Бавно научавам...
Бавно узнавам, че не би трябвало да отвръщам на всичко, което ме нервира.
Бавно узнавам, че не би трябвало да контузвам тези, които са ме наранили. Бавно узнавам, че може би висшият знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.
Бавно узнавам, че силата, която е нужна, с цел да реагираш на всичко неприятно, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.
Бавно узнавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по метода, по който аз желая и в това няма проблем.
Бавно узнавам, че упоритите опити да " печеля ", който и да било, са загуба на време и сила и те оставят единствено празнина.
Бавно узнавам, че неналичието на реакция не значи, че за мен нещата са наред, просто значи, че предпочитам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е възложен и да го науча.
Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното успокоение, тъй като имам същински потребност от това. Не ми би трябвало повече драма. Нямам потребност от хора, които ме карат да се усещам като че ли съм незадоволително добър. Не ми трябват спречквания, разногласия и подправени връзки. Бавно узнавам, че от време на време мълчанието споделя всичко.
Бавно узнавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите страсти. Не можеш да контролираш дейностите на другите, само че можеш да владееш своите реакции и това, по какъв начин да се оправиш с провокациите и по какъв начин и до каква степен искаш да ги приемеш персонално. Бавно узнавам, че през множеството време, тези обстановки не споделят нищо за теб, само че доста за отсрещния човек.
