Светлозар Желев: Бавното движение е въпрос на баланс между личното ни усещане, нашата вътрешна скорост и света, който ни заобикаля
Бавното придвижване не е въпрос на скорост, а на баланс сред персоналното ни чувство, нашата вътрешна скорост и света, който ни заобикаля. Няма универсална формула за постигането му. Това сподели литературният критик Светлозар Желев в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “ .
Той описа, че в работата му като издател преди 10 години е получавал сред 80 и 100 ръкописа седмично и му се е налагало да ги отсява бързо. " От тези, които отсявах, оставаха сред 20 и 30 ръкописа, които трябваше да прочета за седмица. Обикновено за уикенда си оставях шест-седем, които са ми създали най-силно усещане “, описа той.
След един следващ уикенд, в който е трябвало да прочете седем книги, с цел да напише рецензии или да вземе решение дали да ги издаде, той открива, че това бързо четене не му е доставило никакво наслаждение. Тогава Светлозар Желев взима решение, че към този момент не желае да живее по този забързан метод.
" Написах един пост в обществените мрежи, в който споделих, че сътворявам Движение за постепенно живеене и насладата от живота. В рамките на месец към мен се обърнаха всички медии в България с въпроси за бавното живеене. В един миг, най-изненадващо за мен, се трансфорах в представител на бавното. Всичките ми другари и познати се смяха ужасяващо доста от това, че аз сътворявам Движение за постепенно живеене и приятност от живота. Откъм насладата го докарвам, само че съответно за бавното живеене – всички ме познаваха като човек, който работи 20 часа дневно 7 дни в седмицата “, описа той.
Светлозар Желев съумява да открие своите три неща, които назовава " забавители “, които му обезпечават онази естетика и баланс и които за него значат бавното живеене.
" Ако нашата скорост е на по-бавни обороти, стресът може да ни смаже. Но в случай че ние успеем да хармонизираме скоростите си, тогава този баланс се усеща. Тези забавители оказват помощ за установяването на салдото. Първото е четенето и удоволствието, което то ми носи. Второто нещо, което е значимо за мен, са приятелите. Те са средата, в която живея, средата, която ме зарежда. Всеки ден отстранявам време да се чуя или видя с другар. Третото нещо са пътуванията. Те ми носят естетика и ми дават опция да изляза отвън всекидневието си. Да пресека границата или да се кача на самолета за мен са такива точки, в които излизам от ежедневния ми стрес и положение. Справям се с помощта на осмислянето и приоритизирането на нещата и търсенето на от ден на ден забавители и наслаждения на живота. Балансът, насладата от всеки момент е нещото, което ни зарежда и ни дава опция да се уравновесим и да реализираме този вътрешен мир, който е толкоз нужен “, изясни той.
Постоянното търсене е нещото, което нарушава салдото ни. " Това може да бъде нещо материално – пари, парцели, или нематериално – да искаш да прочетеш още повече книги, да си издал, редактирал, написал, нарисувал картини, покорил подиуми. Всички тези неща са вътрешно напрежение, което би трябвало да борим “, счита Желев.
Открива и един нов, доста значим за него забавител – неговите студенти. " Те ме зареждат ужасно доста с силата си, с новите си хрумвания, с метода, по който гледат на света, със свободата си, с това връщане обратно в моето лично минало и метода, по който виждам в тях моята сила “, показа Желев.
" За бавното живеене и насладата от живота “ показва гледните точки на 15 създателя за бавното живеене и за реализиране на хармонията. " Това е книга за постепенно четене. Прочитайки тази книга и виждайки персоналния опит, читателите могат да намерят своите лични забавители и формули. Димитър Павлов и Христо Блажев приказват за това по какъв начин за тях бавното не съществува като опция в техния живот, само че описват за нещата, които обичат и които в действителност са тези забавители, които им дават хармонията сред тяхната вътрешна скорост и външния свят “, уточни Желев.
Той описа, че в работата му като издател преди 10 години е получавал сред 80 и 100 ръкописа седмично и му се е налагало да ги отсява бързо. " От тези, които отсявах, оставаха сред 20 и 30 ръкописа, които трябваше да прочета за седмица. Обикновено за уикенда си оставях шест-седем, които са ми създали най-силно усещане “, описа той.
След един следващ уикенд, в който е трябвало да прочете седем книги, с цел да напише рецензии или да вземе решение дали да ги издаде, той открива, че това бързо четене не му е доставило никакво наслаждение. Тогава Светлозар Желев взима решение, че към този момент не желае да живее по този забързан метод.
" Написах един пост в обществените мрежи, в който споделих, че сътворявам Движение за постепенно живеене и насладата от живота. В рамките на месец към мен се обърнаха всички медии в България с въпроси за бавното живеене. В един миг, най-изненадващо за мен, се трансфорах в представител на бавното. Всичките ми другари и познати се смяха ужасяващо доста от това, че аз сътворявам Движение за постепенно живеене и приятност от живота. Откъм насладата го докарвам, само че съответно за бавното живеене – всички ме познаваха като човек, който работи 20 часа дневно 7 дни в седмицата “, описа той.
Светлозар Желев съумява да открие своите три неща, които назовава " забавители “, които му обезпечават онази естетика и баланс и които за него значат бавното живеене.
" Ако нашата скорост е на по-бавни обороти, стресът може да ни смаже. Но в случай че ние успеем да хармонизираме скоростите си, тогава този баланс се усеща. Тези забавители оказват помощ за установяването на салдото. Първото е четенето и удоволствието, което то ми носи. Второто нещо, което е значимо за мен, са приятелите. Те са средата, в която живея, средата, която ме зарежда. Всеки ден отстранявам време да се чуя или видя с другар. Третото нещо са пътуванията. Те ми носят естетика и ми дават опция да изляза отвън всекидневието си. Да пресека границата или да се кача на самолета за мен са такива точки, в които излизам от ежедневния ми стрес и положение. Справям се с помощта на осмислянето и приоритизирането на нещата и търсенето на от ден на ден забавители и наслаждения на живота. Балансът, насладата от всеки момент е нещото, което ни зарежда и ни дава опция да се уравновесим и да реализираме този вътрешен мир, който е толкоз нужен “, изясни той.
Постоянното търсене е нещото, което нарушава салдото ни. " Това може да бъде нещо материално – пари, парцели, или нематериално – да искаш да прочетеш още повече книги, да си издал, редактирал, написал, нарисувал картини, покорил подиуми. Всички тези неща са вътрешно напрежение, което би трябвало да борим “, счита Желев.
Открива и един нов, доста значим за него забавител – неговите студенти. " Те ме зареждат ужасно доста с силата си, с новите си хрумвания, с метода, по който гледат на света, със свободата си, с това връщане обратно в моето лично минало и метода, по който виждам в тях моята сила “, показа Желев.
" За бавното живеене и насладата от живота “ показва гледните точки на 15 създателя за бавното живеене и за реализиране на хармонията. " Това е книга за постепенно четене. Прочитайки тази книга и виждайки персоналния опит, читателите могат да намерят своите лични забавители и формули. Димитър Павлов и Христо Блажев приказват за това по какъв начин за тях бавното не съществува като опция в техния живот, само че описват за нещата, които обичат и които в действителност са тези забавители, които им дават хармонията сред тяхната вътрешна скорост и външния свят “, уточни Желев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ