Украинците на Паничище готови да работят в местните хотели, някои искат да се върнат в Несебър
Бежанци от Украйна, настанени в хотела на БДЖ в курорта Паничище над Сапарева баня, са подготвени да се върнат на морето. На Паничище им е скучно. Според тях цивилизацията е на Черноморието.
В четвъртък за Украйна са си отпътували петима души, а през вчерашния ден в хотела са признати нови осем.
Майката от Запорожие с дребното си дете е спокойна на Паничище, надалеч от войната.
Репортер на „ Струма " беседва с брокерка на парцели от Одеса, която се показа с името Анна. Ето какво съобщи тя: „ Бих желала да се върна в Несебър и там да стартира работа като брокер на парцели - това, което работех, преди да дойда в България. Не мога да се оплача от храната тук, обслужването е положително, работещите в хотела са общителни, само че тук е пусто.
По през целия ден сме в хотела. Правим си разходки, само че няма хора. Магазинът е надалеч, на към 2 км. Ако имам опция, бих се върнала в Украйна, там имам дом, близки, другари...
Украинците вървят пешком до единствения магазин.
Преди да реша да потегли за България, беше ужасно, отвред се стреля, не знаеш по кое време ще те улучи ракета или патрон. Дано по-скоро свърши войната и да се върна вкъщи ", съобщи Анна.
Украински бежанци на Паничище
15-годишният възпитаник в 8-и клас Вова от Лвов също с неспокойствие чака да се върне вкъщи при двете си сестри и татко си, който сега се грижи за тях. Той описа: „ Преди да тръгнем да бягаме, до къщата ни падна бомба. Всичко се тресеше. Бях със сестрите си у дома. Преживях огромен смут. Всеки ден беседвам с баща по интернет. Тук, на Паничище, съм с майка ми. Страхуваме се за двете ми сестри и за баща - по какъв начин са, здрави ли са... Питаме го всеки ден има ли още пукотевица, съумяват ли да стигнат до бомбоубежището, когато завие сирената, по какъв начин са с храната. Ние тук сме добре. Искам да се върна в Украйна, да вървя още веднъж на учебно заведение и всичко да е свършило ", споделя Вова.
Пред хотела си играят деца, загърбили напрежението от бомбите и стрелбата
На учителката по математика и IT Настя не й липсва нищо на Паначище, само че тя се тормози по какъв начин децата на бежанците ще отидат на детска градина или на учебно заведение в Сапарева баня. „ Не е организиран въпросът по какъв начин и къде да се запишем при персонални лекари. За да одобряват децата на детска градина, им желаят здравна карта, на учениците също. Никой нищо не ни споделя. Доколкото разбрах, в Сапарева баня има единствено двама персонални лекари. Предполагам, че може да се запишем в Дупница за домакински доктор.
Преди ден идваха от обществените от Дупница да ни оказват помощ да си попълним документите на български за еднократна финансова помощ. За да си купим нужните неща от Сапарева баня, сме създали организация. По пет индивида слизат всеки ден с микробус на хотела до Сапарева баня и по лист пазарят храни и медикаменти. Имаме потребност от пералня, перем на ръка. Доброволци ни дадоха обещание да ни докарат пералня. Не се оплакваме, само че някои неща не са задоволително премислени, с времето ще се стиковат ", заключи Настя. Тя загатна, че самите те си оказват помощ, когато се постанова.
Сред тях е и майка на дете на 1,5 година и по-голямо момче на 9 година Баткото към момента не е записан на учебно заведение. „ Събираме пари между тях,за да осигурим памперси за дребния и пюрета ", споделя майката. Тя е безапелационна, че би била приела някой да й помогне. „ Парите ми са на приключване. Вече нямам памперси и храна за дребния ми наследник. Аз съм от Зопорожието, като започнаха стрелбите, взех всички спестявания и потеглих с двете си деца за България. Съпругът ми остана там.Чуваме се всеки ден по телефона. Имам предпочитание да работя, с цел да разполагам с повече средства, само че съм с малко дете и няма кой да се грижи за него ", обезпокоена е дамата.
Майка на трима синове се тревожи за най-големия от тях, който сега е в армията и пази Украйна. Ето какво съобщи тя: „ Преди да дойда в България, работех като продавачка в магазин. Ако си намеря работа, съм подготвена да работя. Ако не си намеря, съм подготвена да се върна в Украйна. Най-големият ми наследник е в армията и желая да съм покрай него. Тук, в България, няма бомби, няма боязън. Има успокоение, даже и да има някои неудобства, въпреки всичко сме надалеч от патроните.
Единственото, което не е удовлетворяващо на Паничище, най-малко за мен, е, че нямаме доктор, а се наложи да пристигна доктор. Управителката на хотела извика Бърза помощ и колата за спешна помощ дойде бързо за 9-г. Саша, който беше с повръщане и разстройство. Две дами бяха вдигнали кръвното, и за тях дойде кола за спешна помощ на място. Не бяха тежки случаи, само че сме спокойни, че незабавно идва кола за спешна помощ, когато се наложи.
Аз съм от Николаев. На 20 км от нас се водеше жестока война, преди да реша да потегли за България. Беше извънредно, огромен боязън за живота на децата ми, на фамилията ми. Големият ми наследник е в армията, само че се чуваме съвсем всеки ден и това ме успокоява. С неспокойствие очаквам позвъняването му. Затова нямам време да обръщам внимание на дреболии - дали стаята ми е добре почистена, какво ще хапвам денем... тук най-малко не се чуват гърмежи и бомби ", сподели украинката.
Сред бежанците е и масажистът Владимир от Одеса.
Докато кореспондент на „ Струма " беседва с бежанките, няколко малчугани си играеха в зелената трева пред хотела. Малките деца се преодолели напрежението от непознатото.
Единственият магазин на Паничище се намира на към 30 минути пешком от хотела, само че е зареден добре със сладкиши, сладолед, чипсове, перилни препарати... Цените не са повишени поради бежанците.
Собственици на хотели на Паничище са поискали от шефката на хотела на БДЖ да провежда среща сред бежанците и тях с желание да им предложат работа като камериери и различен спомагателен личен състав в хотелите си. По този метод бягащите от войната ще могат да заработват средства, с които сами да си обезпечават в допълнение храна и облекло.
От четвъртък стартира сезонът на почивките на Паничище.
В четвъртък за Украйна са си отпътували петима души, а през вчерашния ден в хотела са признати нови осем.
Майката от Запорожие с дребното си дете е спокойна на Паничище, надалеч от войната.
Репортер на „ Струма " беседва с брокерка на парцели от Одеса, която се показа с името Анна. Ето какво съобщи тя: „ Бих желала да се върна в Несебър и там да стартира работа като брокер на парцели - това, което работех, преди да дойда в България. Не мога да се оплача от храната тук, обслужването е положително, работещите в хотела са общителни, само че тук е пусто.
По през целия ден сме в хотела. Правим си разходки, само че няма хора. Магазинът е надалеч, на към 2 км. Ако имам опция, бих се върнала в Украйна, там имам дом, близки, другари...
Украинците вървят пешком до единствения магазин.
Преди да реша да потегли за България, беше ужасно, отвред се стреля, не знаеш по кое време ще те улучи ракета или патрон. Дано по-скоро свърши войната и да се върна вкъщи ", съобщи Анна.
Украински бежанци на Паничище
15-годишният възпитаник в 8-и клас Вова от Лвов също с неспокойствие чака да се върне вкъщи при двете си сестри и татко си, който сега се грижи за тях. Той описа: „ Преди да тръгнем да бягаме, до къщата ни падна бомба. Всичко се тресеше. Бях със сестрите си у дома. Преживях огромен смут. Всеки ден беседвам с баща по интернет. Тук, на Паничище, съм с майка ми. Страхуваме се за двете ми сестри и за баща - по какъв начин са, здрави ли са... Питаме го всеки ден има ли още пукотевица, съумяват ли да стигнат до бомбоубежището, когато завие сирената, по какъв начин са с храната. Ние тук сме добре. Искам да се върна в Украйна, да вървя още веднъж на учебно заведение и всичко да е свършило ", споделя Вова.
Пред хотела си играят деца, загърбили напрежението от бомбите и стрелбата
На учителката по математика и IT Настя не й липсва нищо на Паначище, само че тя се тормози по какъв начин децата на бежанците ще отидат на детска градина или на учебно заведение в Сапарева баня. „ Не е организиран въпросът по какъв начин и къде да се запишем при персонални лекари. За да одобряват децата на детска градина, им желаят здравна карта, на учениците също. Никой нищо не ни споделя. Доколкото разбрах, в Сапарева баня има единствено двама персонални лекари. Предполагам, че може да се запишем в Дупница за домакински доктор.
Преди ден идваха от обществените от Дупница да ни оказват помощ да си попълним документите на български за еднократна финансова помощ. За да си купим нужните неща от Сапарева баня, сме създали организация. По пет индивида слизат всеки ден с микробус на хотела до Сапарева баня и по лист пазарят храни и медикаменти. Имаме потребност от пералня, перем на ръка. Доброволци ни дадоха обещание да ни докарат пералня. Не се оплакваме, само че някои неща не са задоволително премислени, с времето ще се стиковат ", заключи Настя. Тя загатна, че самите те си оказват помощ, когато се постанова.
Сред тях е и майка на дете на 1,5 година и по-голямо момче на 9 година Баткото към момента не е записан на учебно заведение. „ Събираме пари между тях,за да осигурим памперси за дребния и пюрета ", споделя майката. Тя е безапелационна, че би била приела някой да й помогне. „ Парите ми са на приключване. Вече нямам памперси и храна за дребния ми наследник. Аз съм от Зопорожието, като започнаха стрелбите, взех всички спестявания и потеглих с двете си деца за България. Съпругът ми остана там.Чуваме се всеки ден по телефона. Имам предпочитание да работя, с цел да разполагам с повече средства, само че съм с малко дете и няма кой да се грижи за него ", обезпокоена е дамата.
Майка на трима синове се тревожи за най-големия от тях, който сега е в армията и пази Украйна. Ето какво съобщи тя: „ Преди да дойда в България, работех като продавачка в магазин. Ако си намеря работа, съм подготвена да работя. Ако не си намеря, съм подготвена да се върна в Украйна. Най-големият ми наследник е в армията и желая да съм покрай него. Тук, в България, няма бомби, няма боязън. Има успокоение, даже и да има някои неудобства, въпреки всичко сме надалеч от патроните.
Единственото, което не е удовлетворяващо на Паничище, най-малко за мен, е, че нямаме доктор, а се наложи да пристигна доктор. Управителката на хотела извика Бърза помощ и колата за спешна помощ дойде бързо за 9-г. Саша, който беше с повръщане и разстройство. Две дами бяха вдигнали кръвното, и за тях дойде кола за спешна помощ на място. Не бяха тежки случаи, само че сме спокойни, че незабавно идва кола за спешна помощ, когато се наложи.
Аз съм от Николаев. На 20 км от нас се водеше жестока война, преди да реша да потегли за България. Беше извънредно, огромен боязън за живота на децата ми, на фамилията ми. Големият ми наследник е в армията, само че се чуваме съвсем всеки ден и това ме успокоява. С неспокойствие очаквам позвъняването му. Затова нямам време да обръщам внимание на дреболии - дали стаята ми е добре почистена, какво ще хапвам денем... тук най-малко не се чуват гърмежи и бомби ", сподели украинката.
Сред бежанците е и масажистът Владимир от Одеса.
Докато кореспондент на „ Струма " беседва с бежанките, няколко малчугани си играеха в зелената трева пред хотела. Малките деца се преодолели напрежението от непознатото.
Единственият магазин на Паничище се намира на към 30 минути пешком от хотела, само че е зареден добре със сладкиши, сладолед, чипсове, перилни препарати... Цените не са повишени поради бежанците.
Собственици на хотели на Паничище са поискали от шефката на хотела на БДЖ да провежда среща сред бежанците и тях с желание да им предложат работа като камериери и различен спомагателен личен състав в хотелите си. По този метод бягащите от войната ще могат да заработват средства, с които сами да си обезпечават в допълнение храна и облекло.
От четвъртък стартира сезонът на почивките на Паничище.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ