочи в добър път. Ако не слушате вътрешния доктор, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен доктор, вие ще изправите всичките си дефекти. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете.
И така, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате вярно. Който пее, има опция да усъвършенства дишането си. Ако не диша вярно, човек отпътува прибързано за оня свят. И на оня свят не го одобряват за възпитаник, в случай че не диша вярно. Като отиде на оня свят, незабавно ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете „ Добрата молитва “ с поемане, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете гладко, с надълбоко дишане, няма да го пуснат в парадайса. Онзи свят е добре проведен. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма заболявания, няма премеждия, няма и несъгласия.
Като знаете това, дишайте вярно. Дишайте умишлено и с обич. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането оказва помощ за оформяване на човешкия темперамент. Правилното дишане усилва светлината на мозъка и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша вярно, кожата на лицето и на ръцете му прибързано се набръчква.

Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на погрешно дишане. Щом стартира да диша вярно, бръчките от лицето и от ръцете на индивида последователно изчезват.
Някои заобикалят дълбокото дишане, тъй като се измъчвали. Какво от това? В индивида има нещо инертно, което не обича да се изтезава. Нека се мъчи, няма за какво да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до дребните деца. Ако не дишат вярно, те не могат да мислят и да усещат вярно.

Съвременните хора дишат бързо и незадълбочено, в една минута вършат 20 вдишки и издишки. Значи в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е изключително доста. Като се учи да диша вярно, човек би трябвало последователно да понижава вдишките, да пристигна до два въздушни обяда в минута. Това се реализира последователно, в продължение на няколко години, а не внезапно. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите извършения. Като вършиме гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате надълбоко въздух и го задържате в дробовете си, до момента в който пристигна време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При наново изправяне на тялото отново поемате въздух. Като вършиме упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър.

Беседа от Учителя, държана на 4 септември 1940 година, 5 ч. сутринта.