10-те най-известни картини на Диего Веласкес
Бележитият испанският художник Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден през 1599 година в Севиля. Още в ранна възраст демонстрира художествения си гений и в продължение на една година учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Първите произведения на юношата съставляват битови подиуми от националния живот, в които Диего Веласкес се демонстрира като превъзходен наблюдаващ.
В края на 1622 година, когато умира Родриго де Вияндрандо, обичаният велможа художник на краля, Веласкес е извикан в Мадрид от Гаспар де Гусман Оливарес, всесилния министър, ръководещ от името на малолетния крал Филип IV. Той получава задача да нарисува краля и на 15 август 1623 година Филип IV театралничи пред него. Портретът е приключен единствено за ден, само че кралят и Оливарес остават удовлетворени. Веласкес се мести в столицата и става формален художник на кралския двор.
По рекомендация на Рубенс Веласкес отпътува за Италия. Художникът обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира доста усещания и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картини. Най-голямото му достижение от този интервал е „ Предаването на Бреда “.
След завръщането му кралят го въздига в благороднически ранг, който да се предава на потомците. През пролетта на 1660 година, към този момент в качеството си на хофмаршал, Веласкес отпътува за остров сред Испания и Франция, с цел да приготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. След като завършва със задачата си той се завръща в Мадрид, само че заболяването, от която страда, се изостря и Веласкес издъхва.
10. Триумфът на Бакхус
1629 година
Популярна измежду народа и като „ Пияницата “, тази картина изобразява римския господ на виното Бакхус, заобиколен от няколко пиячи. В гръцката митология еквивалент на Бакхус е господ Дионис. Платното може да бъде разграничено нагледно на две половини – централната и лява част подчертава към фигурата на Бакхус и неговата спокойна, само че господстваща поза, до момента в който дясната част обгръща група мъже, забавляващи се типично по испански.
9. Ковачницата на Вулкан
1630 година
Картината пресъздава миг от гръко-римската митология. Бог Аполон посещава Вулкан, който прави оръжия за бога на войната Марс. Аполон споделя на Вулкан за аферата на брачната половинка му Венера с Марс, което води до всеобщата изненада на персонажите в картината, майсторски уловени от Веласкес.
8. Старица пържи яйца
1618 година
Ранният интервал от творчеството на Веласкес е прочут с композициите му със занимателен темперамент. Сред най-великото му произведение от този интервал се откроява „ Старица пържи яйца “, пресъздаваща напълно елементарна житейска сцена, само че с изключителна точност към детайла. В картината Веласкес ловко употребява мощните контрасти сред светлината и тъмнината. Старицата е считана за най-красивата и най-известната му живопис от този интервал.
7. Разпнатия Христос
1632 година
Картината се счита за преломен миг в художественото развиване на Диего Веласкес. В творбата си художникът с голямо майсторство преплита успокоение, достолепие и достойнство, които излъчва към този момент мъртвия Исус на кръста. Най-известната му религиозна живопис въодушевява известния испански мъдрец и публицист Мигел де Унамуно да напише поемата „ Христос на Веласкес ”.
6. Инфанта Мария-Тереза в синьо
1659 година
Това е един от многото портрети, които Веласкес рисува на инфанта Мария-Тереза, щерка на испанския крал Филип IV и френската принцеса Елизабет Бурбонска. Мария-Тереза е първата брачна половинка на френския крал Луи XIV и императрица на Свещената Римска империя в интервала от 1666 година до нейната гибел, 21 години по-късно. Картината се счита за отличен образец за голямото майсторство на Веласкес като портретист.
5. Предачки
1657 година
Съществували са доста версии, свързани с претекста на картината. Най-известната е, че платното пресъздава надпреварата сред богинята Атина и смъртната Арахне, която се осмелила да провокира богинята на съревнование по предене. Според преданието смъртната госпожица изгубила. Като наказване за нейната смелост Атина я трансформирала в паяк, който да преде постоянно.
4. Предаването на Бреда
1634 година
Картината изобразява сцената при предаването на ключовете на град Берда от неговия губернатор Юстин ван Насау на главнокомандващия испанските войски Амброзио Спинола на 5 юни 1625 година Алтернативното име на картината – „ Копия “, е подбудено от обстоятелството, че една трета от платното е заето от изображението на копията на испанската войска. Някои откриватели допускат, че крайният персонаж вдясно изобразява самия художник.
3. Венера с огледалото
1649-1650 година
Единствената картина на Веласкес с голо женско тяло, която е оживяла до наши дни. Изобразява Венера, римската богиня на любовта, хубостта и плодородието със сина си Купидон, който държи огледало пред нея. През 1813 година картината е купена от британския академик Джордж Морит. Сега тя се обитава в Националната художествена изложба в Лондон. Заради богатите меки тонове, еротичната поза на Венера, триизмерното изображение на богинята, този шедьовър бързо придобива популярност на едно от най-еротично заредените творби на изкуството на всички времена.
2. Портрет на Папа Инокентий Х
1650 година
Когато бил на посещаване във Ватикана, папа Инокентий провокирал Веласкес да потвърди своите художествени умения като му нарисува портрет. Така на бял свят се появява този шедьовър. Портретът на Инокентий излъчва такава голяма жестокост, че някои духовници се уплашили дали картината няма да навлече гнева на папата. Инокентий Х обаче останал удовлетворен от резултата и съгласно легендата одобрително произнесъл: „ Troppo vero! “ („ Твърде правилно! “). По-късно известният художник от ХХ век Франсис Бейкън рисува серия от разновидности на картината, наречени „ Screaming Papes “.
1. Придворни дами
1657 година
Най-сложната и най-анализирана картина в западната история на изкуството. Платното изобразява 5-годишната инфанта Мария-Тереза, наобиколена от своите невръстни помощнички, бодигард, джудже и куче. В огледалото на стената се отразяват облиците на краля и кралицата, родителите на Мария, в качеството им на фенове. Велики художници дефинират платното като „ теология на живописта “ и „ същинската философия на изкуството “. Несъмнено платното е най-висшето достижение на Диего Веласкес.
