Проучване: Бебетата помнят повече, отколкото се предполагаше
Бебетата могат да образуват мемоари, сочи ново изследване, оповестено в списание „ Сайънс " и представено от Агенция Франс Прес. Остава обаче открит въпросът за какво човек не си спомня тези моменти в по-късен стадий от живота.
Първите години от живота са интервал на интензивно учене, само че хората нормално не ги помнят. Това събитие е известно като детска амнезия.
„ Винаги съм бил удивен от тази мистериозна дупка в персоналната ни история ", споделя Ник Търк-Браун, професор по логика на психиката в Йейл и теоретичен началник на проучването, пред Агенция Франс Прес.
Около едногодишна възраст децата са изключителни възпитаници. Те усвояват езика, вървят, разпознават предмети и обществени връзки. „ И въпреки всичко ние не помним нито едно от тези прекарвания ", прецизира Браун.
Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, счита, че ранните мемоари са недостъпни за съзнанието посредством механизма на потискането.
Според новото изследване обаче повода е по-скоро в хипокампуса - част от мозъка, която е от значително значение за епизодичната памет и която не е изцяло развита в ранното детство.
Учените употребявали за опитите си резултати от предходни поведенчески проучвания сочещи, че децата, които още не могат да показват спомените си, са склонни да гледат по-дълго към обекти, които към този момент са им показвани и които евентуално помнят.
За задачите на проучването са били ангажирани общо 26 бебета, половината на възраст под една година, а другата половина - над една година. Експериментът включвал сканиране на мозъците им.
Първоначално откривателите им показвали изображения на лица или предмети, а по-късно редували към този момент забелязана картина с нова. Изследвайки мозъчната интензивност при конфликта с нещо към този момент забелязано (спомен), учените удостоверили, че хипокампусът е деен по време на кодирането на мемоари.
Такъв е казусът с 11 от 13-те деца на възраст над една година, само че не и с тези на възраст под една година. Учените също по този начин открили, че при децата с най-хубави резултати в региона на паметта се следила най-голяма интензивност на хипокампуса.
„ Това, което можем да заключим от нашето изследване, е, че бебетата имат способността да кодират епизодични мемоари в хипокампуса от към 12-месечна възраст ", показва Ник Търк-Браун.
Но какво се случва с тези ранни мемоари, остава мистерия. Може би те в никакъв случай не се задържат изцяло в дълготрайната памет или пък остават, само че стават недостъпни, допускат откривателите.
Ник Търк-Браун поддържа втората догадка и в този момент управлява ново изследване, чиято цел е да откри дали бебетата, дребните деца и юноши разпознават изображения, които са виждали преди. Броун доста би желал да знае дали фрагментите могат да се задействат още веднъж на по-късен стадий от живота.
Първите години от живота са интервал на интензивно учене, само че хората нормално не ги помнят. Това събитие е известно като детска амнезия.
„ Винаги съм бил удивен от тази мистериозна дупка в персоналната ни история ", споделя Ник Търк-Браун, професор по логика на психиката в Йейл и теоретичен началник на проучването, пред Агенция Франс Прес.
Около едногодишна възраст децата са изключителни възпитаници. Те усвояват езика, вървят, разпознават предмети и обществени връзки. „ И въпреки всичко ние не помним нито едно от тези прекарвания ", прецизира Браун.
Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, счита, че ранните мемоари са недостъпни за съзнанието посредством механизма на потискането.
Според новото изследване обаче повода е по-скоро в хипокампуса - част от мозъка, която е от значително значение за епизодичната памет и която не е изцяло развита в ранното детство.
Учените употребявали за опитите си резултати от предходни поведенчески проучвания сочещи, че децата, които още не могат да показват спомените си, са склонни да гледат по-дълго към обекти, които към този момент са им показвани и които евентуално помнят.
За задачите на проучването са били ангажирани общо 26 бебета, половината на възраст под една година, а другата половина - над една година. Експериментът включвал сканиране на мозъците им.
Първоначално откривателите им показвали изображения на лица или предмети, а по-късно редували към този момент забелязана картина с нова. Изследвайки мозъчната интензивност при конфликта с нещо към този момент забелязано (спомен), учените удостоверили, че хипокампусът е деен по време на кодирането на мемоари.
Такъв е казусът с 11 от 13-те деца на възраст над една година, само че не и с тези на възраст под една година. Учените също по този начин открили, че при децата с най-хубави резултати в региона на паметта се следила най-голяма интензивност на хипокампуса.
„ Това, което можем да заключим от нашето изследване, е, че бебетата имат способността да кодират епизодични мемоари в хипокампуса от към 12-месечна възраст ", показва Ник Търк-Браун.
Но какво се случва с тези ранни мемоари, остава мистерия. Може би те в никакъв случай не се задържат изцяло в дълготрайната памет или пък остават, само че стават недостъпни, допускат откривателите.
Ник Търк-Браун поддържа втората догадка и в този момент управлява ново изследване, чиято цел е да откри дали бебетата, дребните деца и юноши разпознават изображения, които са виждали преди. Броун доста би желал да знае дали фрагментите могат да се задействат още веднъж на по-късен стадий от живота.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ