„Басни“ - ново издание на басните на Лафонтен (предложение за четене)
„ Басни “ са подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово – Атанас Далчев и Александър Муратов.
Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската просвета и от френското национално творчество, Лафонтен основава едни от най-хубавите мостри на баснята в международната литература.
По грациозен метод и в символичен жанр, с тъничък комизъм и подигравка или с привкус на ирония той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята ера.
За създателя
Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е измежду най-популярните баснописци в международната литература. През 1684 година става член на Френската академия.
Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През интервала 1665-1685 година излизат няколко тома от неговите „ Приказки “.
Сюжетите в множеството случаи не са истински, само че Лафонтен им дава истинска поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата актуалност.
Той се придържа към националните обичаи и ги показва сбито, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.
Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други антични писатели, френският баснописец последователно излиза от кръга на техните тематики, от ден на ден и повече се опира на своите персонални наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един изключително богат и еластичен род, кадърен да изрази действителността в нейното разнообразие и в същото време да съобщи най-интимния боязън на душата.
В лицето на Жан дьо Лафонтен с право сочат огромния лирик на епохата. Пленителни са и неговите Басни за деца, осмиващи порочни нрави като лицемерието, ласкателството, егоизма, малодушието, горделивостта.
