Богдан Донев: „Играорци“ са едно голямо семейство, а танцът е нашият общ език
Берковската духова музика се завръща в Русе след 25 години пауза за празника на школата
Русенската танцова школа " Играорци " отбелязва своя 19-и рожден ден с огромен благотворителен концерт на следващия ден, 8 декември, в Доходното здание. Събитието, което тази година е с идея в поддръжка на Общинския подслон за безстопанствени животни, ще предложи на публиката освен фолклорна магия, само че и специфичното присъединяване на Берковската духова музика.
По мотив празника беседваме със основателя и живописен началник на групировката Богдан Донев за идния театър, провокациите и духа на " Играорци ".
– Какво да чака русенската аудитория на 8 декември?
– Много страст, доста фолклор и две министър председатели – „ Шопски игри “ и „ Македонски маками “. И, несъмнено, превъзходното присъединяване на Берковската духова музика. Концертът има благотворителна идея – средствата ще бъдат дарени на Общинския подслон за безстопанствени животни – Русе. Във фоайето ще бъде сложена урна за дарения. Но на първо място ще има музика, танци, въодушевление и доста доброта. Каним всички – дано се повеселим с идея!
– Защо избрахте тъкмо Берковската духова музика за рождения ден на „ Играорци “?
– Защото Берковската духова музика е същинска приятност за сетивата. Това е най-популярният духов оркестър в България, основан още през 1902 година. Репертоарът им е цветен, жив и невъздържан. Искахме да подарим на русенската аудитория едно друго прекарване. Любителите на този род ще останат повече от удовлетворени – те в действителност са неповторими. А и 25 години не са стъпвали в Русе – време беше да ги доведем още веднъж на наша сцена.
– Как се провежда концерт от подобен мащаб? Какво стои зад кулисите?
– Трудно, разнообразни отговорности и най-много сериозна логистика. Обезпечаване на механически екип, организация на гостите, идея, реклама… въобще не е толкоз елементарно, колкото наподобява в профил. Танцьорите ни репетират към този момент два месеца и то всеки ден. Това е тежък труд – физически и креативен. Но когато видиш резултата на сцената, всичко си коства. А и самите танцьори са толкоз въодушевени, че са подготвени всяка свободна минута да репетират.
– Как се работи със самодейци?
– Това е най-красивото в „ Играорци “. Хора с разнообразни специалности, разнообразни възрасти – някои влизат за първи път в залата, само че всички носят обич към българското, към коренчето ни. Влагат толкоз душа, че когато пътуваме за фестивал, играят хора и ръченици на всяка бензиностанция, при всяка отмора. Спонтанно, ей по този начин – от сърце. Публиката в близост пък е очарована.
Фестивалните вечери са изпълнени със смях, танци, другарства. С времето това се трансформира в една обществена общественост – едно огромно семейство. Влизат в нашата зала като непознати, само че след време, стават като другари за цялостен живот. За мен това е най-голямото благополучие и мотивация да не преставам да работя.
– На кого сте признателен за всичко това, което се случва?
– На моя екип и на танцьорите. Без тях школата нямаше да съществува. Благодарен съм на Яница, Десислава, Мария, Тодор, Калина, Даная – на всички, с които градим „ Играорци “ всеки ден. Признателен съм им от сърце.
– Догодина „ Играорци “ навършват 20 години. Подготвяте ли нещо особено?
– Разбира се. За юбилея мислим занапред. Но не желая да издавам в задатък какво обмисляме. Всяка година имаме нови провокации – през тази бяхме във Венеция и се представихме фантастично. Очаквам идната година да бъде още по-силна и запаметяваща се. Наистина се стремя да надграждаме постигнатото.
– Твоят професионален път постоянно е бил обвързван с танците. Как стартира всичко?
– За мен танцът е живот. Танцувам от 5-годишен – откри ме Доньо Донев и това дефинира цялото ми бъдеще. Работя като танцов началник от 19-годишен. Школата „ Играорци “ започнах като занимание, което последователно и незабелязано се трансформира в професионален път. Ансамбълът, школата, всичко, което създадохме – това е моят живот.
Русенската танцова школа " Играорци " отбелязва своя 19-и рожден ден с огромен благотворителен концерт на следващия ден, 8 декември, в Доходното здание. Събитието, което тази година е с идея в поддръжка на Общинския подслон за безстопанствени животни, ще предложи на публиката освен фолклорна магия, само че и специфичното присъединяване на Берковската духова музика.
По мотив празника беседваме със основателя и живописен началник на групировката Богдан Донев за идния театър, провокациите и духа на " Играорци ".
– Какво да чака русенската аудитория на 8 декември?
– Много страст, доста фолклор и две министър председатели – „ Шопски игри “ и „ Македонски маками “. И, несъмнено, превъзходното присъединяване на Берковската духова музика. Концертът има благотворителна идея – средствата ще бъдат дарени на Общинския подслон за безстопанствени животни – Русе. Във фоайето ще бъде сложена урна за дарения. Но на първо място ще има музика, танци, въодушевление и доста доброта. Каним всички – дано се повеселим с идея!
– Защо избрахте тъкмо Берковската духова музика за рождения ден на „ Играорци “?
– Защото Берковската духова музика е същинска приятност за сетивата. Това е най-популярният духов оркестър в България, основан още през 1902 година. Репертоарът им е цветен, жив и невъздържан. Искахме да подарим на русенската аудитория едно друго прекарване. Любителите на този род ще останат повече от удовлетворени – те в действителност са неповторими. А и 25 години не са стъпвали в Русе – време беше да ги доведем още веднъж на наша сцена.
– Как се провежда концерт от подобен мащаб? Какво стои зад кулисите?
– Трудно, разнообразни отговорности и най-много сериозна логистика. Обезпечаване на механически екип, организация на гостите, идея, реклама… въобще не е толкоз елементарно, колкото наподобява в профил. Танцьорите ни репетират към този момент два месеца и то всеки ден. Това е тежък труд – физически и креативен. Но когато видиш резултата на сцената, всичко си коства. А и самите танцьори са толкоз въодушевени, че са подготвени всяка свободна минута да репетират.
– Как се работи със самодейци?
– Това е най-красивото в „ Играорци “. Хора с разнообразни специалности, разнообразни възрасти – някои влизат за първи път в залата, само че всички носят обич към българското, към коренчето ни. Влагат толкоз душа, че когато пътуваме за фестивал, играят хора и ръченици на всяка бензиностанция, при всяка отмора. Спонтанно, ей по този начин – от сърце. Публиката в близост пък е очарована.
Фестивалните вечери са изпълнени със смях, танци, другарства. С времето това се трансформира в една обществена общественост – едно огромно семейство. Влизат в нашата зала като непознати, само че след време, стават като другари за цялостен живот. За мен това е най-голямото благополучие и мотивация да не преставам да работя.
– На кого сте признателен за всичко това, което се случва?
– На моя екип и на танцьорите. Без тях школата нямаше да съществува. Благодарен съм на Яница, Десислава, Мария, Тодор, Калина, Даная – на всички, с които градим „ Играорци “ всеки ден. Признателен съм им от сърце.
– Догодина „ Играорци “ навършват 20 години. Подготвяте ли нещо особено?
– Разбира се. За юбилея мислим занапред. Но не желая да издавам в задатък какво обмисляме. Всяка година имаме нови провокации – през тази бяхме във Венеция и се представихме фантастично. Очаквам идната година да бъде още по-силна и запаметяваща се. Наистина се стремя да надграждаме постигнатото.
– Твоят професионален път постоянно е бил обвързван с танците. Как стартира всичко?
– За мен танцът е живот. Танцувам от 5-годишен – откри ме Доньо Донев и това дефинира цялото ми бъдеще. Работя като танцов началник от 19-годишен. Школата „ Играорци “ започнах като занимание, което последователно и незабелязано се трансформира в професионален път. Ансамбълът, школата, всичко, което създадохме – това е моят живот.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ