Д-р Герев след убийствата в Сърбия: Подобен проблем не е чужд за училищната среда в България
Белград е потопен в тъга и боязън. Ден след убийството на 9 деца в сръбско учебно заведение, осъществено от 13-годишно дете, 15-годишна намушка с нож преподавател и възпитаник. След денонощие последва още една всеобща пукотевица – 21-годишен мъж стреля на направления и лиши живота на 9 души, инцидентни пешеходци.
Прочетете още
„ Не може да се прави резюме сред тези случа. Причините, заради които са осъществени, са разнообразни. При едното става дума за душевен тормоз, другото е осъществено от ревнивост, а при третия става дума за психологично разстройство. Случайно съвпадане на времето. Непрофесионалиста може да се повлияе от близостта на случаите, само че човек с експертиза ще направи разлика “, разяснява пред TrafficNews психиатърът доктор Веселин Герев.
С него беседваме по отношение на експанзията, проявена от деца към деца и за какво сходна прекаленост в държанието в действителност не е изненадваща за експертите. Той изясни, че седмокласникът, който умъртви осем свои съученици и защитата на ОУ " Владислав Рибникар ", се намира в доста сериозна възраст. Възраст на цялостен разпад на престижи, цели, съпроводена с рецесия на сексуалността. В този интервал човек е в положение на огромна възбудимост, като дружно с това не може изцяло да си даде сметка за последствията от дейностите си.
Д-р Герев очерта връзката сред систематичния тормоз и реакцията на отплата :
„ В този случай съучениците му са упражнявали душевен тормоз, казвали са – „ Ти си умопобъркан “. Постоянно е било повтаряно и той е решил да отвърне със – „ Сега ще видите на какво е кадърен един умопобъркан “ . Започва поетапно да приготвя, прави лист с хората, които са го дразнили, кара татко му да го учи да стреля, а най-после отива и раздава оръжийно правораздаване. След което се предава и споделя – „ Аз съм умопобъркан “ “, съобщи Герев.
Специалистът разясни, че тази засегнатост има тежестта на психотравмена дума, способна да отключи сходна реакция. „ Това дете няма проблем. Психопатията е недостатък на характера, която може да се маркира чак след 20-годишна възраст “, добави той.
Специалистът е безапелационен – би трябвало експанзията в клас да бъде спряна , само че акцентира, че обществото се концентрира в неверен подробност.
„ Това, което е направило детето, е ответна реакция. Причинно-следствената връзка е тъкмо противоположната. Не да се работи с този човек, а да се работи е онази група хора, които са го тормозили години наред. И с онази на така наречените „ безмълвни присъстващи “. Те са казусът в тази ситуация. Този, който е стрелял, е докаран до положение на прекаленост “, разясни психиатърът.
Д-р Веселин Герев маркира, че сходен проблем не е непознат и за учебната среда в България.
„ Има жертва, която бива унизена душевен, от време на време физически. Очертава се група на „ снимащите с телефони “, които се приобщават към агресорите, с цел да не станат и те жертви. Какви са последствията – сформира се съвет в учебното управление, постанова се глоба, вероятно го местят друго учебно заведение, където тормозът ще продължи, само че над други деца “, съобщи той.
Именно тук би трябвало да се намеси публичната реакция на непоносимост към експанзията във всичките и форми , безапелационен бе Герев. „ Защото това държание се котира от фамилна среда. Един агресор се отглежда . Такъв не ставаш от през днешния ден за на следващия ден – детето в годините гледа татко му по какъв начин се отнася у дома, по какъв начин майка му се отнася с хората по улиците. И взема решение, че това е методът “, сподели още психиатърът.
Затова той поучава – родителите следва да се интересуват по какъв начин децата им се държат в учебно заведение:
„ Те питат – детето яде ли, спа ли. Никой не пита „ Детето ми по какъв начин се отнася с останалите? “. А оттова се стартирам. Когато се виждат дребни прояви на експанзия, те следва да се контролират още в ранна възраст, тъй като по-късно се придвижват в учебните заведения. А когато един човек, жертва на принуждение, порасне – реакциите му към тормоз може да бъдат всевъзможни! “, заключи д-в Герев.
Прочетете още
„ Не може да се прави резюме сред тези случа. Причините, заради които са осъществени, са разнообразни. При едното става дума за душевен тормоз, другото е осъществено от ревнивост, а при третия става дума за психологично разстройство. Случайно съвпадане на времето. Непрофесионалиста може да се повлияе от близостта на случаите, само че човек с експертиза ще направи разлика “, разяснява пред TrafficNews психиатърът доктор Веселин Герев.
С него беседваме по отношение на експанзията, проявена от деца към деца и за какво сходна прекаленост в държанието в действителност не е изненадваща за експертите. Той изясни, че седмокласникът, който умъртви осем свои съученици и защитата на ОУ " Владислав Рибникар ", се намира в доста сериозна възраст. Възраст на цялостен разпад на престижи, цели, съпроводена с рецесия на сексуалността. В този интервал човек е в положение на огромна възбудимост, като дружно с това не може изцяло да си даде сметка за последствията от дейностите си.
Д-р Герев очерта връзката сред систематичния тормоз и реакцията на отплата :
„ В този случай съучениците му са упражнявали душевен тормоз, казвали са – „ Ти си умопобъркан “. Постоянно е било повтаряно и той е решил да отвърне със – „ Сега ще видите на какво е кадърен един умопобъркан “ . Започва поетапно да приготвя, прави лист с хората, които са го дразнили, кара татко му да го учи да стреля, а най-после отива и раздава оръжийно правораздаване. След което се предава и споделя – „ Аз съм умопобъркан “ “, съобщи Герев.
Специалистът разясни, че тази засегнатост има тежестта на психотравмена дума, способна да отключи сходна реакция. „ Това дете няма проблем. Психопатията е недостатък на характера, която може да се маркира чак след 20-годишна възраст “, добави той.
Специалистът е безапелационен – би трябвало експанзията в клас да бъде спряна , само че акцентира, че обществото се концентрира в неверен подробност.
„ Това, което е направило детето, е ответна реакция. Причинно-следствената връзка е тъкмо противоположната. Не да се работи с този човек, а да се работи е онази група хора, които са го тормозили години наред. И с онази на така наречените „ безмълвни присъстващи “. Те са казусът в тази ситуация. Този, който е стрелял, е докаран до положение на прекаленост “, разясни психиатърът.
Д-р Веселин Герев маркира, че сходен проблем не е непознат и за учебната среда в България.
„ Има жертва, която бива унизена душевен, от време на време физически. Очертава се група на „ снимащите с телефони “, които се приобщават към агресорите, с цел да не станат и те жертви. Какви са последствията – сформира се съвет в учебното управление, постанова се глоба, вероятно го местят друго учебно заведение, където тормозът ще продължи, само че над други деца “, съобщи той.
Именно тук би трябвало да се намеси публичната реакция на непоносимост към експанзията във всичките и форми , безапелационен бе Герев. „ Защото това държание се котира от фамилна среда. Един агресор се отглежда . Такъв не ставаш от през днешния ден за на следващия ден – детето в годините гледа татко му по какъв начин се отнася у дома, по какъв начин майка му се отнася с хората по улиците. И взема решение, че това е методът “, сподели още психиатърът.
Затова той поучава – родителите следва да се интересуват по какъв начин децата им се държат в учебно заведение:
„ Те питат – детето яде ли, спа ли. Никой не пита „ Детето ми по какъв начин се отнася с останалите? “. А оттова се стартирам. Когато се виждат дребни прояви на експанзия, те следва да се контролират още в ранна възраст, тъй като по-късно се придвижват в учебните заведения. А когато един човек, жертва на принуждение, порасне – реакциите му към тормоз може да бъдат всевъзможни! “, заключи д-в Герев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ