Белгия е в челната десетка на европейските страни, които най-много

Белгия е в челната десетка на европейските страни, които най-вече отделят излъчвания на парникови газове в атмосферата. Според статистика на Евростат от тази година, кралството е на седма позиция с 10,6 т CO2 на глава от популацията, което е доста по-високо от междинните за Европейски Съюз 8,4 т. За да редуцира количеството отделяни излъчвания, Белгия подхваща фрапантни ограничения. От 2026 година единствено фирмените коли, които не отделят парникови газове, като да вземем за пример електрически коли, към момента ще дават отговор на изискванията за приспадане на налози. От 2029 година към този момент няма да може да се записва нов автомобил, който работи с дизел, бензин или има хибриден мотор. От 2030 година дизеловите коли няма да бъдат допускани по улиците на Брюксел, а от 2035 година – и тези на бензин. С колело в рейса и влака. Визията за развиването на железопътната мрежа в Белгия има за цел до 2040 година да усили пазарния дял на пътническите транспорти от 8% на 15%, а на товарните – от 12% на 20%. Около огромните градове влакове ще се движат на всеки 15 минути, а в по-малките навътре в страната – на половин час. Визията изисква и разработване на нов интегриран график сред влаковете и рейсовете. За безпроблемното напредване от рейс на трен, за пасажерите с колелета и тротинетки има обособени вагони. Аналогична е обстановката и при автобусния превоз. Огромни средства годишно се отделят на публичната транспортна компания De Lijn, с цел да действа като екологична и енергоефективна система. Автобусният парк дружно със спирките в Брюксел и цялата фламандска част на страната са напълно сменени със слънчеви панели, сложено е светодиодно енергоефективно осветяване върху електронните табла.
Провинция Валония възнамерява да разшири трамвайната мрежа в Лиеж и да я свърже още по-добре с велосипедната и железопътната мрежа. По отношение на вътрешния интериор на рейсовете – голямо пространство е обособено за инвалидни колички, седалки за майки с деца и колелета. Седалките се сгъват, тъй че се освобождава повече място за транспортни средства. Седалката за инвалидите пък е снабдена с двойни заключващи се колани, които минават през инвалидната количка, гарантирайки сигурността на пасажера. Всички тези многомилионни вложения убеждават елементарния белгиец, че може да върви на работа и без своя автомобил. Все по-често ще срещнете пътуващи, качили тротинетката или колелото в рейса, а оттова на влака. Неделен велотрафик, Брюксел, Белгия. Велосипедът е в ДНК на белгиеца. Обичайна панорама е рано заран за работа да попаднете в трафик от велосипедисти на всякаква възраст. Едни в противоречива екипировка, други – в бизнес костюми. Дами с токчета въртят педалите със забележителна скорост за следващата делова среща. Други пък возят децата си към детската градина или учебно заведение в специфичните електрически колела – гондоли. Не е извънредно на все по-задъхващата се веломагистрала сред градовете да видите достолепна баба, качила се на колелото с теглич и закрита карета за домашния любим – куче, котка, декоративно свинче или пък пор, накипрен с папийонка. Истински взрив при закупуването на велосипеден е регистриран през 2020 година, когато светът беше затворен поради пандемията от ковид. Според статистика на Федерацията на автомобилния бранш и обвързваните браншове Traxio, продажбите на нови колела единствено в профилираните магазини се е нараснала до близо 600 хиляди по отношение на предпандемичната 2019 година Това е 4% растеж на търсенето в сегмента с електрически колела. Друга статистика също потвърждава, че класическият велосипед, електрическият и нашумялата през последните години тротинетка, са неотменима част от комбинираното напредване на белгиеца.  В онлайн изследване, извършено от изследователската организация iVOX от името на Федералната обществена работа за подвижност и превоз сред 2 и 15 декември 2019 година измежду 2000 пълнолетни белгийци, по-голямата част от интервюираните (62%) декларират, че главно употребяват велосипеда за напредване до работа или най-близката спирка за разстояние сред 2 и 10 км. Велосипеди до автобусна спирка, покрай Централната жп гара в Антверпен. На въпрос дали употребяват колелото като междинно трансферно средство до гарата или спирката, близо половината от интервюираните са декларирали, че тъкмо по този метод се придвижват. На въпрос какви са преимуществата на велосипеда, интервюираните са дали отговор: здраве (72%), лесна поддръжка (50%) и екологичен аспект (34%). Друга причина интервюираните да избират напредването до работа с колело е това, че компанията заплаща в допълнение бонус към заплатата за изминат километър. Обикновено цените на компаниите са към по 8 евроцента дневно за изминат километър. Новоизграден веломост в Хаселт. Снимка: Инвестициите в действителност са внушаващи. Само във фламандската част на страната са планувани в допълнение 150 млн. евро. Парите също са от Плана за възобновяване и резистентност. „ Едно от хубавите неща след оня ужасяващ интервал е, че доста хора преоткриха велосипеда като транспортно средство “, споделя фламандският министър на вътрешните работи Барт Съмърс пред публичната телевизия VRT. За последните две години в поправки и нови пътища са изхарчени други минимум 300 млн. евро. Колосална сума, която дава път на екологичният превоз, трансформирайки го в наличен, сигурен и първокласен метод на напредване. ______________________________________________________________________________________________ Апостол Апостолов е публицист с над 20-годишна процедура в малките екрани и интернет издания. Работи главно в ресорите стопанска система, енергетика, превоз и инфраструктура. От 2020 година живее в Белгия, където работи и специализира в огромна логистична компания.