ТАСС: Навършват се 20 години от натовските бомбардировки в Югославия
Белград. Преди двадесет години, на 24 март 1999 година, НАТО, без глоба на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, стартира въздушната атака „ Съюзническа мощ “ против Съюзна република Югославия, написа във водеща публикация съветската организация TACC .
Предпоставки
Предпоставки за интервенцията пораждат по време на разпадането на Югославия (създадена през 1945 година, от 1963 година - Социалистическа федеративна република Югославия), настъпило през 1990-1991 година През този интервал, заради изострянето на междуетническите несъгласия (главно сред сърби, босненски мюсюлмани и хървати), четири от шестте републики оповестиха отдръпването си от федерацията: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония. Останалите републики - Сърбия и Черна гора - през април 1992 година прогласяват Съюзна република Югославия (СРЮ; през 2003-2006 година - държавната общественост на Сърбия и Черна гора, от 2006 година - самостоятелни републики).
Процесът на раздробяване на СФРЮ беше съпроводен от спорове сред републиканските и федералните управляващи и междуетническите войни. Те бяха най-ожесточени в Хърватия (1991-1995 г.) и БиХ (1992-1995 г.). В края на 90-те години спорът сред сръбското и албанското население в Косово, самостоятелна област в Сърбия, се изостри внезапно.
Участието на НАТО в балканската рецесия
Преди интервенцията „ Сюзническа мощ “ НАТО организира редица интервенции на територията на някогашна Югославия. През 1992 година военните кораби на съюза, с поддръжката на авиацията, следиха корабите в Адриатическо море в сходство с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която наложи оръжейно ембарго на републиките от някогашната СФРЮ. През 1994 година НАТО, в сходство с решението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, управлява неразрешената за полети зона в БиХ, а през 1995 година без резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации бомбардира позициите на босненските сърби. Това бяха първите сражения в историята на съюза.
Според специалисти управлението на НАТО при вземането на решение за присъединяване в разрешаването на рецесията на Балканите се управлява от редица геополитически фактори. На първо място, съюзът се стреми да укрепи позицията си в района на фона на намаляването на съветското въздействие там, както и да създаде оперативната съгласуемост на войските в хода на действителните бойни интервенции.
Ситуацията в Косово
Главната цел на интервенцията " Съюзните сили " съгласно НАТО е " попречване на геноцида на албанското население в Косово ". От 80-те години на предишния век косовските албанци слагат претенции за разширение на автономията на района, а през 90-те години беше основана Армията за избавление на Косово (АОК), с цел да се бори за самостоятелност. През 1998 година спорът ескалира във въоръжени конфликти сред сръбската полиция и бойците от АОК, което е началото награжданска война. За да ограничи вълната от принуждение, Белград за пръв път вкара полицейски, а по-късно и постоянни военни елементи.
Опитите за разрешаване на рецесията са подхванати от Организация на обединените нации, Европейски Съюз, ОССЕ, както и от Контактната група (представители на редица страни, в това число Руската федерация и САЩ). На 30 януари 1999 година Съветът на НАТО упълномощи генералния секретар на Алианса Хавиер Солана да вземе решение, в случай че е належащо, за набези с въздушни удари против СРЮ след съвещания с държавите-членки.
През февруари 1999 година в предградието на Париж, Рамбуйе, посредством посредничеството на Контактната група, бяха извършени договаряния сред представители на сръбското управление и косовските албанци, в които страните се споразумяха за проекта за мир, създаден от групата. На 18 март обаче на постоянна среща в Париж той бе подписан единствено от делегация от косовските албанци. Сръбската страна съобщи, че документът е друг от показания в Рамбуйе. По-специално, възраженията повдигнаха въпроса за разширението на автономията на Косово и въвеждането на контингент от държавите-членки на НАТО на тази територия за поддържане на реда. Отказът да се подпише е формалната причина за началото на военните дейности на блока.
Руското външно министерство назовава интервенцията " акт на експанзия " на НАТО против Югославия и замразява връзките с алианса на 25 март (Те са възобновени още веднъж през февруари 2000 г.).
Ход на военните дейности
Операцията се организира на три стадия. На 24-26 март са изпълнени дилемите за неутрализиране на силите на Противовъздушна отбрана на СРЮ На 27 март започнаха набези против силите на СРЮ на територията на Косово, както и набези против най-важните цели в Сърбия; От 24 април започват огромни удари в цяла Сърбия.
Според данни, оповестени на уеб страницата на НАТО, по време на интервенцията, траяла 78 дни, авиацията на Алианса е прелетяла 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях - за бомбардировки (според военни специалисти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети. и към 80 хиляди тона бомби, в това число касетъчни бомби и такива с обеднен уран). В интервенцията вземат участие над хиляда самолета (повечето са обезпечени от Съединените щати), от които съгласно формалните източници на НАТО са изгубени два бойни самолета (пилотите са катапултирали).
По време на интервенцията са осъществени няколко неправилни удара. Така на 14 април стана известно за гибелта на към 64 албанци, които се движат към Албания, а в нощта на 8 май пострада китайското посолство в Белград. Сред най-трагичните произшествия е удар в нощта на 14 май в косовското село Кориша, където съгласно НАТО е имало сръбски военни. Убити са обаче Албанските бежанци - 50 души, а доста други са били ранени.
Загуби
В резултат на бомбардировките, съгласно сръбски данни, от 3,5 до 4 хиляди души са починали, към 10 хиляди са ранени, две трети от тях са цивилни. Материалните вреди възлизат на 100 милиарда $. Военно-промишлената инфраструктура на СРЮ е изцяло разрушена, повече от 1 500 обитаеми места, 60 моста, 30% от всички учебни заведения, към 100 монументи са унищожени. 40 хиляди къщи са унищожени или развалени. Бомбардирането на петролните рафинерии и нефтохимическите фабрики довежда до замърсяване на водната система на страната с токсични субстанции.
Резултати
Операцията завършва на 10 юни 1999 година след подписването на военно-техническо съглашение сред СРЮ и НАТО в Куманово (в Македония, покрай границата със Сърбия), съгласно което стартира изтеглянето на югославските войски от територията на Косово. В същия ден Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри Резолюция 1244, въз основа на която интернационалните цивилен сили (Мисия на Организация на обединените нации в Косово - ЮНМИК) и Международните сили за сигурност (КФОР, със доста присъединяване на НАТО, като общият брой на военнослужещите е 40 хиляди) са ситуирани в Косово под егидата на ООН( сега са 3 500).
През февруари 2008 година косовският парламент едностранно разгласи независимостта на района от Сърбия, като сега 104 страни по света признават самостоятелната страна Косово. Освен Сърбия, над 60 страни, в това число Русия, Китай, Индия и Израел, се опълчват на признаването на Косово.
Предпоставки
Предпоставки за интервенцията пораждат по време на разпадането на Югославия (създадена през 1945 година, от 1963 година - Социалистическа федеративна република Югославия), настъпило през 1990-1991 година През този интервал, заради изострянето на междуетническите несъгласия (главно сред сърби, босненски мюсюлмани и хървати), четири от шестте републики оповестиха отдръпването си от федерацията: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония. Останалите републики - Сърбия и Черна гора - през април 1992 година прогласяват Съюзна република Югославия (СРЮ; през 2003-2006 година - държавната общественост на Сърбия и Черна гора, от 2006 година - самостоятелни републики).
Процесът на раздробяване на СФРЮ беше съпроводен от спорове сред републиканските и федералните управляващи и междуетническите войни. Те бяха най-ожесточени в Хърватия (1991-1995 г.) и БиХ (1992-1995 г.). В края на 90-те години спорът сред сръбското и албанското население в Косово, самостоятелна област в Сърбия, се изостри внезапно.
Участието на НАТО в балканската рецесия
Преди интервенцията „ Сюзническа мощ “ НАТО организира редица интервенции на територията на някогашна Югославия. През 1992 година военните кораби на съюза, с поддръжката на авиацията, следиха корабите в Адриатическо море в сходство с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която наложи оръжейно ембарго на републиките от някогашната СФРЮ. През 1994 година НАТО, в сходство с решението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, управлява неразрешената за полети зона в БиХ, а през 1995 година без резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации бомбардира позициите на босненските сърби. Това бяха първите сражения в историята на съюза.
Според специалисти управлението на НАТО при вземането на решение за присъединяване в разрешаването на рецесията на Балканите се управлява от редица геополитически фактори. На първо място, съюзът се стреми да укрепи позицията си в района на фона на намаляването на съветското въздействие там, както и да създаде оперативната съгласуемост на войските в хода на действителните бойни интервенции.
Ситуацията в Косово
Главната цел на интервенцията " Съюзните сили " съгласно НАТО е " попречване на геноцида на албанското население в Косово ". От 80-те години на предишния век косовските албанци слагат претенции за разширение на автономията на района, а през 90-те години беше основана Армията за избавление на Косово (АОК), с цел да се бори за самостоятелност. През 1998 година спорът ескалира във въоръжени конфликти сред сръбската полиция и бойците от АОК, което е началото награжданска война. За да ограничи вълната от принуждение, Белград за пръв път вкара полицейски, а по-късно и постоянни военни елементи.
Опитите за разрешаване на рецесията са подхванати от Организация на обединените нации, Европейски Съюз, ОССЕ, както и от Контактната група (представители на редица страни, в това число Руската федерация и САЩ). На 30 януари 1999 година Съветът на НАТО упълномощи генералния секретар на Алианса Хавиер Солана да вземе решение, в случай че е належащо, за набези с въздушни удари против СРЮ след съвещания с държавите-членки.
През февруари 1999 година в предградието на Париж, Рамбуйе, посредством посредничеството на Контактната група, бяха извършени договаряния сред представители на сръбското управление и косовските албанци, в които страните се споразумяха за проекта за мир, създаден от групата. На 18 март обаче на постоянна среща в Париж той бе подписан единствено от делегация от косовските албанци. Сръбската страна съобщи, че документът е друг от показания в Рамбуйе. По-специално, възраженията повдигнаха въпроса за разширението на автономията на Косово и въвеждането на контингент от държавите-членки на НАТО на тази територия за поддържане на реда. Отказът да се подпише е формалната причина за началото на военните дейности на блока.
Руското външно министерство назовава интервенцията " акт на експанзия " на НАТО против Югославия и замразява връзките с алианса на 25 март (Те са възобновени още веднъж през февруари 2000 г.).
Ход на военните дейности
Операцията се организира на три стадия. На 24-26 март са изпълнени дилемите за неутрализиране на силите на Противовъздушна отбрана на СРЮ На 27 март започнаха набези против силите на СРЮ на територията на Косово, както и набези против най-важните цели в Сърбия; От 24 април започват огромни удари в цяла Сърбия.
Според данни, оповестени на уеб страницата на НАТО, по време на интервенцията, траяла 78 дни, авиацията на Алианса е прелетяла 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях - за бомбардировки (според военни специалисти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети. и към 80 хиляди тона бомби, в това число касетъчни бомби и такива с обеднен уран). В интервенцията вземат участие над хиляда самолета (повечето са обезпечени от Съединените щати), от които съгласно формалните източници на НАТО са изгубени два бойни самолета (пилотите са катапултирали).
По време на интервенцията са осъществени няколко неправилни удара. Така на 14 април стана известно за гибелта на към 64 албанци, които се движат към Албания, а в нощта на 8 май пострада китайското посолство в Белград. Сред най-трагичните произшествия е удар в нощта на 14 май в косовското село Кориша, където съгласно НАТО е имало сръбски военни. Убити са обаче Албанските бежанци - 50 души, а доста други са били ранени.
Загуби
В резултат на бомбардировките, съгласно сръбски данни, от 3,5 до 4 хиляди души са починали, към 10 хиляди са ранени, две трети от тях са цивилни. Материалните вреди възлизат на 100 милиарда $. Военно-промишлената инфраструктура на СРЮ е изцяло разрушена, повече от 1 500 обитаеми места, 60 моста, 30% от всички учебни заведения, към 100 монументи са унищожени. 40 хиляди къщи са унищожени или развалени. Бомбардирането на петролните рафинерии и нефтохимическите фабрики довежда до замърсяване на водната система на страната с токсични субстанции.
Резултати
Операцията завършва на 10 юни 1999 година след подписването на военно-техническо съглашение сред СРЮ и НАТО в Куманово (в Македония, покрай границата със Сърбия), съгласно което стартира изтеглянето на югославските войски от територията на Косово. В същия ден Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри Резолюция 1244, въз основа на която интернационалните цивилен сили (Мисия на Организация на обединените нации в Косово - ЮНМИК) и Международните сили за сигурност (КФОР, със доста присъединяване на НАТО, като общият брой на военнослужещите е 40 хиляди) са ситуирани в Косово под егидата на ООН( сега са 3 500).
През февруари 2008 година косовският парламент едностранно разгласи независимостта на района от Сърбия, като сега 104 страни по света признават самостоятелната страна Косово. Освен Сърбия, над 60 страни, в това число Русия, Китай, Индия и Израел, се опълчват на признаването на Косово.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ