Неуспешният обир в Уотъргейт или как една лепенка тиксо отприщва скандала на века
Бдителен нощен надзирател, заинтересован на 17 юни 1972 година от парче тиксо на врата в постройката, където е централата на Демократическата партия във Вашингтон, вика полицията и без да знае, взривява абсурда " Уотъргейт ", а с него и президентството на Ричард Никсън.
Защото неуспялата " кражба с щурм ", която е разкрил, подвига завесата над шумна държавна спекулация – петима души са натоварени от свързани с Белия дом държавни чиновници да слагат микрофони и да снимат документи за вътрешно прилагане в търсене на компромат против съперниците на Никсън.
Две години по-късно – за пръв път в историята на страната, президентът републиканец, упрекнат в опит да потули аферата, е заставен да подаде оставка, с цел да избегне позорен импийчмънт.
" Намерих тиксо на вратата "
През нощта против 17 юни 24-годишният надзирател Франк Уилс прави постоянната си обиколка из коридорите на " Уотъргейт ", първокласен сграден комплекс в столицата, и вижда линия тиксо на ключалката на врата в мазето, която пречи да бъде заключена.
Отначало не се разтревожва. Сваля тиксото, поставя си го в джоба и продължава обиколката си.
На връщане обаче, още веднъж вижда тиксо на същото място. Този път стартира да подозира грабеж. Франк Уилс – който играе самичък себе си няколко секунди в самото начало на " Цялото президентско войнство " (All the President's Men), филм по случая с Робърт Редфорд и Дъстин Хофман – на часа вика полиция.
" Намерих тиксо на вратата; извиках полицията за оглед ", написва той в книгата указател на " Уотъргейт ", която се пази в Националния списък на Съединени американски щати.
Полицаи идват " след минута, минута и половина ", споделя един от тях, Джон Барет, в предаване на телевизия Ей Би Си Нюз през 2017 година
Двамата с сътрудника му Пол Лийпър са с цивилни, даже с пораздърпани облекла.
Това несъмнено им е от изгода. Алфред Болдуин, оставен да охранява петимата вечерни гости, наподобява не ги вижда незабавно. Вниманието му несъмнено е било отвлечено от кино лентата на ужасите, предаван по малкия екран, до момента в който той би трябвало да е нащрек – " Attack of the puppet people " ( " Нападението на куклите " ).
" Беше вперил очи в тв приемника – твърди Джон Барет. – Докато Болдуин се накани да предизвести (петимата си съучастници), стана прекомерно късно и те, щат не щат, хукнаха да се крият като плъхове. "
Адреналин и вдигнати ръце
Влезли вътре, служителите на реда намират тиксо на няколко порти. И схващат, че става нещо неправилно.
" Адреналинът ни се подвигна внезапно ", споделя Пол Лийпър, също пред Ей Би Си.
Двамата виждат офиси, в които всичко е обърнато с главата надолу, и вземат решение, че взломаджиите още са там. Започват да претърсват мястото – стая по стая.
Внезапно Джон Барет вижда една ръка.
" Изплаших се – признава той. – Викнах нещо като " Излезте с вдигнати ръце или ще ви пръсна главите ". "
" Десет ръце се подвигнаха и те излязоха ", прибавя той.
От другата страна на улицата Алфред Болдуин е долепил ухо до своето уоки токи.
" Чух едвам осезаем шепот: " Хванаха ни ", споделя той.
Писалки със сълзотворен газ
Десетте ръце са на Джеймс Маккорд, Вирхилио Гонзалез, Франк Стърджис, Еухенио Мартинез и Бърнард Баркър; те са задържани на място.
По думите на Джон Барет служителите на реда бързо си дават сметка, че не става дума за нещо " всекидневно ".
Не стига че странните апаши са с костюми и вратовръзки, само че " там имаше микрофони, химикалки със сълзотворен газ, доста, доста кино ленти, ключарски принадлежности, хиляди долари в банкноти по 100 ", изяснява той.
На 18 юни 1972 година вестник " Вашингтон пост " разгласява първата си публикация по тематиката. Тя носи подписа на Алфред И. Луис, журналиста, в чийто сектор е полицията. Но в листата на другите, работили по текст, изпод са написани имената на Боб Удуърд и Карл Бърнстийн.
Двамата млади кореспонденти поемат случая, изследват детайлностите и в последна сметка донасят на своя вестник влиятелната премия " Пулицър ", помитайки в това време Ричард Никсън и президентското му ръководство.
(БТА/Андрей Шарков)
Защото неуспялата " кражба с щурм ", която е разкрил, подвига завесата над шумна държавна спекулация – петима души са натоварени от свързани с Белия дом държавни чиновници да слагат микрофони и да снимат документи за вътрешно прилагане в търсене на компромат против съперниците на Никсън.
Две години по-късно – за пръв път в историята на страната, президентът републиканец, упрекнат в опит да потули аферата, е заставен да подаде оставка, с цел да избегне позорен импийчмънт.
" Намерих тиксо на вратата "
През нощта против 17 юни 24-годишният надзирател Франк Уилс прави постоянната си обиколка из коридорите на " Уотъргейт ", първокласен сграден комплекс в столицата, и вижда линия тиксо на ключалката на врата в мазето, която пречи да бъде заключена.
Отначало не се разтревожва. Сваля тиксото, поставя си го в джоба и продължава обиколката си.
На връщане обаче, още веднъж вижда тиксо на същото място. Този път стартира да подозира грабеж. Франк Уилс – който играе самичък себе си няколко секунди в самото начало на " Цялото президентско войнство " (All the President's Men), филм по случая с Робърт Редфорд и Дъстин Хофман – на часа вика полиция.
" Намерих тиксо на вратата; извиках полицията за оглед ", написва той в книгата указател на " Уотъргейт ", която се пази в Националния списък на Съединени американски щати.
Полицаи идват " след минута, минута и половина ", споделя един от тях, Джон Барет, в предаване на телевизия Ей Би Си Нюз през 2017 година
Двамата с сътрудника му Пол Лийпър са с цивилни, даже с пораздърпани облекла.
Това несъмнено им е от изгода. Алфред Болдуин, оставен да охранява петимата вечерни гости, наподобява не ги вижда незабавно. Вниманието му несъмнено е било отвлечено от кино лентата на ужасите, предаван по малкия екран, до момента в който той би трябвало да е нащрек – " Attack of the puppet people " ( " Нападението на куклите " ).
" Беше вперил очи в тв приемника – твърди Джон Барет. – Докато Болдуин се накани да предизвести (петимата си съучастници), стана прекомерно късно и те, щат не щат, хукнаха да се крият като плъхове. "
Адреналин и вдигнати ръце
Влезли вътре, служителите на реда намират тиксо на няколко порти. И схващат, че става нещо неправилно.
" Адреналинът ни се подвигна внезапно ", споделя Пол Лийпър, също пред Ей Би Си.
Двамата виждат офиси, в които всичко е обърнато с главата надолу, и вземат решение, че взломаджиите още са там. Започват да претърсват мястото – стая по стая.
Внезапно Джон Барет вижда една ръка.
" Изплаших се – признава той. – Викнах нещо като " Излезте с вдигнати ръце или ще ви пръсна главите ". "
" Десет ръце се подвигнаха и те излязоха ", прибавя той.
От другата страна на улицата Алфред Болдуин е долепил ухо до своето уоки токи.
" Чух едвам осезаем шепот: " Хванаха ни ", споделя той.
Писалки със сълзотворен газ
Десетте ръце са на Джеймс Маккорд, Вирхилио Гонзалез, Франк Стърджис, Еухенио Мартинез и Бърнард Баркър; те са задържани на място.
По думите на Джон Барет служителите на реда бързо си дават сметка, че не става дума за нещо " всекидневно ".
Не стига че странните апаши са с костюми и вратовръзки, само че " там имаше микрофони, химикалки със сълзотворен газ, доста, доста кино ленти, ключарски принадлежности, хиляди долари в банкноти по 100 ", изяснява той.
На 18 юни 1972 година вестник " Вашингтон пост " разгласява първата си публикация по тематиката. Тя носи подписа на Алфред И. Луис, журналиста, в чийто сектор е полицията. Но в листата на другите, работили по текст, изпод са написани имената на Боб Удуърд и Карл Бърнстийн.
Двамата млади кореспонденти поемат случая, изследват детайлностите и в последна сметка донасят на своя вестник влиятелната премия " Пулицър ", помитайки в това време Ричард Никсън и президентското му ръководство.
(БТА/Андрей Шарков)
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ