Белият дом смекчи американските наказания против Куба - и незабавно се натъкна на остри рецензии към американския политически хайлайф. Защо администрацията на Байдън внезапно стартира да флиртува с кубинското управление, каква реакция може да се чака от кубинците - и за какво протичащото се е директно обвързвано с съветската външна политика?
Наскоро администрацията на Джо Байдън още веднъж показва неприязън към Куба. Вашингтон не предложения Куба (а с нея Никарагуа и Венецуела) на срещата на високо ниво на страните от Америка, която се организира в Лос Анджелис. Така даде да разбере, че счита „ кубинската тирания “ за същински пария.
Американски правозащитници, консерватори и други критици на кубинското държавно управление обаче са изрично недоволни от Байдън, тъй като с другата си ръка даде стопански
бонуси на Хавана. Едновременно с отхвърли да поканят Куба, Съединени американски щати облекчиха режима на наказания против Острова на свободата, които улесняват прехвърлянето на пари там и разрешават на редица американски жители да посещават Куба. Според държавния секретар Антъни Блинкен това е направено „ в поддръжка на кубинския народ и в полза на външната политика на Съединените щати “. Външна политика, която Байдън, припомняме, даде обещание да построи, в това число към тематиката за правата на индивида.
Не е изненадващо, че премахването на глобите беше остро подложено на критика от политическия хайлайф на Америка. „ Каквито и да са филантропичните претекстове не може да има по-лош миг за това решение. Кубинският режим е може би в най-лошото положение през всичките 63 години от своето битие. Икономиката рухна и поклонението на Фидел Кастро умря с него. Въстанието от 11 юли предходната година, когато десетки хиляди хора излязоха на улиците и крещяха за независимост, показва презрението на кубинците към тяхното държавно управление. Защо Байдън трябваше да понижи натиска върху режима тъкмо в този момент?”, се възмущава “Уолстрийт Джърнъл”. Демократите също са възмутени.
„ Това решение изпраща неверен сигнал до неверните хора и в неверното време “, сподели авторитетният сенатор-демократ Боб Менендес, който идва от семейство кубински изгнаници, избягали от режима на Кастро. „ Онези, които имат вяра, че увеличеното пътешестване до Куба ще докара до развиване на народна власт там, са в положение на отричане на реалността”, добави той.
Администрацията на Байдън обаче вижда действителността. И тя се пробва да съчетае своите правила за правата на индивида с нуждата на външната политика. Факт е, че за американската дипломация и национални ползи Куба не е просто някакъв дребен остров на няколкостотин километра от Флорида, а ключът към цяла Латинска Америка. Роден район за Съединени американски щати, заден двор, в който през последните години враждебно настроени към Вашингтон играчи започнаха да укрепват позициите си: Москва, Пекин и даже Техеран.
„ Например, Китай към този момент се трансформира в главен търговски и стопански сътрудник за всички страни от Латинска Америка (с изключение на Мексико). Китай, а не Съединените щати, е главният търговски сътрудник на страните, които обичайно се считат за американски заден двор”, изяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания на ВШИ. “При актуалните условия Съединени американски щати ще се борят още по-активно с съветското и китайското въздействие в Латинска Америка. Наличието на подобен императив безусловно не е прикрито, да вземем за пример на срещата на високо ниво на Америка, която сега се организира в Лос Анджелис. Друго нещо е, че Съединени американски щати нямат задоволително запаси, с цел да обезпечат маргинализацията както на Русия, по този начин и на Китай, изтласквайки ги от Латинска Америка”, добавя той.
А за изтласкването е нужен позитивен облик на Съединени американски щати в очите на жителите на латиноамериканските страни. Образът на страна, която оказва помощ, а не смазва. И тук американците се връщат към своето повече от половин век ембарго против Куба, на която симпатизират милиони леви латиноамериканци. Включително политици, в това число даже държавни глави.
„ Представете си, че не можете да купувате храна, че хората не могат да купуват съществени артикули просто тъй като компанията, която ги продава, може да бъде глобена. Тази изолираност всъщност е политика на геноцид “, споделя мексиканският президент Хосе Мануел Лопес Обрадор.
Дори Барак Обама преди време разбираше, че а) Щатите би трябвало да си върнат Латинска Америка и б) това не може да стане без „ очовечаване “ на американско-кубинските връзки. Затова той, по личните му думи, " отхвърли остарелия метод " и напусна " пандиза на предишното " - т.е. отчасти подвигна блокадата.
И по този начин, Обама разреши на кубинците да получават преводи от Съединените щати (през 2019 година размерът на тези прехвърляния, съгласно някои отчети, възлиза на 3,7 милиарда $ - и това не включва пари в брой в багажа), а американците да посещават острова като туристи.
И го направи освен за имиджа, само че и с цел да промени кубинския режим по интелигентен метод. Външното финансиране плюс потока от клиенти (при Обама имаше 200 полета на седмица от Съединени американски щати до Куба) сътвориха отлични благоприятни условия за развиване на дребния бизнес в Куба, което от своя страна докара до основаването на междинна класа. А междинната класа изиска демократизация на режима.
Проблемът е, че този метод на Обама изрично не се споделя от неговия правоприемник като президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. В частност, заради спецификата на електората му (значителна част от който е срещу всевъзможни отстъпки във връзка с режима на Кастро). Затова при него глобите бяха внезапно затегнати. Обемът на прехвърлянията от членове на фамилията беше стеснен до 1000 $ едновременно на всеки три месеца. Куба се върна в листата на страните, спонсориращи тероризма, на американските туристи беше неразрешено да пътуват до острова.
Тръмп наложи близо 200 нови ограничавания - и по този метод, сподели той, " обърна слабото, тъпо, едностранно съглашение, което администрацията на Обама-Байдън подписа с диктатурата на Кастро ". В резултат на това през 2021 година прехвърлянията понижиха до 1 милиард, а потокът от гости до 60 000 души.
В резултат на глобите на Тръмп и експлоадирането на ковид кубинската стопанска система в действителност претърпява сериозна рецесия. Да която, несъмнено, упрекват нечовешката политика на Съединени американски щати.
„ Ако приказваме за обстановката в Куба, то това не са единствено следствията от пандемията, а следствията от възобновяване на политиката на оптимален стопански напън от страна на Съединени американски щати “, сподели заместник-министърът на външните работи на Куба Жозефин Видал. И американците към този момент жънат избрани плодове от тези наказания – освен във връзка с имиджа, само че и във връзка с притока на мигранти. Според граничния патрул на Съединени американски щати, 32 000 кубински бежанци са пристигнали на границата сред Съединени американски щати и Мексико през март, към два пъти повече, в сравнение с през февруари. А съгласно закон от 1996 година кубинците, които са живели в Съединени американски щати една година, могат да аплайват за непрекъснато престояване.
Ето за какво след многомесечен разбор администрацията на Байдън реши, че въпреки всичко е належащо да се върне към метода на Обама. Затова глобите бяха облекчени. Лимитът „ 1000 $ на всеки три месеца “ е отстранен. Освен това управляващите на Съединени американски щати позволиха елементарни преводи (тоест, не когато се правят сред членове на семейството). Администрацията позволи групови просветителни пътувания, възвърне опцията за чартърни полети с кацане отвън Хавана - само че още веднъж единствено за групови просветителни пътувания. Туристическите пътувания на американците до острова също към момента не са позволени.
Не е изненадващо, че кубинските управляващи разказват тези отстъпки като „ позитивни, само че лимитирани “. Би било наивно обаче да чакаме повече от администрацията на Байдън. Белият дом единствено внимателно стартира процеса. В същото време той даде да се разбере, че не изоставя детайла на правата на индивида в политиката. Така на 6 юни прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс разкритикува Куба за преследването на двама художници, което съгласно Вашингтон не е нищо повече от „ криминализацията на свободата на словото и художественото изложение в Куба “.
Освен това Вашингтон чака ответни стъпки от Хавана. Американските управляващи упорстват кубинските им сътрудници да възобновят договарянията за погашение на компенсации на американски жители за имущество, национализирано по време на революцията. 6000 към този момент приключени и подадени заявки се правят оценка на към 2 милиарда $. В отговор кубинците желаят да компенсират загубите, които островът претърпя по време на блокадата - а това съгласно Хавана е в размер от 100 до 850 милиарда щатски $.
Разбира се, ще бъде доста мъчно да се водят договаряния от такива позиции. „ Кубинците въобще не имат вяра на американците, а американците въобще не имат вяра на кубинците “, споделя някогашният краткотрайно поверен на делата на Съединени американски щати в Куба Скот Хамилтън. Въпреки това, още един път, това, което има значение за администрацията на Байдън, е не толкоз резултатът, колкото процесът на възобновяване на връзките. Отваряне на латиноамериканска ключалка с кубински ключ.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!? 
