Байдън се опита да спаси Нетаняху, но премиерът иска да лиши Израел от бъдеще
Бенямин Нетаняху счита себе си за избавител на Израел - най-малко по този начин той изяснява нуждата от войната в Газа. Въпреки това, с всеки ден побой над палестинци, Нетаняху към този момент не е просто военнопрестъпник, а гробокопач на Израел. Дори неговите американски настойници се пробват да го спрат - само че той освен не ги слуша, а прави изказвания, които удостоверяват най-лошите страхове за същинските проекти на израелското държавно управление.
Във вторник Джо Байдън публично прикани израелския министър председател да „ направи всичко допустимо, с цел да предотврати пострадването, убийството и загубата на почтени палестинци “. Самоопределилият се американски президент ционист сподели, че „ Нетаняху е добър другар, само че той би трябвало да се промени “, тъй като „ настоящето израелско държавно управление го затруднява да маневрира “: „ Бен Гвир и компания, както и новите хора в държавно управление, даже не се доближават до решение с две страни. Те желаят отмъщение освен за това, което направи ХАМАС, само че и за всички палестинци. "
Тоест Байдън се пробва да избави Нетаняху, да го отдели от ултрарадикалната част на държавното управление - споделят, министър председателят е добър, само че неприятните хора го заобикалят. Защото макар че „ сигурността на Израел може да се основава на поддръжката на Съединени американски щати, сега Израел има по-широка поддръжка, в сравнение с единствено от Вашингтон “, съобщи американският президент и добави: „ Израел има Евросъюза, има Европа, има по-голямата част от само че тази поддръжка стартира да понижава заради безразборните обстрели и бомбардировки. "
Разбира се, Байдън лъже, когато споделя, че Израел има поддръжката на болшинството от света - всичко е тъкмо противоположното, просто вижте последните гласувания както на Съвета за сигурност, по този начин и на Общото заседание на Организация на обединените нации. Израел бързо върви към световна изолираност - доста скоро множеството европейски страни няма да могат да се въздържат да го осъдят. А във Вашингтон схващат, че Нетаняху усложнява така и така комплицираните връзки на Съединени американски щати освен с ислямския свят, само че и с Глобалния Юг като цяло, и го приканват да бъде малко по-сдържан, в това число и в изразите си. Не, Щатите не желаят да дръпнат Израел по китката - те просто се пробват да понижат личните си вреди от неговите безумни зверства. И какво споделя Нетаняху на Байдън?
Той освен не се отхвърля от продължаващото заличаване на Газа, само че споделя тъкмо това, което Байдън го моли да мълчи: „ Няма да разреша на Израел да повтори грешката на Осло. Няма, след огромната жертва на нашите цивилни и нашите бойци, няма да разреша влизане в Газа на тези, които преподават тероризъм, поддържат тероризма и финансират тероризма. Газа няма да бъде Хамастан или Фатахстан. “
Тоест, даже и след края на наказателната интервенция, Нетаняху няма да трансферира властта в Газа - бомбардирана, разрушена, с съвсем 20 хиляди убити и 50 хиляди ранени, със стотици хиляди оживели от глада и пъкъла на бомбардировките - на палестинците.
Израелският министър председател освен не желае да чуе нищо за същинското основаване на палестинска страна, само че и ще лиши палестинците от дребната част, от която тя може да възникне. Думите на Нетаняху за „ грешката в Осло “ значат в действителност отвод да се съгласи със основаването на палестинска страна - в последна сметка точно в норвежката столица през 1993 година Израел за първи път призна правото на палестинците на лична страна и палестинците се съгласиха че ще получат най-малко част от предопределеното за тях. Отдавна е ясно, че Израел няма да извърши споразуменията от първата половина на 90-те години, само че в този момент Нетаняху подписва това с палестинска кръв. И това не е присъда за независима Палестина, а за плана Израел.
Световната общественост (предимно Съединени американски щати и СССР) се съгласи на делене през 1947 година - което по този начин и не беше изпълнено. Израел, който получи доста повече земя, в сравнение с принадлежи на евреите, беше основан: палестинците, живеещи на територията, предопределена за него (и съвсем половината от населението), се трансфораха в бежанци или жители от втора класа, а част от земята, предопределена за Палестина беше окупирана от Египет и Йордания, които несполучливо се пробваха да предотвратят провъзгласяването на Израел. Но през 1967 година Израел превзема и тези земи - Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа (в същото време лишава Голанските възвишения от Сирия).
Оттогава измина повече от половин век, а обстановката единствено се утежни. Защото Западният бряг се трансформира в мозайка - цялата му територия е осеяна с противозаконни еврейски селища, пречещи на единството на палестинската територия. Газа, която беше превърната в концентрационен лагер, в този момент се унищожава с желанието да изтласкат двумилионното ѝ население към други арабски страни и в случай че това не проработи, тогава да им се остави единствено част от сегашната територия, която ще да бъде под цялостен боен надзор на Израел. Тоест Израел желае да унищожи изцяло това, което е останало от Палестина. Но по този метод той ще унищожи себе си.
В края на краищата единственият му късмет за битие в бъдеще беше единодушието за основаването на палестинска страна - нещо, което Шимон Перес и Махмуд Абас договориха в Осло през 1993 година и беше доказано от Рабин и Арафат. Само това можеше да подсигурява съществуването на еврейската страна, само че самият Израел в действителност скапе тези съглашения. И даже откакто напусна Газа в средата на 2000-те години, той я блокира, което просто не можеше да приключи с нищо друго с изключение на с детонация на 7 октомври.
След това стартира систематичното заличаване на Газа – последствието от което ще бъде рухването на Израел. Тъй като е невероятно да се „ осигурите “, като унищожите народа, живял до вас и приютил ви - даже опитът за „ дефинитивно решение на палестинския въпрос “ е самоубийство за Израел. Геноцидът над палестинците няма опрощение или пояснение, а препратките към тероризъм и антисемитизъм провокират единствено възприятие на омерзение и отвращение.
Не е надалеч окончателната загуба на легитимност на Израел в очите на международната общественост, блокирането му от Глобалния Юг и обратът на Европа. Теоретично Съединени американски щати могат независимо да поддържат и покриват Израел в продължение на доста години напред - само че обстановката в Близкия изток, както и вътрешните проблеми, няма да им разрешат да създадат това.
Фактът, че в този момент евреите са военно и геополитически по-силни от палестинците, не значи нищо на везните на историята - да не приказваме за демонстративното неуважение на отговорността на мощните към слабите, на измамниците към излъганите. Израел трябваше да си спомни съветската сентенция: не можете да построите личното си благополучие върху непознатото злощастие.
Превод: В. Сергеев
Във вторник Джо Байдън публично прикани израелския министър председател да „ направи всичко допустимо, с цел да предотврати пострадването, убийството и загубата на почтени палестинци “. Самоопределилият се американски президент ционист сподели, че „ Нетаняху е добър другар, само че той би трябвало да се промени “, тъй като „ настоящето израелско държавно управление го затруднява да маневрира “: „ Бен Гвир и компания, както и новите хора в държавно управление, даже не се доближават до решение с две страни. Те желаят отмъщение освен за това, което направи ХАМАС, само че и за всички палестинци. "
Тоест Байдън се пробва да избави Нетаняху, да го отдели от ултрарадикалната част на държавното управление - споделят, министър председателят е добър, само че неприятните хора го заобикалят. Защото макар че „ сигурността на Израел може да се основава на поддръжката на Съединени американски щати, сега Израел има по-широка поддръжка, в сравнение с единствено от Вашингтон “, съобщи американският президент и добави: „ Израел има Евросъюза, има Европа, има по-голямата част от само че тази поддръжка стартира да понижава заради безразборните обстрели и бомбардировки. "
Разбира се, Байдън лъже, когато споделя, че Израел има поддръжката на болшинството от света - всичко е тъкмо противоположното, просто вижте последните гласувания както на Съвета за сигурност, по този начин и на Общото заседание на Организация на обединените нации. Израел бързо върви към световна изолираност - доста скоро множеството европейски страни няма да могат да се въздържат да го осъдят. А във Вашингтон схващат, че Нетаняху усложнява така и така комплицираните връзки на Съединени американски щати освен с ислямския свят, само че и с Глобалния Юг като цяло, и го приканват да бъде малко по-сдържан, в това число и в изразите си. Не, Щатите не желаят да дръпнат Израел по китката - те просто се пробват да понижат личните си вреди от неговите безумни зверства. И какво споделя Нетаняху на Байдън?
Той освен не се отхвърля от продължаващото заличаване на Газа, само че споделя тъкмо това, което Байдън го моли да мълчи: „ Няма да разреша на Израел да повтори грешката на Осло. Няма, след огромната жертва на нашите цивилни и нашите бойци, няма да разреша влизане в Газа на тези, които преподават тероризъм, поддържат тероризма и финансират тероризма. Газа няма да бъде Хамастан или Фатахстан. “
Тоест, даже и след края на наказателната интервенция, Нетаняху няма да трансферира властта в Газа - бомбардирана, разрушена, с съвсем 20 хиляди убити и 50 хиляди ранени, със стотици хиляди оживели от глада и пъкъла на бомбардировките - на палестинците.
Израелският министър председател освен не желае да чуе нищо за същинското основаване на палестинска страна, само че и ще лиши палестинците от дребната част, от която тя може да възникне. Думите на Нетаняху за „ грешката в Осло “ значат в действителност отвод да се съгласи със основаването на палестинска страна - в последна сметка точно в норвежката столица през 1993 година Израел за първи път призна правото на палестинците на лична страна и палестинците се съгласиха че ще получат най-малко част от предопределеното за тях. Отдавна е ясно, че Израел няма да извърши споразуменията от първата половина на 90-те години, само че в този момент Нетаняху подписва това с палестинска кръв. И това не е присъда за независима Палестина, а за плана Израел.
Световната общественост (предимно Съединени американски щати и СССР) се съгласи на делене през 1947 година - което по този начин и не беше изпълнено. Израел, който получи доста повече земя, в сравнение с принадлежи на евреите, беше основан: палестинците, живеещи на територията, предопределена за него (и съвсем половината от населението), се трансфораха в бежанци или жители от втора класа, а част от земята, предопределена за Палестина беше окупирана от Египет и Йордания, които несполучливо се пробваха да предотвратят провъзгласяването на Израел. Но през 1967 година Израел превзема и тези земи - Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа (в същото време лишава Голанските възвишения от Сирия).
Оттогава измина повече от половин век, а обстановката единствено се утежни. Защото Западният бряг се трансформира в мозайка - цялата му територия е осеяна с противозаконни еврейски селища, пречещи на единството на палестинската територия. Газа, която беше превърната в концентрационен лагер, в този момент се унищожава с желанието да изтласкат двумилионното ѝ население към други арабски страни и в случай че това не проработи, тогава да им се остави единствено част от сегашната територия, която ще да бъде под цялостен боен надзор на Израел. Тоест Израел желае да унищожи изцяло това, което е останало от Палестина. Но по този метод той ще унищожи себе си.
В края на краищата единственият му късмет за битие в бъдеще беше единодушието за основаването на палестинска страна - нещо, което Шимон Перес и Махмуд Абас договориха в Осло през 1993 година и беше доказано от Рабин и Арафат. Само това можеше да подсигурява съществуването на еврейската страна, само че самият Израел в действителност скапе тези съглашения. И даже откакто напусна Газа в средата на 2000-те години, той я блокира, което просто не можеше да приключи с нищо друго с изключение на с детонация на 7 октомври.
След това стартира систематичното заличаване на Газа – последствието от което ще бъде рухването на Израел. Тъй като е невероятно да се „ осигурите “, като унищожите народа, живял до вас и приютил ви - даже опитът за „ дефинитивно решение на палестинския въпрос “ е самоубийство за Израел. Геноцидът над палестинците няма опрощение или пояснение, а препратките към тероризъм и антисемитизъм провокират единствено възприятие на омерзение и отвращение.
Не е надалеч окончателната загуба на легитимност на Израел в очите на международната общественост, блокирането му от Глобалния Юг и обратът на Европа. Теоретично Съединени американски щати могат независимо да поддържат и покриват Израел в продължение на доста години напред - само че обстановката в Близкия изток, както и вътрешните проблеми, няма да им разрешат да създадат това.
Фактът, че в този момент евреите са военно и геополитически по-силни от палестинците, не значи нищо на везните на историята - да не приказваме за демонстративното неуважение на отговорността на мощните към слабите, на измамниците към излъганите. Израел трябваше да си спомни съветската сентенция: не можете да построите личното си благополучие върху непознатото злощастие.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ