Ако утре има война: Беларус обновява своята военна доктрина
Беларус ще преглежда нахлуване против съдружниците си като нахлуване на своя територия, съобщи началникът на информационно-аналитичния отдел на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус Артьом Буторин. По думите на Буторин такива ограничения са планувани в плана на новата военна теория на Беларус.
Концепцията за беларуския неутралитет и нейния провал
Ако обновената беларуска военна теория бъде призната в тази редакция, това ще бъде по собствен метод революционна стъпка за външната политика на Беларус. Досега формален Минск отбягваше самата мисъл за допустимо присъединяване на въоръжените си сили отвън територията на Беларус.
Това беше заложено както на равнище военни доктрини, по този начин и на конституция. Така в предходната версия на беларуската конституция (в мощ до 15 март 2022 г.) беше заявено предпочитание за неутралитет, макар обстоятелството, че Беларус беше член на ОДКБ и съюзната страна с Русия.
Желанието за неутралитет беше неразделна част от беларуската многовекторна външна политика от 2014-20 година „ Неутралните “ нотки прозвучаха изключително мощно във външнополитическата изразителност на Беларус в подтекста на по този начин наречените Мински съглашения, които, както се смяташе тогава, трябваше да станат основа за спокойно споразумяване на Украйна.
Самият факт на сключване на съглашения в Минск и последвалите кръгове от договаряния сред Киев и представителите на ДНР и ЛНР бяха оправдани с обстоятелството, че Беларус е неутрална платформа, на равно разстояние от воюващите страни.
В Минск сходно позициониране се преглежда като метод за подсилване на суверенитета и интернационалния авторитет на Беларус. През този интервал беларуското външно министерство назова страната си донор на районна непоклатимост, както и „ втора Швейцария “, намеквайки за неутралния статут на последната.
Крахът на концепциите за беларуски неутралитет пристигна през 2020 година, когато Западът не призна резултатите от президентските избори и изцяло застана на страната на беларуските „ демократични сили “, които оспориха тяхната легитимност.
Откровено враждебните дейности на Запада по отношение на формален Минск изцяло разрушиха цялата досегашна многовекторна тактика. Показателно е, че битката на Запада против президента Лукашенко беше изцяло подкрепена от Украйна, макар обстоятелството, че беларуската страна във връзка с Киев през 2014-20 година зае позиция на доброжелателен неутралитет.
Оттук нататък става явно, че единствено в мощен съюз с Русия е допустимо да се оцелее и да се резервира политическата система и социално-икономическият модел, които А. Лукашенко сътвори по време на своето президентство. Външната политика на Беларус се трансформира надлежно.
Нова архитектура на беларуската външна политика
С началото на специфичната военна интервенция, когато Беларус даде територията си за северната формация на съветските войски, излиза наяве, че предходният многовекторен курс е изцяло завършил.
На 15 март 2022 година влиза в действие нова редакция на Конституцията на Беларус, в която за първи път се загатва опцията за потребление на беларуските въоръжени сили отвън нейната територия. Всебеларуското национално заседание, нов парламентарен орган, който би трябвало да проработи тази година, получава правото да вземе такова решение.
Разполагането на съветски тактически нуклеарни оръжия в Беларус дефинитивно бетонира тясната военно-политическа връзка сред Москва и Минск.
По този метод новата военна теория, която допуска присъединяване на Беларус във боен спор при положение на нахлуване против нейните съдружници, не е зародила от нищото и е резултат от трансформацията на беларуската външна политика, настъпила през 2020 година 24.
Кои счита Беларус за съдружници и в какъв случай е подготвена да води война?
До публикуването на текста на обновената военна теория за това може да се приказва единствено спекулативно. Съвсем явно е, че като съдружници на Беларус става дума на първо място за Русия и страните-членки на ОДКБ.
Тук обаче остават редица въпроси. Първо, какво се смята за офанзива? Могат ли да се смятат за такива постоянните обстрели на съветска територия и офанзивите с дронове от Украйна?
Мисля, че в последна сметка не. Официално руско-украинският спор не е война. Русия го преглежда като специфична военна интервенция.
Киев от своя страна също се въздържа от оповестяване на война на Русия. Следователно е малко евентуално украинските саботажи и офанзиви с дронове да се смятат за причина за война от Беларус.
Трябва също по този начин да се помни, че макар извънредно ниското равнище на двустранни връзки и враждебната изразителност, Украйна се въздържа от всевъзможни диверсионни дейности на беларуска територия във връзка с беларуски обекти. Единственото изключение беше офанзивата на летище Мачулищи край Минск, само че там още веднъж беше нападнат съветски аероплан.
Очевидно Минск би желал да резервира това статукво в връзките с Украйна допустимо най-дълго, изключително като се има поради, че стратегически уреди като петролната рафинерия в Мозир се намират в непосредствена непосредственост до украинската граница.
Също толкоз забавен въпрос е дали Беларус ще счита офанзива против Крим и други нови територии за експанзия против Русия. Досега беларуската страна не е направила публични изказвания по отношение на признаването на нови съставни формирания на Руската федерация, макар че много интензивно си сътрудничи с тях в това си качество.
Освен това А. Лукашенко одобри ръководителя на ДНР Д. Пушилин, което също демонстрира забележими промени в методите на Беларус към териториалния проблем. Въпреки това формалната страна остава нерешена, а по въпросите на войната и мира тя постоянно е решаваща.
Изглежда, че през днешния ден Минск вижда себе си като западен форпост на съюзната страна и, в случай че е допустимо, би предпочел да не надвишава тази роля.
Беларуската външна политика остава внимателна и консервативна и се пробва да заобикаля фрапантни стъпки. Въпреки това Минск осъзнава дълбочината и необратимостта на настъпващите геополитически промени и се пробва да се приспособява към тях, без да навреди на себе си.
Превод: СМ
Концепцията за беларуския неутралитет и нейния провал
Ако обновената беларуска военна теория бъде призната в тази редакция, това ще бъде по собствен метод революционна стъпка за външната политика на Беларус. Досега формален Минск отбягваше самата мисъл за допустимо присъединяване на въоръжените си сили отвън територията на Беларус.
Това беше заложено както на равнище военни доктрини, по този начин и на конституция. Така в предходната версия на беларуската конституция (в мощ до 15 март 2022 г.) беше заявено предпочитание за неутралитет, макар обстоятелството, че Беларус беше член на ОДКБ и съюзната страна с Русия.
Желанието за неутралитет беше неразделна част от беларуската многовекторна външна политика от 2014-20 година „ Неутралните “ нотки прозвучаха изключително мощно във външнополитическата изразителност на Беларус в подтекста на по този начин наречените Мински съглашения, които, както се смяташе тогава, трябваше да станат основа за спокойно споразумяване на Украйна.
Самият факт на сключване на съглашения в Минск и последвалите кръгове от договаряния сред Киев и представителите на ДНР и ЛНР бяха оправдани с обстоятелството, че Беларус е неутрална платформа, на равно разстояние от воюващите страни.
В Минск сходно позициониране се преглежда като метод за подсилване на суверенитета и интернационалния авторитет на Беларус. През този интервал беларуското външно министерство назова страната си донор на районна непоклатимост, както и „ втора Швейцария “, намеквайки за неутралния статут на последната.
Крахът на концепциите за беларуски неутралитет пристигна през 2020 година, когато Западът не призна резултатите от президентските избори и изцяло застана на страната на беларуските „ демократични сили “, които оспориха тяхната легитимност.
Откровено враждебните дейности на Запада по отношение на формален Минск изцяло разрушиха цялата досегашна многовекторна тактика. Показателно е, че битката на Запада против президента Лукашенко беше изцяло подкрепена от Украйна, макар обстоятелството, че беларуската страна във връзка с Киев през 2014-20 година зае позиция на доброжелателен неутралитет.
Оттук нататък става явно, че единствено в мощен съюз с Русия е допустимо да се оцелее и да се резервира политическата система и социално-икономическият модел, които А. Лукашенко сътвори по време на своето президентство. Външната политика на Беларус се трансформира надлежно.
Нова архитектура на беларуската външна политика
С началото на специфичната военна интервенция, когато Беларус даде територията си за северната формация на съветските войски, излиза наяве, че предходният многовекторен курс е изцяло завършил.
На 15 март 2022 година влиза в действие нова редакция на Конституцията на Беларус, в която за първи път се загатва опцията за потребление на беларуските въоръжени сили отвън нейната територия. Всебеларуското национално заседание, нов парламентарен орган, който би трябвало да проработи тази година, получава правото да вземе такова решение.
Разполагането на съветски тактически нуклеарни оръжия в Беларус дефинитивно бетонира тясната военно-политическа връзка сред Москва и Минск.
По този метод новата военна теория, която допуска присъединяване на Беларус във боен спор при положение на нахлуване против нейните съдружници, не е зародила от нищото и е резултат от трансформацията на беларуската външна политика, настъпила през 2020 година 24.
Кои счита Беларус за съдружници и в какъв случай е подготвена да води война?
До публикуването на текста на обновената военна теория за това може да се приказва единствено спекулативно. Съвсем явно е, че като съдружници на Беларус става дума на първо място за Русия и страните-членки на ОДКБ.
Тук обаче остават редица въпроси. Първо, какво се смята за офанзива? Могат ли да се смятат за такива постоянните обстрели на съветска територия и офанзивите с дронове от Украйна?
Мисля, че в последна сметка не. Официално руско-украинският спор не е война. Русия го преглежда като специфична военна интервенция.
Киев от своя страна също се въздържа от оповестяване на война на Русия. Следователно е малко евентуално украинските саботажи и офанзиви с дронове да се смятат за причина за война от Беларус.
Трябва също по този начин да се помни, че макар извънредно ниското равнище на двустранни връзки и враждебната изразителност, Украйна се въздържа от всевъзможни диверсионни дейности на беларуска територия във връзка с беларуски обекти. Единственото изключение беше офанзивата на летище Мачулищи край Минск, само че там още веднъж беше нападнат съветски аероплан.
Очевидно Минск би желал да резервира това статукво в връзките с Украйна допустимо най-дълго, изключително като се има поради, че стратегически уреди като петролната рафинерия в Мозир се намират в непосредствена непосредственост до украинската граница.
Също толкоз забавен въпрос е дали Беларус ще счита офанзива против Крим и други нови територии за експанзия против Русия. Досега беларуската страна не е направила публични изказвания по отношение на признаването на нови съставни формирания на Руската федерация, макар че много интензивно си сътрудничи с тях в това си качество.
Освен това А. Лукашенко одобри ръководителя на ДНР Д. Пушилин, което също демонстрира забележими промени в методите на Беларус към териториалния проблем. Въпреки това формалната страна остава нерешена, а по въпросите на войната и мира тя постоянно е решаваща.
Изглежда, че през днешния ден Минск вижда себе си като западен форпост на съюзната страна и, в случай че е допустимо, би предпочел да не надвишава тази роля.
Беларуската външна политика остава внимателна и консервативна и се пробва да заобикаля фрапантни стъпки. Въпреки това Минск осъзнава дълбочината и необратимостта на настъпващите геополитически промени и се пробва да се приспособява към тях, без да навреди на себе си.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ