Тайните на Бенджамин Франклин срещу фалшифицирането на парите, които печата
Бенджамин Франклин (в средата на картината горе) оказва помощ на Америка да се освободи от английската валутна система, като основава хартиени пари, които е мъчно да бъдат фалшифицирани. Някои от неговите техники обаче са изгубени във времето – само че в този момент са възобновени благодарение на аналитичните технологии на 21 век.
След като изяснява дребни неща като гравитацията и дъгата, Исак Нютон прекарва втората половина от кариерата си в решение на проблеми с английския кралски монетен двор. И работата му оказва помощ на страната да реализира международно владичество. Век по-късно Франклин осъзнава, че воденето на война под зависимостта на финансовата система на врага е проблематично и надлежно революционерите вземат решение да основат лична валута.
Тъй като в колониите липсват източници на благородни метали, Франклин счита, че решението е в хартиените пари. Но с цел да запазят цената си, те би трябвало да бъдат съвсем невъзможни за подправяне. Някои от употребяваните от него техники се ползват и до през днешния ден, в това число на банкнотите от 100 $ с неговия лик. Други обаче са изгубени във времето – най-малко до момента в който не са открити още веднъж и разказани в новопубликувано проучване.
„ Франклин употребява естествени графитни пигменти за отпечатване на пари и създава трайна „ парична хартия “ с цветни нишки и полупрозрачни влакна от мусковит, дружно със личните си неповторими дизайни на естествени детайли и водни знаци върху самата хартия “, пишат създателите.
Мусковит
Много от техниките са добре познати, само че доктор Хачатур Манукян от Университета в Нотр Дам и съавторите му са изследвали над 600 банкноти, някои отпечатани на пресите на Франклин, а други – на тези на негови съвременници или фалшификатори. Те употребяват рентгенова дифракция и флуоресценция, спектроскопия на загубата на електронна сила, Раманова спектроскопия и инфрачервена спектроскопия, с цел да разкрият тайните както на хартията и мастилото, по този начин и на кристалните влакна, които Франклин прибавя и които придават на парите характерно чувство и усъвършенстват трайността им.
Тези влакна също по този начин отразявали светлината, когато се наклонявали под подобаващ ъгъл. Те липсват в тестваните имитации и по тази причина се считат за добър метод за разграничаване на същинските пари.
Изследването разкрива също съществуването на живак и сяра в аления оцветител на Франклин, както и че в синьото мастило е употребявано пруско синьо (Fe4[Fe(CN)6]3). Въпреки това той е употребявал най-вече черно и спектроскопията разкрива, че е имало основателна причина. Въпреки че е известно, че Франклин е закупил работилница особено за произвеждане на черен оцветител посредством изгаряне на растителни масла, той е употребявал и натурален графит от метаморфни скали, което евентуално не е хрумнало на враговете му. Във подправените банкноти се употребява най-вече „ костно черно “ от пиролизата на кости. Проверяващите банкнотите не биха знаели за какво мастилата наподобяват друго, само че е допустимо да са могли да го виждат.
Франклин също по този начин втъква сини нишки, оцветени с индиго, в хартията, което основава разлика от печатането със синьо мастило. Този метод се приписва на Зенас Маршал Крейн, само че учените откриват нишката в банкнота от 1739 година, повече от век преди Крейн.
Печатарските старания на президента стартират доста преди Американската гражданска война. Той основава първата си печатница през 1728 година, едвам 22-годишен, с цел да адресира неналичието на златни и сребърни монети. Франклин отпечатва съвсем 2,5 милиона банкноти за прилежащите на Пенсилвания колонии, както и доставя съоръжение и техники на печатарите в по-далечните щати.
А през цялото това време играе на котка и мишка с фалшификаторите.
Една от първите му техники не е истинска – той заимства концепцията за потребление на отпечатъка от комплицираната конструкция на жилките на листо от Леонардо да Винчи. Въпреки това съумява да придвижи графиката в процеса на отпечатване по метод, по който неговите прародители не са съумели.
Фалшификаторите обаче са умни и стимулирани и нито една техника не съумява да ги спре. Франклин обаче подхваща силовата тактичност и внедрява толкоз доста отбрани, че безспорното подправяне става съвсем невероятно. Някои от тях, като да вземем за пример умишлените правописни неточности, които се променяли според от номинала, са известни на историците още от негово време. Но други остават загадка.
Когато революцията настава, Франклин е подготвен и дружно с Джон Адамс провежда печатането на пари, обвързани със цената на испаноамериканския $, с цел да финансира континенталната войска.
Като разследване те се сблъскват не просто с елементарни нарушители, които се пробват да копират парите им, а с цялата тежест на най-могъщото държавно управление в света, което залива колониите с банкноти, наподобяващи тези на Франклин. Успехът на революцията зависи значително от това, че британците не съумяват да подправят копия, неразличими от оригиналите.
Въпреки че британците се провалят, концепцията за подкопаване на стопанската система посредством подправяне на парите ѝ е употребена в доста войни по-късно – от време на време с по-голям триумф, защото печатарите на тези валути не са били изключително задълбочени в работата си.
