Италианските берсалиери
Берсалиери – „ летящите италианци “. Така през първата половина на ХХ век локалната преса наричала елитните високомобилни пехотни елементи на Италия.
Името берсалиери идва от италианската дума bersaglio („ цел “), защото в тези елементи на стрелбата постоянно било отделяно особено внимание. Точните пушки на берсалиерите (както и тяхната смелост) се възпявали в стихове и прозаичност. Хиляди италиански момчета мечтаели да служат в елитната част. Тези, които успявали, се гордеели с това цялостен живот. Бенито Мусолини, който се сражавал в полк на берсалиерите по време на Първата международна война, нарекъл тези елементи „ гордостта на Италия “.
Според остаряла традиция, тези бойци постоянно вземат участие във военни паради. Тяхната отличителна линия е, че не маршируват, а бягат в лек тръс, като подвигат високо колене. Това малко комично бягане постоянно е съпроводено от духов оркестър, който свири марша Flik Flok – музикалната им визитна картичка.
Сред другите военни елементи ги отличава и екзотичната им униформа: шапка с дълги и буйни пера от глухар или фазан (нарича се „ вайра “). При това перата са незаместим признак освен в парадната, само че и в бойната униформа. При извършения и по време на военни дейности шапката се заменя с каска от кевлар, към която също са прикрепени пера. Някога се считало, че пухкавата перушина може да отбрани врата на берсалиера от подъл саблен удар. Макар, че сабите към този момент са единствено в музеите и по парадите, перата, като респект към традицията, не престават да украсяват шапки на актуалните берсалиери – като безспорно провокират удивление и пламенни погледи от страна на нежния пол. Вайрата се украсява със златна кокарда, като знак за елитността на военната част. Берсалиерите носят вайрата много контешки – от едната страна, с цел да покрие изцяло дясното ухо. Парадните ръкавици на берсалиерите са постоянно черни, до момента в който в другите италиански елементи са бели.
Берсалиерите първи в Италия получили леки и надеждни колела. Това станало през 1898 година В 1911 година фамозният производител на колела Едуардо Бианки зарадвал берсалиерите с оригиналност – сгъваеми колела. Благодарение на това ново за времето си транспортно средство, смелите берсалиери нееднократно изненадвали врага с непредвидена поява на бойното поле.
Исторически видяно, тези военни елементи се появили за пръв път в кралство Сардиния на церемониал през 1836 година За да покаже високата им подвижност, техният пълководец заповядал освен да вървят, само че и да тичат. Кралят харесал тази маневра и от този момент такова интензивно придвижване на парадите станало наложително за берсалиерите.
Но тези бойци освен украсявали парадите, а посочили и огромна храброст във войните за обединяване на Италия през ХІХ век.
По време на Първата международна война берсалиерите също посочили чудеса от смелост. От общо 200 хиляди по бойните полета починали 35 хиляди, а 50 хиляди били ранени.
По време на Втората международна война Мусолини, който влезнал в съюз с Хитлер, хвърлил италиански дивизии (включително и берсалиерите) на Източния фронт. По време на настъпателните интервенции на руските войски в региона на Сталинград те били изцяло разгромени. Според военни специалисти, 30 хиляди италианци починали на съветска земя и съвсем 100 хиляди били пленени.
Берсалиери в борбата при Чорная, 1855 година Снимка: Уикипедия
Поражението на италианците на Източния фронт подронило репутацията на Мусолини. Оцелелите по знамение бойци обвинили италианския политически хайлайф и генералите поради късогледството, което довело до изпращане на части, неприятно екипирани за суровите естествени условия на Русия. Много искания имало и към немските командири, които спасявали своите войски, като изтласквали напред италианските елементи.
След края на Втората международна война берсалиерите се възродили.
Днес във въоръжените сили на Италия има 6 полка берсалиери. На тях са отдадени доста творби на изкуството – да вземем за пример, игралният филм „ Жени и берсалиери “.
