Бедните българи плащат по-високи данъци от жителите на Германия и

...
Бедните българи плащат по-високи данъци от жителите на Германия и
Коментари Харесай

Бедните българи плащат по-високи данъци от бедните германци

Бедните българи заплащат по-високи налози от жителите на Германия и Англия да вземем за пример, които имат ниски приходи. Причината е, че у нас няма необлагаем най-малко и хората на минимална заплата също дължат 10% налог върху приходите си.

В множеството страни в Западна Европа има подоходно облагане, което значи, че богатите заплащат по-висок налог общ приход, а най-бедните са освободени от него, написа Дарик Радио.

В България през 2008 година беше въведен така наречен плосък налог, което значи, че всички приходи, без значение от размера им, се таксуват с една ставка, която е 10%. Различно се третират приходите от стопанска активност на едноличните търговци, за които ставката е 15% и приходите от дивиденти – 5%.

Задължителната здравноосигурителната вноска у нас е 8%, само че тя се разпределя сред осигуряващия и обезпечения в съответствие 60:40 или 4,8% за сметка на работодателя и 3,2% за сметка на служащия.

Данъкът върху приходите се постанова, откакто се приспаднат осигуровките, т.е., данъчната основа се понижава с платените осигуровки.
В множеството европейски страни обаче е въведено прогресивно подоходно облагане.
Германия

В Германия налог общ приход е напредничав, като стартира от 1% и се повишава последователно до 42% или за доста високи приходи - до 45%. През тази година необлагаемият най-малко е 10 347 евро. Данъчна ставка от 42% се ползва за приход над 57 051 евро по данни за 2020 година. За облагаем приход над 270 500 данъчната ставка е 45%.

Общата вноска за обществено обезпечаване възлиза на към 39,8% от брутната заплата. Задължителната здравна вноска, която заплащат германците, е 14,6% от месечния брутен приход. Като тя се дели поравно сред служащия и работодателя.

Освен налог общ приход, всеки немец заплаща и “данък взаимност ” (Solidaritätszuschlag or " Soli " ), който е до 5,5% от налог общ приход. Този налог беше въведен, с цел да усъвършенства икономическата обстановка и инфраструктурата в източните райони на Германия. Но тази ставка не се заплаща за първите 972 евро или 1 944 евро за фамилни двойки.

Англия

Във Англия данъкът върху приходите още веднъж е напредничав. И тук има необлагаем най-малко, който се дефинира за всяка данъчна година. За тази, да вземем за пример, той е 12 570 лири на година. За приходи сред 12 570 и 50 270 лири налог общ приход е 20 на 100, а от 50 270 до 150 000 лири – 40%. Над тази сума данъкът става 45 на 100.

Осигуровките също са разнообразни и зависят от прихода. Те дават достъп до избрани помощи, в това число държавна пенсия. При наетите лица те се приспадат непосредствено от заплатата, до момента в който при самонаетите се заплащат наред с налозите след подаването на годишната данъчна декларация. При приход до 8840 лири на година осигуровката е 0%, при приход от 184 01 лири до 967 лири на седмица тя е 12 на 100, а над 967 лири на седмица става 2 %.

Франция

На въпроса „ Какъв е данъкът върху приходите във Франция? " не може да се отговори съответно, защото страната е открила прогресивна канара, заради което другите групи от популацията заплащат разнообразни суми, като диапазонът варира от 0% до 56%.

Например, за фамилни и за хора с деца налозите са по-ниски. Преди да се дефинира базата за пресмятане на налога върху приходите на физическите лица, се приспадат всички разноски, които не подлежат на облагане. Сред тях са разноски за образованието на децата, медицинските грижи, разноските за обезпечаване на членове на фамилията, които нямат източник на приходи, и така нататък Дължимите налози във Франция не се удържат от месечните хонорари. Данъчното облагане е учредено на правилото на обявление на приходи от страна на работещите. Те сами заплащат своите налози в съответните служби. Работодателят не удържа пари и не поема отговорността за заплащане на налози.

Румъния

Най-близо до нас е данъчната система на Румъния. Плоският налог върху приходите там е въведен през 2005 година, като ставката му в началото е 16%, а от 2018 година беше понижена на 10%. Същевременно има и някои изключения, да вземем за пример, заплатите сред 3000 и 30 000 леи в строителния бранш са освободени от налог, а работещите в микропредприятия заплащат налог сред 1 и 3 % от приходите. Дивидентите пък се таксуват с 5 %.

Гърция

Далеч по-различно е облагането на приходите в Гърция. Там също е въведена прогресивна канара, като приходите до 20 000 евро се таксуват с 22%, от 20 000 до 30 000 евро – с 28%, от 30 000 до 40 000 евро – с 36%, а над 40 000 евро ставката е 44%. Доходите на юридическите или физическите лица, занимаващи се със селскостопански действия, се таксуват с обособен налог от 24% и предплатено заплащане на налог от 100%. Изключение има за новите компании със стопанска активност за първи път, за които предплатеното заплащане е 50%. Данъчните ставки, използвани за приходите от недвижими парцели, варират от 15% до 45%. И най-после, с бизнес налог от 400 до 1000 евро се таксуват физически лица с комерсиална активност.

Испания

Данъчната година в Испания следва една календарна година - тя стартира на 1 януари и завършва в края на декември. Данъците се разделят на два типа: общ приход и приход от спестявания. Следователно, няма значение дали печелите от бизнес или имате пари в банка - тази сума се полза. Данъчната ставка в Испания е прогресивна и зависи от това какъв брой ще получите. Тя е избрана на 24% за приход до 17 707 евро, 28% за приход от 17 707 евро до 33 007 евро, 37% за приход от 33 007 евро до 53 407 евро и 43% за приход над 53 407 евро. За най-ниските приходи до 6 000 евро ставката е 19%.

Корпоративният налог в Испания варира от 25 до 30% и зависи от района, в който е записано сдружението, като най-голям е процентът в Навара. Преференции употребяват компаниите, които преди малко са почнали своя бизнес, както и нерентабилни компании, които за годината не са получили никаква облага. В този случай страната нормално ги освобождава от налози.

Люксембург

В страната с най-високи заплати в Европейски Съюз - Люксембург - ставките на налога върху приходите на физическите лица са прогресивни и стигат до 38%. Хората с приходи до 11 265 евро обаче не дължат налог. За тези с приход от 11 265 до 13 171 евро ставката е 8,2 на 100, а за горницата до 15 077 евро се дължат 2,05 на 100. Най-висок е данъкът за приходите над 39 885 евро – 38,9 на 100.

Какъв Данък добавена стойност се събира в другите страни?

В България ставката на Данък добавена стойност е 20%, като понижена ставка от 9% се ползва за ресторантьорски и кетъринг услуги и доставката на книги, детски храни, пелени и други хигиенични продукти и настаняване в хотели, както и върху цените за доставки на централно отопление и на природен газ. Нулева ставка беше призната за доставка на самун и брашно.

Основната ставка Данък добавена стойност у нас е колкото в Австрия, Англия, Естония, Словакия и Франция. По-нисък налог заплащат в Румъния – 19%, в Малта – 18%, Кипър – 19% и Германия – 19 на 100. Унгария е страната членка, прилагаща най-високата ставка на Данък добавена стойност - 27%. В Дания, Швеция и Хърватия данъкът е 25 на 100, а в Гърция и Финландия – 24%.

Държавата членка с най-ниска ставка на Данък добавена стойност е Люксембург - 17%. Повечето страни имат и понижена ставка на Данък добавена стойност, която най-често се ползва за храни, медикаменти или книги.

Във Франция се ползват четири ставки - общоприетата ставка на Данък добавена стойност е избрана на 20%, само че има и понижената ставка от 10% е за непреработени селскостопански артикули, дърва за огрев, някои услуги за настаняване и къмпинг, панаири и шоу стратегии, входни такси в музеи, зоопаркове, пътнически превоз, отнасяне на боклуци и кетъринг. Намалената ставка от 5,5% има за множеството хранителни артикули, такива за женска хигиена, съоръжение и услуги за инвалиди, книги, абонаменти за газ и електричество, доставка на топлота от възобновими енергийни източници, доставка на храна в учебни столове, билети за развлечения и кино. Специалната ставка от 2,1% е непокътната за медикаментите.

В Гърция налог върху добавената стойност (ДДС) е 24%, само че някои артикули и услуги като медикаменти и настаняване в хотел, са с понижена ставка надлежно 13% и 6%. Стандартният размер на Данък добавена стойност в Румъния е 19%, като съществуват и понижени ставки, да вземем за пример 9% за водоснабдяване и канализация, доставка на храна, за храни и безалкохолни питиета, за медикаменти, хотелски нощувки, а 5% е ставката за заведения за хранене и кетъринг услуги, вестници, книги, учебници, достъп до спортни и културни обекти и събития, избрани типове ново жилищно строителство и други В Германия общоприетата ставка на Данък добавена стойност е 19%, само че за главните хранителни артикули, спортните и културни събития ставката е 7%.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР