Белгия и Франция искат безбройните надгробни паметници, гробища и мемориали от Първата световна война, признати за Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО, за да се уверят, че хората спират и мислят за значението и стойността на мира
От RAF CASERT Associated Press, 5 септември 2023 г., 3:11 ч. Китай, Мачу Пикчу в Перу и Акрополът в Гърция. Очаква се решение по въпроса да бъде взето около 21 септември по време на срещата на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Рияд, Саудитска Арабия.Районът има 139 обекта, обхващащи Западна Белгия и Северна Франция, и е жива история почти откакто оръжията най-накрая замлъкнаха през 1918 г. В съседния Ипър „всяка вечер — всяка вечер — всеки един ден от 20-те години на миналия век е имало двама души, които надуваха клаксона от портата на Менин“, където имената на 54 000 войници, които никога не бяха намерени в хаоса, породен от войната, са гравирани на стените , каза Матиас Дипендале, министър на наследството на регион Фландрия в Северна Белгия.
"Това е идеята за отбелязване на всеки отделен човек, изгубен живот в тази война", каза той.
Но това не е непременно достатъчно, за да се постигне такова високо признание, ЮНЕСКО вече постанови.За ужас на двете нации, той отхвърли искането им през 2018 г. със съвета на Международния съвет за паметници и забележителности, отбелязвайки заключенията си с коментари като „ няколко въпроса“, „липса на яснота“, „твърде тесен и ограничен“ и „недостатъци“. Германският нацистки концентрационен лагер Биркенау в Полша трябва да стои сам като свидетел на ужаса и страданието, а не да бъде прецедент за дълъг списък, свързан с войни.
Това бяха пет години преди и сега Дипендале каза: „Вярвам и разчитам на факта, че идеите в ЮНЕСКО са се променили и че сега има повече контекст на отвореност.“ И с руската инвазия в Украйна отпреди 1 1/2 години, "светът също се промени оттогава. И може би има много повече разбиране за необходимостта от защита на мира."
От началото на войната в Украйна няколко от институциите, свързани с мемориалите и гробищата, започнаха инициативи в подкрепа на воюващата нация.
Както през Първата световна война, жертвите също се броят в десетки хиляди, въпреки че, за щастие, общият процент все още е много по-малък. Усещането за загуба обаче остава същото.
„Имаме толкова много хора, които минават оттук и правят тази връзка с Украйна, само защото това е толкова актуално в момента“, каза Ерин Харис, гид в Тайн Кот. „И вие виждате как се случва същата ситуация – с тези две страни, които се борят безкрайно.“
"Идваш тук на място като това и наистина виждаш, добре, това все още се случва", каза Харис. „И знаете ли, не се е променило много.“
