Берлин-Александерплац“ – адрес на литературен шедьовър
„ Берлин – Александерплац “ – това е новата ключова дума за добра литература в книжарниците. Легендарният разказ на Алфред Дьоблин, по който паметният режисьор Райнер Вернер Фасбиндер снима едноименния си сериал от 1980-та, излиза за повторно на български език в превода на Вили Брюкнер. Първото издание на „ Берлин – Александерплац.
Историята на Франц Биберкопф “ отпреди 43 години е настолна книга на две генерации, в този момент е време за среща на романа с нови читатели. Второто издание е осъществено от „ Лист “ и с художествено оформление на нашумелия графичен актьор Паул Вогенрайтер.
Сюжетът върви по петите на килъра Франц Биберкопф. Току-що излязъл от пандиза, той още веднъж кръстосва улиците на Берлин, само че поставя усърдие да бъде редовен човек. Съдбата обаче е решила друго и го тласка в жестока битка с „ нещо идващо извън, нещо неотвратимо ”. Героят би трябвало да се оправи както с мизерията, неналичието на благоприятни условия и престъпността, по този начин и с заплахата от надигащия се нацизъм.
Животът на Алфред Дьоблин, също както този на героя му, е изпълнен с превратности. Той се ражда в нерелигиозно еврейско семейство в Германия през 1878 година и приключва медицина. По време на Първата международна война работи като доктор, а след нея се посвещава напълно на писането. През октомври 1929 година издава романа си „ Берлин – Александерплац “ и на часа става освен национална, само че и световна звезда. За страдание не съумява дълго да се радва на популярност в родината си.
На 2 март 1933 година, единствено месец след идването на Хитлер на власт, той бяга от Германия със фамилията си. След къс престой в Швейцария се откриват в Париж. В навечерието на Втората международна война Дьоблин работи за френското министерство на информацията, пишейки контрапропагандни текстове против нацистка Германия. Когато немските войски окупират Париж, писателят напуща града със фамилията си.
Озовава се в бежански лагер в Манд, а ръкописите му остават в мазето на Сорбоната. Търсейки избавление, Дьоблин приема християнството. По това време е на 62 години. Заедно с жена си Ерна и сина си Щефан съумява да се добере до Лисабон и да се качи на транспортен съд за Съединени американски щати. След войната се връща в Европа. Умира през 1957-а, а през 1979 година в негова памет нобеловият лауреат Гьонтер Грас учредява литературна премия „ Алфред Дьоблин “.
Историята на Франц Биберкопф “ отпреди 43 години е настолна книга на две генерации, в този момент е време за среща на романа с нови читатели. Второто издание е осъществено от „ Лист “ и с художествено оформление на нашумелия графичен актьор Паул Вогенрайтер.
Сюжетът върви по петите на килъра Франц Биберкопф. Току-що излязъл от пандиза, той още веднъж кръстосва улиците на Берлин, само че поставя усърдие да бъде редовен човек. Съдбата обаче е решила друго и го тласка в жестока битка с „ нещо идващо извън, нещо неотвратимо ”. Героят би трябвало да се оправи както с мизерията, неналичието на благоприятни условия и престъпността, по този начин и с заплахата от надигащия се нацизъм.
Животът на Алфред Дьоблин, също както този на героя му, е изпълнен с превратности. Той се ражда в нерелигиозно еврейско семейство в Германия през 1878 година и приключва медицина. По време на Първата международна война работи като доктор, а след нея се посвещава напълно на писането. През октомври 1929 година издава романа си „ Берлин – Александерплац “ и на часа става освен национална, само че и световна звезда. За страдание не съумява дълго да се радва на популярност в родината си.
На 2 март 1933 година, единствено месец след идването на Хитлер на власт, той бяга от Германия със фамилията си. След къс престой в Швейцария се откриват в Париж. В навечерието на Втората международна война Дьоблин работи за френското министерство на информацията, пишейки контрапропагандни текстове против нацистка Германия. Когато немските войски окупират Париж, писателят напуща града със фамилията си.
Озовава се в бежански лагер в Манд, а ръкописите му остават в мазето на Сорбоната. Търсейки избавление, Дьоблин приема християнството. По това време е на 62 години. Заедно с жена си Ерна и сина си Щефан съумява да се добере до Лисабон и да се качи на транспортен съд за Съединени американски щати. След войната се връща в Европа. Умира през 1957-а, а през 1979 година в негова памет нобеловият лауреат Гьонтер Грас учредява литературна премия „ Алфред Дьоблин “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ