„Бедният“ българин пак иска да дойде в Гърция. Защо?
„ Бедният “ българин отново желае да пристигна в Гърция. Защо?Моделът е елементарен. Той идва, получава данъчен номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира помощите от страната, написа Димитрис Ефтимакис в публикация за електронното издание Protagon.
„ Мой прочут от Северна Гърция, който държи цех за облекло в Южна България и по тази причина знае какво мислят и по какъв начин се държат локалните, ми сподели, че през последните години ползата на българите да се реалокират в Гърция се е възродил. През последното десетилетие желанието на бедните северни съседи да идват в страната ни, с цел да работят, съвсем падна до нула след златните двадесет години, почнали през 90-те години на предишния век и траяли съвсем до 2010 година.
Тогава, в интервала на финансовата рецесия и меморандумите, гърците станаха същите като българите или даже по-бедни от тях. Повечето от занимаващи се със земеделие или строителство отпътуваха за други страни, където трудът им е доста по-добре заплатен, до момента в който желанието на по-младото потомство българи да мигрира на юг, даже и сезонно, понижа. А в това време в северната ни прилежаща страна се сътвори икономическа номенклатура, която откри насладите на Егейско море и стартира да влага своите постоянно не доста легални пари в закупуване на къщи в крайбрежната зона от Катерини до Александруполис.
В същото време, в този момент европейска България се снабди и със междинна класа, доста по-бедна от гръцката, само че въпреки всичко междинна класа по личните си стандарти, която, жадна за живот, стартира редовно да се изселва на юг. Коледа, Великден, лятна, тридневна и четиридневна почивка – българинът се качва в колата и за два-три часа стига до Солун, Катерини, Аспровалта, Кавала, Лимнос, Тасос.
Става дума за стотици хиляди хора, отседнали в Airbnb къщи, благосъстоятелност на българи, пазаруващи в български магазини или консумиращи това, което са донесли в претъпканите си багажници. Това е туризъм с ниско икономическо равнище, само че неговият размер в последна сметка носи обща облага за регионите на дестинацията.
През последните петнайсетина години бедният българин, който всяка година минаваше границата да бере маслини, ябълки, аспержи или да работи в строителството, въобще не идваше в Гърция. От години ги няма тези, които се грижеха за безпомощни баби или чистеха къщите им. Този тип имигрант-пролетарий, който се срещаше на всички места в Гърция, отиде в други европейски страни за дневна отплата и то висока. Е, през последните две-три години тази наклонност се обърна.
Това ми споделя моя позната, която е участник в публичните процеси. Бедният българин отново желае да пристигна в Гърция. Защо? Защото, разполагайки с цялостна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на жителите от страната, той счита Гърция за нов парадайс на богатствата.
Моделът е елементарен. Влиза, вади си Данък добавена стойност номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира каквото може. Надбавка за наем, обществени и хранителни помощи, помощ за безработица след приключване на нужното време и разнообразни други надбавки, за чието съществувани ние не подозираме, само че те – българите – знаят доста добре. Така им се събират заплатите, до момента в който работят на „ черно “ каквото намерят, без да имат ни минимум предпочитание нито да се интегрират, нито да имат деца тук, които да станат гърци от второ потомство. И всякога, когато Мицотакис реши да даде нещо, те тичат и четат българските вестници, в които в детайли се изяснява дали и до каква степен новите държавни помощи ги засягат и какви документи би трябвало да показват, с цел да ги вземат.
„ Бедният “ българин отново желае да пристигна в Гърция
Правителството на Гърция одобри спомагателни ограничения за противопоставяне на високите цени, като министърът на развиването Костас Скрекас увери, че регулациите, към този момент дават резултат.
„ Компаниите към този момент отхвърлят нарастванията на цените, които бяха оповестили на супермаркетите. Битката с високите цени продължава и контролните служби на Министерството на развиването са непрекъснато нащрек. Няма да спрем, в случай че не забележим ясни признаци, че инфлацията понижава “, безапелационен бе Скрекас.
Мерките се отнасят до понижаване на офертите и отстъпките от доставчиците на супермаркетите, попречване на повишение на цените, съчетано с промоционални дейности, основани на по-високите цени, обезпечаване на „ транспарантни “ цени и таван на брутните облаги от храни за кърмачета.
Съгласно закона не могат да се вършат никакви промоционални предложения или отстъпки за артикули, за които е имало нарастване на цените, в продължение на три месеца след влизане в действие на нарастването с разнообразни правила за попречване на заобикаляне на възбраната, като да вземем за пример смяна на тежестта на наличието или маркетинг на артикули като нови артикули.
Източник: Фокус
Още вести четете в категории България и Свят.
