Изчезването на Емануела Орланди: Тайната, пазена зад стените на Ватикана от 40 години
Бележка към читателите: Текстът разказва част от събитията и обратите в същинския случай с изгубването Емануела Орланди, или " спойлери " от документалния сериал.
Времето е спряло в дома на семейство Орланди във Ватикана - всеки ден е 22 юни 1983 година през последните четири десетилетия.
Това е денят, в който 15-годишната Емануела изчезва безследно - тя е едно от петте деца на потомствен чиновник в администрацията на Светия трон, част от дребното и дискретно население на страната Ватикана.
Почти 40 години нишките към следствието на отвличането на Емануела Орланди са толкоз заплетени и безредни, че не дават успокоение на нейния брат, трите ѝ сестри и 92-годишната майка.
Бащата умира в паника и отчаяние от това, че " хората, на които служих, ме предадоха ". Всички пътища водят до ядрото на Ватикана, само че църквата пази цялостно безмълвие по случая.
Историята на тийнейджърката, която излиза за урок в Музикалното учебно заведение през горещия юнски ден на 1983 година и в никакъв случай повече не се връща, е тематиката на най-новия документален сериал на Netflix " Момичето от Ватикана: Изчезването на Емануела Орланди ".
Главната героиня живее единствено в спомените на непокътнатия апартамент във Ватикана и в старите фамилни фотоси.
Единствените хора, които могат да дадат отговор на най-важните въпроси, също отсъстват от лентата. Някои от тях са покойници, други пазят тайните си с такава непримиримост, че стават отговорни до доказване на противното - и предизвикат зараждането на фантастични тайни теории.
Истинските герои на " Момичето от Ватикана " обаче са публицистите - това е сериал, който може да се трансформира в учебник за репортерския инстикт, храброст, досетливост, непреклонност, блян към откриване на истината.
За страдание, сериалът е индикативен и за пороците на медийната нервност. Може би най-интересният епизод за хората, които се занимават професионално с публицистика, е този, който разкрива минимум обстоятелства от действителната история на отвличането на Орланди.
Вместо това демонстрира по какъв начин търсенето на сензация може да премине последната граница на приличието, а пострадалите да бъдат подложени на повторна контузия, оскърбление и беззащитност - до момента в който цяла Италия следи " шоуто " по малкия екран.
Мистерията с Емануела Орланди заслужава внимание даже единствено заради обстоятелството, че и до през днешния ден тя е единствената безследно изчезнала гражданка на Папската страна.
Скандалът избухва в разгара на комплициран геополитически подтекст. Само две години по-рано се случва атентатът против папа Йоан Павел II на 13 май 1981 година Осъденият за стрелбата турски националист Мехмед Али Агджа свидетелства, че е работил по поръчка на руското разузнаване Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и замесва българина Сергей Антонов в интернационалната спекулация.
На 22 юни 1983, когато папата посещава своята родна Полша в " Поклонението на вярата " - посред военното състояние, наложено от комунистическия режим поради съпротивата на " Солидарност " - Емануела е отвлечена.
Една година по-рано, през юни 1982 година, в центъра на Лондон е открит трупът на Роберто Калви - " банкерът на Господ " - шеф на банкрутиралата Banco Ambrosiano, чийто главен акционер е Ватиканската банка.
Калви е наказан по следствие за пране на пари на мафията, само че подозренията зад схемата още веднъж водят към политическа диря, обвързвана със прикрито финансиране на опозиционните придвижвания в Полша. Обстоятелствата към гибелта му под моста Блекфрайърс също приказват за демонстративна екзекуция, прикрита като самоубийство. Посланието на убийците още веднъж е ориентирано към Ватикана.
< Спойлерите стартират отсам >
Въпреки цялото напрежение в последното десетилетие на Студената война - в началото нищо не предвещава, че Емануела може да е обвързвана с това. Италианската полиция омаловажава случая, като даже твърди роднините ѝ, че момичето " не е чак толкоз хубаво ", с цел да е жертва на похищение и евентуално е избягало от католическия си дом поради моментна волност.
Случаят с Емануела евентуално нямаше да излезе отвън престъпната хроника, в случай че няколко дни след изгубването ѝ папа Йоан Павел II не взема решение да спомене нейното име по време на молитва на площад Свети Петър. Точно тогава околните ѝ, които безрезултатно търсят помощ от очевидци и са облепили Рим с плакати с нейното лице, получават позвъняване от " Американеца ".
Мъж с задграничен акцент декларира, че детето ще бъде убито, в случай че Али Агджа не бъде освободен от пандиза, като дава на фамилията да разбере, че в действителност е бил в контакт с нея в деня на изгубването.
Изведнъж престъпното досие се трансформира в следствие за интернационален тероризъм. Медиите в Италия не стопират да пишат за Орланди. Митомани преследват роднините на Емануела, като ги лъжат, че знаят какво се е случило с нея.
Още преди този момент службите за сигурност влизат в дома на фамилията и наблюдават цялата връзка с евентуални източници на информация.
По-късно договарянията с хипотетичните похитители са напълно поверени в ръцете на медиатор - юрист, още веднъж по съвет на тайните служби. Всички диалози се записват, вършат се и опити за следенето им, само че като се изключи един инфарктен случай, никой не съумява да стигне до действителните причинители.
Никой не дава отговор и на по-очевидния въпрос - за какво терористите биха протегнали ръка навръх Емануела?
Репортер от Corriere della sera, който е един от основните герои в документалния сериал по Netflix, потегля по друга диря - и получава удостоверение на подозренията си, че нещо в сюжета с Али Агджа издиша, а по-вероятната причина за отвличането може да се окаже опит за изнудване на високо равнище в йерархията на Ватикана.
Сериозна улика в тази посока идва, само че с 20-годишно забавяне и с още повече въпросителни. Бившата държанка на екзекутиран римски незаконен необут взема решение да опише, че му е пособия да крие Емануела Орланди в продължение на няколко седмици, преди да я съобщи под опеката на незнаен католически духовник. Твърденията ѝ се вписват в обяснението за хипотетично възмездие поради милионите на мафията, потънали при банкрута на Banco Ambrosiano, само че по този начин и не дават диря или утешение на околните ѝ.
През 2017 година, когато папа Франциск е нападнат от вътрешната консервативна съпротива в католическата черква, избухва нов скандал, който още веднъж осветява делото за Емануела.
Изтичана огромен масив с конфиденциални документи от архива на Ватикана, а журналистът, който е съден и оневинен за публикуването им, получава от собствен източник директория с доклад на кардинал, описващ основанията за много огромни разноски на Ватикана в 15-годишен интервал на името на Емануела Орланди.
Отново въпросите са повече от отговорите - за какво елитът на църквата би позволил да аргументи сходно закононарушение на ватикански чиновник?
Дали момичето е станало жертва на друго посягане, поради което е трябвало да се подсигурява мълчанието ѝ?
От Ватикана отхвърлят да потвърдят достоверността на този документ, а без съдействието на църквата догадките остават единственото, на което роднините ѝ могат да разчитат. Папа Йоан Павел II е изненадващо зает със случая, като персонално посещава фамилията на Коледа 1983 година, само че от този момент до момента институцията блокира всеки апел за съдействие по следствието. " Емануела е в Рая ", е единственото, което папа Франциск има да каже на околните ѝ.
Самият сериал е сниман като един непрестанно повтарящ се призрачен сън - всяко отваряне на делото връща часовника обратно, касетите със записите се превъртат и превъртат, вратата се затваря зад Емануела.
Майката на Орланди още живее в жилището си във Ватикана все още на основаване на сериала и желае единствено да знае къде се намира щерка ѝ - даже единствено с цел да може да оставя цветя на гроба ѝ. А братът Пиетро още не може да си елементарни, че преди 40 години е отказал да я заведе на учебно заведение в горещия 22 юни, както тя го е помолила, преди да изчезне вечно.
Времето е спряло в дома на семейство Орланди във Ватикана - всеки ден е 22 юни 1983 година през последните четири десетилетия.
Това е денят, в който 15-годишната Емануела изчезва безследно - тя е едно от петте деца на потомствен чиновник в администрацията на Светия трон, част от дребното и дискретно население на страната Ватикана.
Почти 40 години нишките към следствието на отвличането на Емануела Орланди са толкоз заплетени и безредни, че не дават успокоение на нейния брат, трите ѝ сестри и 92-годишната майка.
Бащата умира в паника и отчаяние от това, че " хората, на които служих, ме предадоха ". Всички пътища водят до ядрото на Ватикана, само че църквата пази цялостно безмълвие по случая.
Историята на тийнейджърката, която излиза за урок в Музикалното учебно заведение през горещия юнски ден на 1983 година и в никакъв случай повече не се връща, е тематиката на най-новия документален сериал на Netflix " Момичето от Ватикана: Изчезването на Емануела Орланди ".
Главната героиня живее единствено в спомените на непокътнатия апартамент във Ватикана и в старите фамилни фотоси.
Единствените хора, които могат да дадат отговор на най-важните въпроси, също отсъстват от лентата. Някои от тях са покойници, други пазят тайните си с такава непримиримост, че стават отговорни до доказване на противното - и предизвикат зараждането на фантастични тайни теории.
Истинските герои на " Момичето от Ватикана " обаче са публицистите - това е сериал, който може да се трансформира в учебник за репортерския инстикт, храброст, досетливост, непреклонност, блян към откриване на истината.
За страдание, сериалът е индикативен и за пороците на медийната нервност. Може би най-интересният епизод за хората, които се занимават професионално с публицистика, е този, който разкрива минимум обстоятелства от действителната история на отвличането на Орланди.
Вместо това демонстрира по какъв начин търсенето на сензация може да премине последната граница на приличието, а пострадалите да бъдат подложени на повторна контузия, оскърбление и беззащитност - до момента в който цяла Италия следи " шоуто " по малкия екран.
Мистерията с Емануела Орланди заслужава внимание даже единствено заради обстоятелството, че и до през днешния ден тя е единствената безследно изчезнала гражданка на Папската страна.
Скандалът избухва в разгара на комплициран геополитически подтекст. Само две години по-рано се случва атентатът против папа Йоан Павел II на 13 май 1981 година Осъденият за стрелбата турски националист Мехмед Али Агджа свидетелства, че е работил по поръчка на руското разузнаване Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и замесва българина Сергей Антонов в интернационалната спекулация.
На 22 юни 1983, когато папата посещава своята родна Полша в " Поклонението на вярата " - посред военното състояние, наложено от комунистическия режим поради съпротивата на " Солидарност " - Емануела е отвлечена.
Една година по-рано, през юни 1982 година, в центъра на Лондон е открит трупът на Роберто Калви - " банкерът на Господ " - шеф на банкрутиралата Banco Ambrosiano, чийто главен акционер е Ватиканската банка.
Калви е наказан по следствие за пране на пари на мафията, само че подозренията зад схемата още веднъж водят към политическа диря, обвързвана със прикрито финансиране на опозиционните придвижвания в Полша. Обстоятелствата към гибелта му под моста Блекфрайърс също приказват за демонстративна екзекуция, прикрита като самоубийство. Посланието на убийците още веднъж е ориентирано към Ватикана.
< Спойлерите стартират отсам >
Въпреки цялото напрежение в последното десетилетие на Студената война - в началото нищо не предвещава, че Емануела може да е обвързвана с това. Италианската полиция омаловажава случая, като даже твърди роднините ѝ, че момичето " не е чак толкоз хубаво ", с цел да е жертва на похищение и евентуално е избягало от католическия си дом поради моментна волност.
Случаят с Емануела евентуално нямаше да излезе отвън престъпната хроника, в случай че няколко дни след изгубването ѝ папа Йоан Павел II не взема решение да спомене нейното име по време на молитва на площад Свети Петър. Точно тогава околните ѝ, които безрезултатно търсят помощ от очевидци и са облепили Рим с плакати с нейното лице, получават позвъняване от " Американеца ".
Мъж с задграничен акцент декларира, че детето ще бъде убито, в случай че Али Агджа не бъде освободен от пандиза, като дава на фамилията да разбере, че в действителност е бил в контакт с нея в деня на изгубването.
Изведнъж престъпното досие се трансформира в следствие за интернационален тероризъм. Медиите в Италия не стопират да пишат за Орланди. Митомани преследват роднините на Емануела, като ги лъжат, че знаят какво се е случило с нея.
Още преди този момент службите за сигурност влизат в дома на фамилията и наблюдават цялата връзка с евентуални източници на информация.
По-късно договарянията с хипотетичните похитители са напълно поверени в ръцете на медиатор - юрист, още веднъж по съвет на тайните служби. Всички диалози се записват, вършат се и опити за следенето им, само че като се изключи един инфарктен случай, никой не съумява да стигне до действителните причинители.
Никой не дава отговор и на по-очевидния въпрос - за какво терористите биха протегнали ръка навръх Емануела?
Репортер от Corriere della sera, който е един от основните герои в документалния сериал по Netflix, потегля по друга диря - и получава удостоверение на подозренията си, че нещо в сюжета с Али Агджа издиша, а по-вероятната причина за отвличането може да се окаже опит за изнудване на високо равнище в йерархията на Ватикана.
Сериозна улика в тази посока идва, само че с 20-годишно забавяне и с още повече въпросителни. Бившата държанка на екзекутиран римски незаконен необут взема решение да опише, че му е пособия да крие Емануела Орланди в продължение на няколко седмици, преди да я съобщи под опеката на незнаен католически духовник. Твърденията ѝ се вписват в обяснението за хипотетично възмездие поради милионите на мафията, потънали при банкрута на Banco Ambrosiano, само че по този начин и не дават диря или утешение на околните ѝ.
През 2017 година, когато папа Франциск е нападнат от вътрешната консервативна съпротива в католическата черква, избухва нов скандал, който още веднъж осветява делото за Емануела.
Изтичана огромен масив с конфиденциални документи от архива на Ватикана, а журналистът, който е съден и оневинен за публикуването им, получава от собствен източник директория с доклад на кардинал, описващ основанията за много огромни разноски на Ватикана в 15-годишен интервал на името на Емануела Орланди.
Отново въпросите са повече от отговорите - за какво елитът на църквата би позволил да аргументи сходно закононарушение на ватикански чиновник?
Дали момичето е станало жертва на друго посягане, поради което е трябвало да се подсигурява мълчанието ѝ?
От Ватикана отхвърлят да потвърдят достоверността на този документ, а без съдействието на църквата догадките остават единственото, на което роднините ѝ могат да разчитат. Папа Йоан Павел II е изненадващо зает със случая, като персонално посещава фамилията на Коледа 1983 година, само че от този момент до момента институцията блокира всеки апел за съдействие по следствието. " Емануела е в Рая ", е единственото, което папа Франциск има да каже на околните ѝ.
Самият сериал е сниман като един непрестанно повтарящ се призрачен сън - всяко отваряне на делото връща часовника обратно, касетите със записите се превъртат и превъртат, вратата се затваря зад Емануела.
Майката на Орланди още живее в жилището си във Ватикана все още на основаване на сериала и желае единствено да знае къде се намира щерка ѝ - даже единствено с цел да може да оставя цветя на гроба ѝ. А братът Пиетро още не може да си елементарни, че преди 40 години е отказал да я заведе на учебно заведение в горещия 22 юни, както тя го е помолила, преди да изчезне вечно.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ