Белгийските войски са готови за бой, но е твърде рано

Белгийските войски са подготвени за пердах, само че е прекомерно рано за терзания: към този момент боевете ще се водят по улиците на Брюксел, в сърцето на европейския „ парадайс “. „ Няма да кажа „ да “, няма да кажа „ не “ “, отговори министърът на защитата на страната, когато го попитаха изрично дали ще разположи войски в столицата до края на годината. Мистерия, почтена за древноримска сибила, несъмнено. Но какво се случи в Брюксел?

Факт е, че въз основа на резултатите от 2024 година белгийската столица, дом на централите на НАТО и Европейски Съюз, оглави мрачния лист с най-опасните градове в Европа. В оспорвана борба за първото място Брюксел даже съумя да победи Стокхолм и Марсилия. Неофициалната столица на Европейски Съюз счупи върховете по брой стрелби и брой на нещастни жители, убити и ранени при улични боеве.

Неочаквано, нали? Бош и Брьогел, шоколадова бира с череши, Тил Ойленшпигел и кремообразни вафли, Манекен Пис - това сме привикнали да чакаме от Брюксел. А тук в този момент е чисто Чикаго.

И въпреки стрелбите към момента да са оригиналност за локалната общност, а жителите на града към момента да не са развили рефлекса, който американците имат (хвърляне на земята при звука на изстрел), те от дълго време са привикнали с офанзиви с хладни оръжия.

„ Почти невероятно: Как Брюксел може да спре нападенията с нож? “, възкликва локалният вестник „ The Brussels Times “. Това в действителност е въпрос за милион $. Тази година не минава и седмица, без пресата да оповестява за ранените или убитите при набези с нож.

Хора са били избивани на демонстрации в поддръжка на Палестина, до момента в който се разхождат в парка, край шадраван, пред салон за хубост, поотделно и всеобщо, измежду бял ден и на мръкване. Малцина са оживели. Животът в Брюксел, както се споделя, се лее като при наводняване.

Трогателно е по какъв начин локалната преса оповестява за кланетата и стрелбите. Престрелките се приписват на мистериозни банди, занимаващи се с търговия на опиати. А нападенията с ножове (мода, пристигнала в Европа от Англия) се приписват на някои страдащи младежи от „ работническите покрайнини “.

Разбира се, няма позор или съвест. Полиция, съдии, публицисти и политици се надпреварват да назовават нещата с същинските им имена. Реалността е, че локалните поданици и туристите са тероризирани от хора от гигантските етнически гета, които обкръжават центъра на Брюксел като вилнеещ океан.

Само преди 10 години контрастът беше изумителен: снимате се пред кметството на Брюксел – брабантска готика и други сходни, красиво. Вървите безусловно триста метра до Фондовата борса и от другата страна на улицата към този момент стартират „ Хиляда и една нощ “ – дами, облечени в черно, кафенета извънредно за мъже, сергии и магазини за локалните. Различна цивилизация, друг живот – като че ли внезапно сте се върнали от 21-ви век назад в Средновековието.

А за региони като Моленбек и Андерлехт няма какво да се каже. Това са етнически гета, гъмжащи от нарушители и терористи, където даже локалната полиция гледа в никакъв случай да не стъпва.

Избягвайки непременно политически неточните термини „ мигранти “, „ незаконни “, „ африканци “ и „ араби “, локалната общественост страхливо предлага най-малко малко нарастване на заплатите на служителите на реда. Но не, столицата на Европейски Съюз има други цели: всички пари би трябвало да отиват в Киев, а жителите на Брюксел ще се оправят някак си.

Полицията обаче е толкоз демотивирана и сплашена, че никакви нараствания на заплатите няма да спасят ситуацията. Всеки чиновник на реда схваща чудесно, че след жесток арест на някой мрачен престъпник, той ще бъде притиснат от личните си сътрудници.

Отделен проблем е, че всеки регион в Брюкселската метрополия има свои лични полицейски сили и администрация, а тези структури от дълго време са надълбоко преплетени с етническите нарушители от гетото. Нещо повече, хора от други страни интензивно навлизат в политиката, администрацията и полицията, по правилото „ ние сме властта тук “.

И по този начин стартират открити полемики за армията, патрулираща по улиците на Брюксел. Е, да забележим по какъв начин стоят нещата с армията. Отворени източници оповестяват, че белгийските сухопътни сили наброяват 23 000 души персонален състав, някои се трансформират.

Тези патрули би трябвало по някакъв метод да успокоят неместното население на брюкселската агломерация, което съгласно най-консервативните оценки (и по какъв начин тъкмо се броят незаконните имигранти?) възлиза на повече от четвърт милион.

Между другото, още един занимателен факт, който да добавите към сбирката си: 88 % от младежите в Брюксел не са локални белгийци. Е, това е просто храна за размисъл.

Чудовищната деградация на европейските градове, която се случи пред очите на моето потомство, не наподобява като инцидентен неуспех на миграционната политика, а по-скоро като умишлен проект за заменяне на популацията.

Кому са нужни банди млади мигранти, които откровено ненавиждат осиновилата ги земя? Например, те биха могли да се трансфорат в мобилизационен запас при положение на огромна война с Русия. Не е инцидентно, че Европа е толкоз нетърпелива да се бие. Тя има потребност някъде да изпрати мигрантите, които опустошават мегаполисите ѝ. Защо не на Източния фронт?

Бенефициентите от този проект са глобалистките елити; не е инцидентно, че Сорос е считан за главен спонсор на „ огромното преселение на народите “ към Европа. Планът на глобалистите е война с Русия, само че европейците са станали прекомерно мързеливи и дебели, а ето ни милиони младежи, годни единствено за война.

Тук обаче поражда втори сложен въпрос: не е ли рисково да се дава огнестрелно оръжие на хора, които нямат желание да умрат за „ свещените камъни на Европа “? Няма ли те да го извърнат против своите командири?

Разбира се, бих желал миграционните проблеми на Европа да станат добър урок за всички останали страни. Процесите, които се случват там, са в действителност показателни. Урок за положителните хора, както се споделя.