4 начина обществото да си върне контрола над социалните мрежи
Бавният разпад на Twitter въодушеви появяването на голям брой претенденти да заемат мястото му. Десетки милиони хора тестват нови обществени мрежи, най-много Threads на Meta, която има по какъв начин да бъде по всекидневен път, макар че на територията на Европейски Съюз още има подозрения за качеството на отбрана на персоналните данни на потребителите ѝ и по тази причина не е налична публично.
Влизането в нова платформа за основаване на гратис наличие, въпреки ръководена от някой " неотговорен ", милиардер, този път ще е друго, споделяме си хората, като че ли всички сме родени през вчерашния ден, написа създателят Яир Розенберг* за The Atlantic.
Знаем по какъв начин завършва тази история. Наясно сме, че платформи като Фейсбук и Twitter стартират като възхитителни места за връзки и диалози, преди да се разпаднат в хиперполяризирани субкултури, доминирани от подозрително наличие, където хората си крещят едни на други от противоположните си екосистеми.
Така е и по този начин ще бъде. Освен в случай че фирмите за обществени медии не вземат съзнателното решение да създадат нещата по друг метод. Този миг на преход е и миг на опция, в който имат шанса да премислят какво могат да бъдат обществените мрежи.
Нови платформи като Threads и Bluesky са в развой на създаване, което значи, че обществото към момента може да им повлияе. Тези мрежи не трябва да копират предишните неточности, а да вземат поуките. По-старите платформи разчитат на подстрекателска ангажираност, с цел да усилват краткосрочните си облаги. Този метод в последна сметка подкопа обществените мрежи от вътрешната страна, като отчужди както потребителите, по този начин и рекламодателите. Новирте платформи могат да привлекат идващото потомство консуматори с нови правила и функционалности, предопределени да основават доверие, вместо да го подкопават, като подсигуряват дълготрайната жизненост на мрежата, споделя създателят.
Розенберг дава няколко образеца по какъв начин може да наподобява това. Списъкът не е обстоен и рационалните хора безспорно няма да се съгласят с някои рекомендации, както самичък показва - с вярата, че всички могат да се съгласят, че има нужда тази полемика да се организира и да се премисли какво желаеме от обществените мрежи.
" Правила за придвижване "
Години наред Фейсбук позволяваше отричането на Холокоста. В продължение на месеци Twitter цензурираше голям брой изказвания за COVID-19. И двете платформи блокираха Доналд Тръмп, след което обърнаха курса. Междувременно китайски чиновници, които загатват, че COVID-19 е почнал в Съединени американски щати и работят, с цел да прикрият ужасяващите репресии на режима си против уйгурските мюсюлмани, остават ненаказани.
Проблемът не е, че компании като Twitter или Фейсбук модерират наличието. Проблемът е, че процесът е непрогледен, а точните критерии, на чиято база се взимат решенията рядко, се разкриват пред обществеността. Вместо да култивира здравословна онлайн общественост, този тип " случайна " администрация поражда съмнение.
Нужен е транспарантен набор от подробни и ясно обяснени критерии за блокиране, забрани и други санкции за потребителите. Тези правила би трябвало да бъдат постоянно обновени и поредно прилагани.
Социалните платформи нормално пазят в загадка част от вътрешните правила, с цел да си спестят публични несъгласия по тях. Но превръщането им в " черна кутия " провокира друга форма на несъгласия единствено по себе си.
Тъй като потребителите в никакъв случай не са могли да кажат точната причина за какво обещано наличие е свалено или прикрито, обществените мрежи се трансфораха в лесни цели за съмнения и отнасят обвинявания в пристрастия. Вярно е, че нито един набор от правила за обществено модериране няма да задоволи всички. Потребителите ще могат да избират къде да прекарват времето си въз основа на това дали дадена платформа дава отговор на техните показа. Така и самите платформи към този момент няма да бъдат измъчвани от консуматори, които са непрекъснато огорчени от предлаганата среда.
Непостоянство и усамотение
Разликата сред диалог в действителния свят и взаимоотношението в обществените мрежи е, че интернет диалогът живее постоянно. Не се не помнят включванията в предишното, които са оставили диря. По-специално младежите са склонни към прекалено шерване онлайн, постоянно изразяващи своето незнание и незрялост, съответстващи на възрастта им. Преди интернет тази естествена част от юношеството избледняваше, когато човек навлезе в зрелост. Днес това освен, че не важи, а и има последствия - и освен за младежите.
В рискови случаи онлайн откривателите на закононарушения се ровят в профилите на хората - за проблематични изявления, които са създали преди години, без значение дали отразяват какъв е индивидът в този момент. Това от своя страна основава просвета на непрекъснато наблюдаване и съмнение, като рискува хора с капацитет да бъдат лимитирани, тъй като страдат от най-ранните си неточности.
За да предотвратят тези проблеми, платформите би трябвало да архивират остарялото наличие по дифолт, като го създадат недостъпно за други след избран интервал. Може би 30 дни - като може да се добави функционалност потребителятсам да фиксира периода. Така старите изявления ще останат забележими единствено за създателите им и техния кръг, само че ще са недостъпни за непознати и търсачки. Социалните мрежи могат още веднъж да се трансфорат в място за диалог, където мненията се схващат не като последната дума на индивида по дадена тематика, а по-скоро като част от продължаващата им еволюция като персона. Въпреки че тази политика може да разреши на някои обществени персони да архивират по-пикантни елементи от предишното си, цената си коства на фона на изгодите за елементарните хора, които не заслужават да бъдат свеждани до най-лошите си моменти.
Стоп на трендовете (т. нар. трендове)
През миналата седмица основната фраза „ евреите “ беше известна в Twitter, тъй като сметки с крайнодясна устременост споделяха антисемитско наличие. Разделът „ Тенденции “ (Trends) на Twitter има за цел да улови всичко, което потребителите разискват сега, само че на процедура постоянно служи като " усилвател " за деформациите и патологиите на платформата - да вземем за пример да насочи голям брой консуматори къв изкуствено основана машинация.
Тези проблеми биха могли да бъдат отчасти облекчени посредством модерация, с която са ангажирани хора, само че това изисква работна мощ със характерна подготвеност, а и решенията непрекъснато биха провокирали несъгласия дали не са субективни. Единственият метод да спечелите играта на обществените мрежи е да не играете в нея.
Платформите могат най-малко да оставят потребителите да приказват за това, което им харесва, без да ги насочват към " известни " сега тематики, тъй като те са обсебили секцията " трендове ".
Влизането в нова платформа за основаване на гратис наличие, въпреки ръководена от някой " неотговорен ", милиардер, този път ще е друго, споделяме си хората, като че ли всички сме родени през вчерашния ден, написа създателят Яир Розенберг* за The Atlantic.
Знаем по какъв начин завършва тази история. Наясно сме, че платформи като Фейсбук и Twitter стартират като възхитителни места за връзки и диалози, преди да се разпаднат в хиперполяризирани субкултури, доминирани от подозрително наличие, където хората си крещят едни на други от противоположните си екосистеми.
Така е и по този начин ще бъде. Освен в случай че фирмите за обществени медии не вземат съзнателното решение да създадат нещата по друг метод. Този миг на преход е и миг на опция, в който имат шанса да премислят какво могат да бъдат обществените мрежи.
Нови платформи като Threads и Bluesky са в развой на създаване, което значи, че обществото към момента може да им повлияе. Тези мрежи не трябва да копират предишните неточности, а да вземат поуките. По-старите платформи разчитат на подстрекателска ангажираност, с цел да усилват краткосрочните си облаги. Този метод в последна сметка подкопа обществените мрежи от вътрешната страна, като отчужди както потребителите, по този начин и рекламодателите. Новирте платформи могат да привлекат идващото потомство консуматори с нови правила и функционалности, предопределени да основават доверие, вместо да го подкопават, като подсигуряват дълготрайната жизненост на мрежата, споделя създателят.
Розенберг дава няколко образеца по какъв начин може да наподобява това. Списъкът не е обстоен и рационалните хора безспорно няма да се съгласят с някои рекомендации, както самичък показва - с вярата, че всички могат да се съгласят, че има нужда тази полемика да се организира и да се премисли какво желаеме от обществените мрежи.
" Правила за придвижване "
Години наред Фейсбук позволяваше отричането на Холокоста. В продължение на месеци Twitter цензурираше голям брой изказвания за COVID-19. И двете платформи блокираха Доналд Тръмп, след което обърнаха курса. Междувременно китайски чиновници, които загатват, че COVID-19 е почнал в Съединени американски щати и работят, с цел да прикрият ужасяващите репресии на режима си против уйгурските мюсюлмани, остават ненаказани.
Проблемът не е, че компании като Twitter или Фейсбук модерират наличието. Проблемът е, че процесът е непрогледен, а точните критерии, на чиято база се взимат решенията рядко, се разкриват пред обществеността. Вместо да култивира здравословна онлайн общественост, този тип " случайна " администрация поражда съмнение.
Нужен е транспарантен набор от подробни и ясно обяснени критерии за блокиране, забрани и други санкции за потребителите. Тези правила би трябвало да бъдат постоянно обновени и поредно прилагани.
Социалните платформи нормално пазят в загадка част от вътрешните правила, с цел да си спестят публични несъгласия по тях. Но превръщането им в " черна кутия " провокира друга форма на несъгласия единствено по себе си.
Тъй като потребителите в никакъв случай не са могли да кажат точната причина за какво обещано наличие е свалено или прикрито, обществените мрежи се трансфораха в лесни цели за съмнения и отнасят обвинявания в пристрастия. Вярно е, че нито един набор от правила за обществено модериране няма да задоволи всички. Потребителите ще могат да избират къде да прекарват времето си въз основа на това дали дадена платформа дава отговор на техните показа. Така и самите платформи към този момент няма да бъдат измъчвани от консуматори, които са непрекъснато огорчени от предлаганата среда.
Непостоянство и усамотение
Разликата сред диалог в действителния свят и взаимоотношението в обществените мрежи е, че интернет диалогът живее постоянно. Не се не помнят включванията в предишното, които са оставили диря. По-специално младежите са склонни към прекалено шерване онлайн, постоянно изразяващи своето незнание и незрялост, съответстващи на възрастта им. Преди интернет тази естествена част от юношеството избледняваше, когато човек навлезе в зрелост. Днес това освен, че не важи, а и има последствия - и освен за младежите.
В рискови случаи онлайн откривателите на закононарушения се ровят в профилите на хората - за проблематични изявления, които са създали преди години, без значение дали отразяват какъв е индивидът в този момент. Това от своя страна основава просвета на непрекъснато наблюдаване и съмнение, като рискува хора с капацитет да бъдат лимитирани, тъй като страдат от най-ранните си неточности.
За да предотвратят тези проблеми, платформите би трябвало да архивират остарялото наличие по дифолт, като го създадат недостъпно за други след избран интервал. Може би 30 дни - като може да се добави функционалност потребителятсам да фиксира периода. Така старите изявления ще останат забележими единствено за създателите им и техния кръг, само че ще са недостъпни за непознати и търсачки. Социалните мрежи могат още веднъж да се трансфорат в място за диалог, където мненията се схващат не като последната дума на индивида по дадена тематика, а по-скоро като част от продължаващата им еволюция като персона. Въпреки че тази политика може да разреши на някои обществени персони да архивират по-пикантни елементи от предишното си, цената си коства на фона на изгодите за елементарните хора, които не заслужават да бъдат свеждани до най-лошите си моменти.
Стоп на трендовете (т. нар. трендове)
През миналата седмица основната фраза „ евреите “ беше известна в Twitter, тъй като сметки с крайнодясна устременост споделяха антисемитско наличие. Разделът „ Тенденции “ (Trends) на Twitter има за цел да улови всичко, което потребителите разискват сега, само че на процедура постоянно служи като " усилвател " за деформациите и патологиите на платформата - да вземем за пример да насочи голям брой консуматори къв изкуствено основана машинация.
Тези проблеми биха могли да бъдат отчасти облекчени посредством модерация, с която са ангажирани хора, само че това изисква работна мощ със характерна подготвеност, а и решенията непрекъснато биха провокирали несъгласия дали не са субективни. Единственият метод да спечелите играта на обществените мрежи е да не играете в нея.
Платформите могат най-малко да оставят потребителите да приказват за това, което им харесва, без да ги насочват към " известни " сега тематики, тъй като те са обсебили секцията " трендове ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ