БаскетБОЛНО ми е за празните зали, за псевдофеновете, за изгубения

БаскетБОЛНО ми е за празните зали , за псевдофеновете, за изгубения спортсменски дух.

Да влезеш в залата и да видиш полупразни трибуни, а тези, които са запълнени с почитатели, се чудиш дали знаят кои тимове играят и защо се борят.

Дали са пристигнали да гледат баскетбол или футбол - няма значение! Важното е, че могат да употребяват целия си мисловен потенциал, с цел да помрачат играта с следващите псувни и обиди по адрес на който им падне. А когато и това им омръзне - скачат на пердах, с цел да създадат празника още по-пълен. Да си знаете, че преди да дойдете на баскетболен мач, не ви трябват фойерверки, те се палят гратис сред редовете в залите.

Не трябвало да поглеждаме обратно, само че по какъв начин да не ви се прииска да попаднете в баскетболна зала в едно друго време. Тогава когато да бъдеш почитател е имало различен смисъл. Скандираш името на обичания си тим, развяваш гордо флагове и учиш детето си да обича спорта. Само персоналният образец може да възпламени искрата.

Понякога по този начин мощно ми се желае да изживея единствено един мач в това време, когато най-ценна не е била успеха, а уважението към съперника. Уж вървим напред, а към момента се обръщаме обратно, с цел да се поучим.

Спортът трябвало да сплотява, а ние доста елементарно започнахме да размахваме бесилки и да замеряме с предмети, и още по-тежко - с думи. Помислихте ли, че в залата са децата ви? Утре те в какво ще имат вяра?!

Проблемът не е в играта, а в нас - тези, които би трябвало да я осмислят. През лятото станах очевидец на преживелица, която по този начин трайно се е заметила в съзнанието ми, че надали ще я не помни. Действието се развиваше на нормалното място, в баскетболната зала, само че този път на мач за трето място в шампионат на 12-годишни момчета.

Срещата сред двата тима вървеше към края си и тъкмо в най-напрегнатия миг, когато се решаваше спечелилият, а децата се раздаваха на терена, от публиката полетя бутилка с вода. Връхлетя на терена с всичка мощ от ръката на друго дете. Естествено настана блъсканица и беше нужно известно време до момента в който срещата продължи с естествения си игрови темп.

Сигурна съм, че експанзията на този юноша, не се е зародила в оня миг, когато тимът на приятелите му е бил напът да загуби. По-вероятно е да е участвал на някой мач, в който играта е била свита в ъгъла, а баскетболът е бил на трибуните, единствено че с бутилки.

Разкажете на децата си за Майкъл Джордан, Коби Браянт, Лука Дончич или Александър Везенков. Покажете им за какво от ръцете им би трябвало да лети само топката. Тогава с неспокойствие ще влизате през входа на залата, тъй като вътре трибуните ще бъдат цялостни, а в очите ще я има искрата!