Николай Господинов: Нион ме впечатли с дългосрочната си визия, смятам сезона с Монтана 2003 за успешен
Баскетболният треньор Николай Господинов, който още веднъж се насочва към чужбина, съобщи, че миналият сезон с българския женски Монтана 2003 е бил един от най-трудните в цялата му професионална кариера.
Лично от моя позиция считам, че годината е сполучлива, тъй като успяхме да създадем изцяло нов тим, съвсем от нулата и в това време успяхме да запазим същото класиране и резултати от предишния сезон, сподели Господинов в изявление за Българска телеграфна агенция.
По мотив новия си швейцарски отбор Нион, експертът разяснява, че са го впечатлили с дълготрайната си визия за развиването на клуба, която имат и с положителните условия за работа.
- Първо, по какъв начин оценяваш сезона с Монтана 2003?
- Мога да дефинира последния сезон в Монтана като един от най-трудните в моята кариера. Трудностите започнаха още след края на предишния сезон с отказването на огромна част от състезателките, които бяха ядрото на тима през последните години, а също по този начин и ядрото на националния тим. Състезателки като Димана Макариева (капитан на Монтана 2003 и капитан на националния отбор), Христина Иванова (основен изпълнител на отбора), Виктория Стойчева (характер, който все по-рядко се среща по нашите терени) преустановиха спортна кариера, напускането на Евгения Нацкина в посока Берое, всичко това беше първата огромна компликация, пред която бяхме изправени. Знаехме, че ще бъде извънредно мъчно да намерим техни заместници. Бяхме принудени да сменим курса и да се опитаме да дадем начало на един нов план с млади български състезателки. Участието ни в Адриатическата лига и повишените критерии на клуба през годините ни задължаваха да селектираме и чужденки, които да дадат нужната класа на тима и да поведат младите и неопитни български девойки в тежките мачове, които ни предстояха.
Втората компликация беше със селектирането на класни чужденки, да ги убедиш да дойдат и да играят в шампионата като българското, което не е от най- котираните в Европа. Водихме извънредно тежки договаряния с доста обрати през цялото лято, само че най-после успяхме да подпишем контракти с три (смея да настоявам, много положителни баскетболистки за равнището на България и Адриатическата лига) - Моник Рийд, Анджелика Митрашинович и Алекса Харт. За първите две дръзвам да настоявам, че са състезателки на топ равнище. Трудности имахме и с намирането на български състезателки. Това бяха дълги и тежки договаряния, множеството от които приключиха с крах за нашия клуб. Накрая успяхме да притегли млади състезателки като Микаела Дамянова, Ванина Василева, Валерия Алексиева, Валентина Горанова, които бяха без съвсем никакъв опит на професионално равнище дами и Адриатическа лига. С доста компликации, нерви и старания, въпреки всичко някак успяхме да създадем не неприятен, съгласно мен, тим за стандартите на България.
Но проблемите не свършиха до тук. Още след края на подготвителния интервал и изиграни единствено два другарски мача против Партизан Анджелика Митррашинович се разболя (бактерия на белите дробове) и не можа да вземе присъединяване в нито един мач до края на декември. Двете чужденки разочаровани от равнището на състезание в България най-вероятно (може и от примамливи предложения от чужбина) взеха решение да изоставен тима през декември.
Това беше следващият пестник за нас. Опрени до стената, притиснати от късото разрешено време за картотекиране на състезатели (до 6 януари 2023г), трябваше да реагираме оптимално бързо и съответно в създалата се обстановка и да подпишем с най-малко един играч, какъвто в миг имаше останал на пазара. Нямахме доста варианти за избор по това време и се спряхме на Шерин Сътерланд. Завръщането на Митрашинович от тежкото заболяване вдъхна у нас нови очаквания, само че за малко, тъй като средата на февруари настъпиха проблеми с работната й виза и тя бе принудени да се прибере в Македония за неустановен интервал от време. Всички тези компликациите и промени в състава имаха и своите плюсове, тъй като дадоха поле за изява и множеството игрово време на някои от младите състезателки. Въпреки всички тези проблеми, дръзвам да настоявам, че имахме един добър сезон като класиране и резултати. Запазихме същото класиране от предходната година с тим, в който доминираха млади и неопитни състезателки, второ място в А група дами и класиране за крайна четворка в Адриатическата лига. Същите резултати тимът имаше и в предходния сезон, с доста по-опитен и класен състава (финал с Берое, изгубен също 0:3 и четвърто място в Адриатическата лига). Радващото е, че дадохме път на доста млади състезателки, които бяха отричани за огромен баскетбол и малко хора имаха вяра в техните качествата. Видя се едно огромно израстване в Габриела Николова, която от спомагателен състезател се трансформира в водач на тима. Голямо израстване имаше и при Валерия Алексиева. Смея да настоявам, че даже Микаела Дамянова също израсна малко през този сезон и това се видя на края на сезона в пейофните срещи. Дори девойките от школата като Йоана Иванова, Ема Савова и Преслава Атанасова израснаха много през този сезон. Мисля, че тази година беше доста потребна за младите ни състезателки, тъй като съумяха да се сблъскат с професионалния баскетбол, със стила в Адриатическа лига и съумяха да видят къде се намираме ние, къде са другите тимове и върху какво би трябвало да се акцентира в работата, в случай че желаят да не престават да се занимават професионално с баскетбол. Аз считам персонално от моя позиция, че годината е сполучлива, тъй като успяхме да създадем изцяло нов тим, съвсем от нулата и в това време успяхме да запазим същото класиране и резултати от предишния сезон.
- Има ли нещо, за което съжаляваш през миналия сезон?
- Нещото, за което мога да скърбя през предишния сезон е, че не можахме да забележим трите ни чужденки дружно в нито един мач по една или друга причина. Знам какъв брой нерви, старания, безсънни нощи ни костваше да ги доведем в България. Мисля, че в случай че всичко беше наред и тимът се бе запазил във формата, в която беше селектиран в началото, щеше да наподобява по напълно друг метод и имаше огромна възможност да завоюва Адриатическата лига, или най-малко да доближи до край и да завоюва българското състезание.
- Как се стигна до контракта с Нион? С какво те впечатлиха и какво ти хареса в това предложение?
- Още при започване на март месец сътрудникът, който ме съставлява се свърза с мен и ми сподели, че от Нион са говорили него и имат интерес към мен за треньор за идващия сезон. Попита ме дали имам полза и ми описа много неща за клуба, за упоритостите им, за организацията и по какъв начин е структуриран клубът. Казах му, че желая да беседваме с тях, когато сезонът с Монтана 2003 завърши, тъй като желая да бъда фокусиран напълно върху работата ми с Монтана в този миг. Те се съгласиха и насрочиха изявление след края на сезона. Проведохме онлайн изявление, обясниха ми всичко, което ме касае по отношение на клуба, цел, задания, визията им за развиването в идващите години и желаеха да чуят моята позиция и много други неща за мен. Доста от нещата на двете страни съответстваха като визия за тима и неговото развиване и по този начин се стигна до подписването на контракта.
Впечатлиха ме с дълготрайната си визия за развиването на клуба, която имат и с положителните условия за работа, както и с това, че пробват всяка година да бъдат все по-близо до водача в Швейцария – тима на Фрибург. Разбира се и с положителните персонални условия. Основното бе дълготрайната визия и това, че не търсят бързи резултати за една година непременно, а че се дава опция на треньора да работи умерено.
- Кога започваш там и какво знаеш за локалното състезание?
- Започваме подготовка с тима на 20 август, а шампионата стартира при започване на октомври. Относно шампионата – има един тим, изявен любимец, който господства в Швейцария през последните мисля, че 10 години и е безапелационно първи. Това е Фрибург, който всяка година взе участие в шампионата Еврокъп. Отборите от второ до пето място са доста изравнени и всеки може да победи всеки. Тази година в шампионата ще има нов тим от немската част на Щвейцария – тимът на Баден. В шампионата право да играят имат по три чужденки. Изгледах много мачове, с цел да се срещна с равнището и стила на баскетбол в лигата. Има доста положителни чужденки, които са положителни спортисти. В тяхната лига господства физиката и атлетизмът. Относно Нион - най баскетболният град в Швейцария, то там баскетболът е спорт номер едно. Имат и мъжки тим, който се състезава много сполучливо в първа лига, (завършиха на шесто място), треньор е Стефан Иванович, наследник на известния сръбски треньор, който сега е отпред на Цървена звезда - Душко Иванович. Хората в града живеят с баскетбола и залата постоянно е цялостна на всеки един мач.
- Ти към този момент имаш опит в чужбина – какво съгласно теб е най-трудното за един български експерт отвън България?
- Най сложното е да убеди тамошните експерти и баскетболни деятели, че и в България има много положителни треньори, които се развиват и усъвършенстват всеки ден. През годините, в които работих в чужбина, съм контактувал с много треньори от Европа и дръзвам да настоявам, че в България в действителност има доста положителни експерти, които се развиват, образоват и по нищо не отстъпват от другите в Европа (говоря за приблизително европейско равнище, не за равнище Евролига). Може би дългите години без участия на Европейски шампионати в мъжко и женско направление повлия на имиджа на българските треньори и състезатели, а също и на тяхното самочувствие. Другото нещо, което също го има в Европа, е огромното лоби и поддръжка на всички треньори от някогашна Югославия. Толкова доста се поддържат, че в действителност е доста мъчно на български треньор да откри работа в чужбина.
- Сигурно разликите с работата в България са много, само че какви са най-големите?
- Най-големите разлики са в спортните бази, които има в страните, в които аз съм работил (Испания и Германия) и тези в България. Без добра материална база мъчно може да се реализиран огромни резултати.
- Какви цели ще преследвате с тима на Нион?
- Нямам сложена цел непременно тимът да стане първи и да печели купи незабавно. Както споделих преди този момент, клуба има дълготраен план в границите на три години. Целите са да бъдат социализирани колкото се може повече състезатели от състава до 19 години и втория тим в представителния отбор, да се построи единна система за работа в школата с тази на първия тим и естествено да стоим покрай тима на Фрибург. Обмисля се вероятно присъединяване на тима в шампионата Еврокъп през идващия сезон.
Накрая, желая още веднъж да благодаря на господин Златко Живков и на цялото управлението на БК Монтана 2003 за доверието към мен през тези две години взаимна работа и за предоставените отлични условия за работа! Благодаря на всички състезателки, които бяха част от тима през тези две години и на всички треньори в клуба! Благодаря и на всички почитатели които подкрепяха тима! Благодаря, шанс и триумф на БК Монтана 2003!
Лично от моя позиция считам, че годината е сполучлива, тъй като успяхме да създадем изцяло нов тим, съвсем от нулата и в това време успяхме да запазим същото класиране и резултати от предишния сезон, сподели Господинов в изявление за Българска телеграфна агенция.
По мотив новия си швейцарски отбор Нион, експертът разяснява, че са го впечатлили с дълготрайната си визия за развиването на клуба, която имат и с положителните условия за работа.
- Първо, по какъв начин оценяваш сезона с Монтана 2003?
- Мога да дефинира последния сезон в Монтана като един от най-трудните в моята кариера. Трудностите започнаха още след края на предишния сезон с отказването на огромна част от състезателките, които бяха ядрото на тима през последните години, а също по този начин и ядрото на националния тим. Състезателки като Димана Макариева (капитан на Монтана 2003 и капитан на националния отбор), Христина Иванова (основен изпълнител на отбора), Виктория Стойчева (характер, който все по-рядко се среща по нашите терени) преустановиха спортна кариера, напускането на Евгения Нацкина в посока Берое, всичко това беше първата огромна компликация, пред която бяхме изправени. Знаехме, че ще бъде извънредно мъчно да намерим техни заместници. Бяхме принудени да сменим курса и да се опитаме да дадем начало на един нов план с млади български състезателки. Участието ни в Адриатическата лига и повишените критерии на клуба през годините ни задължаваха да селектираме и чужденки, които да дадат нужната класа на тима и да поведат младите и неопитни български девойки в тежките мачове, които ни предстояха.
Втората компликация беше със селектирането на класни чужденки, да ги убедиш да дойдат и да играят в шампионата като българското, което не е от най- котираните в Европа. Водихме извънредно тежки договаряния с доста обрати през цялото лято, само че най-после успяхме да подпишем контракти с три (смея да настоявам, много положителни баскетболистки за равнището на България и Адриатическата лига) - Моник Рийд, Анджелика Митрашинович и Алекса Харт. За първите две дръзвам да настоявам, че са състезателки на топ равнище. Трудности имахме и с намирането на български състезателки. Това бяха дълги и тежки договаряния, множеството от които приключиха с крах за нашия клуб. Накрая успяхме да притегли млади състезателки като Микаела Дамянова, Ванина Василева, Валерия Алексиева, Валентина Горанова, които бяха без съвсем никакъв опит на професионално равнище дами и Адриатическа лига. С доста компликации, нерви и старания, въпреки всичко някак успяхме да създадем не неприятен, съгласно мен, тим за стандартите на България.
Но проблемите не свършиха до тук. Още след края на подготвителния интервал и изиграни единствено два другарски мача против Партизан Анджелика Митррашинович се разболя (бактерия на белите дробове) и не можа да вземе присъединяване в нито един мач до края на декември. Двете чужденки разочаровани от равнището на състезание в България най-вероятно (може и от примамливи предложения от чужбина) взеха решение да изоставен тима през декември.
Това беше следващият пестник за нас. Опрени до стената, притиснати от късото разрешено време за картотекиране на състезатели (до 6 януари 2023г), трябваше да реагираме оптимално бързо и съответно в създалата се обстановка и да подпишем с най-малко един играч, какъвто в миг имаше останал на пазара. Нямахме доста варианти за избор по това време и се спряхме на Шерин Сътерланд. Завръщането на Митрашинович от тежкото заболяване вдъхна у нас нови очаквания, само че за малко, тъй като средата на февруари настъпиха проблеми с работната й виза и тя бе принудени да се прибере в Македония за неустановен интервал от време. Всички тези компликациите и промени в състава имаха и своите плюсове, тъй като дадоха поле за изява и множеството игрово време на някои от младите състезателки. Въпреки всички тези проблеми, дръзвам да настоявам, че имахме един добър сезон като класиране и резултати. Запазихме същото класиране от предходната година с тим, в който доминираха млади и неопитни състезателки, второ място в А група дами и класиране за крайна четворка в Адриатическата лига. Същите резултати тимът имаше и в предходния сезон, с доста по-опитен и класен състава (финал с Берое, изгубен също 0:3 и четвърто място в Адриатическата лига). Радващото е, че дадохме път на доста млади състезателки, които бяха отричани за огромен баскетбол и малко хора имаха вяра в техните качествата. Видя се едно огромно израстване в Габриела Николова, която от спомагателен състезател се трансформира в водач на тима. Голямо израстване имаше и при Валерия Алексиева. Смея да настоявам, че даже Микаела Дамянова също израсна малко през този сезон и това се видя на края на сезона в пейофните срещи. Дори девойките от школата като Йоана Иванова, Ема Савова и Преслава Атанасова израснаха много през този сезон. Мисля, че тази година беше доста потребна за младите ни състезателки, тъй като съумяха да се сблъскат с професионалния баскетбол, със стила в Адриатическа лига и съумяха да видят къде се намираме ние, къде са другите тимове и върху какво би трябвало да се акцентира в работата, в случай че желаят да не престават да се занимават професионално с баскетбол. Аз считам персонално от моя позиция, че годината е сполучлива, тъй като успяхме да създадем изцяло нов тим, съвсем от нулата и в това време успяхме да запазим същото класиране и резултати от предишния сезон.
- Има ли нещо, за което съжаляваш през миналия сезон?
- Нещото, за което мога да скърбя през предишния сезон е, че не можахме да забележим трите ни чужденки дружно в нито един мач по една или друга причина. Знам какъв брой нерви, старания, безсънни нощи ни костваше да ги доведем в България. Мисля, че в случай че всичко беше наред и тимът се бе запазил във формата, в която беше селектиран в началото, щеше да наподобява по напълно друг метод и имаше огромна възможност да завоюва Адриатическата лига, или най-малко да доближи до край и да завоюва българското състезание.
- Как се стигна до контракта с Нион? С какво те впечатлиха и какво ти хареса в това предложение?
- Още при започване на март месец сътрудникът, който ме съставлява се свърза с мен и ми сподели, че от Нион са говорили него и имат интерес към мен за треньор за идващия сезон. Попита ме дали имам полза и ми описа много неща за клуба, за упоритостите им, за организацията и по какъв начин е структуриран клубът. Казах му, че желая да беседваме с тях, когато сезонът с Монтана 2003 завърши, тъй като желая да бъда фокусиран напълно върху работата ми с Монтана в този миг. Те се съгласиха и насрочиха изявление след края на сезона. Проведохме онлайн изявление, обясниха ми всичко, което ме касае по отношение на клуба, цел, задания, визията им за развиването в идващите години и желаеха да чуят моята позиция и много други неща за мен. Доста от нещата на двете страни съответстваха като визия за тима и неговото развиване и по този начин се стигна до подписването на контракта.
Впечатлиха ме с дълготрайната си визия за развиването на клуба, която имат и с положителните условия за работа, както и с това, че пробват всяка година да бъдат все по-близо до водача в Швейцария – тима на Фрибург. Разбира се и с положителните персонални условия. Основното бе дълготрайната визия и това, че не търсят бързи резултати за една година непременно, а че се дава опция на треньора да работи умерено.
- Кога започваш там и какво знаеш за локалното състезание?
- Започваме подготовка с тима на 20 август, а шампионата стартира при започване на октомври. Относно шампионата – има един тим, изявен любимец, който господства в Швейцария през последните мисля, че 10 години и е безапелационно първи. Това е Фрибург, който всяка година взе участие в шампионата Еврокъп. Отборите от второ до пето място са доста изравнени и всеки може да победи всеки. Тази година в шампионата ще има нов тим от немската част на Щвейцария – тимът на Баден. В шампионата право да играят имат по три чужденки. Изгледах много мачове, с цел да се срещна с равнището и стила на баскетбол в лигата. Има доста положителни чужденки, които са положителни спортисти. В тяхната лига господства физиката и атлетизмът. Относно Нион - най баскетболният град в Швейцария, то там баскетболът е спорт номер едно. Имат и мъжки тим, който се състезава много сполучливо в първа лига, (завършиха на шесто място), треньор е Стефан Иванович, наследник на известния сръбски треньор, който сега е отпред на Цървена звезда - Душко Иванович. Хората в града живеят с баскетбола и залата постоянно е цялостна на всеки един мач.
- Ти към този момент имаш опит в чужбина – какво съгласно теб е най-трудното за един български експерт отвън България?
- Най сложното е да убеди тамошните експерти и баскетболни деятели, че и в България има много положителни треньори, които се развиват и усъвършенстват всеки ден. През годините, в които работих в чужбина, съм контактувал с много треньори от Европа и дръзвам да настоявам, че в България в действителност има доста положителни експерти, които се развиват, образоват и по нищо не отстъпват от другите в Европа (говоря за приблизително европейско равнище, не за равнище Евролига). Може би дългите години без участия на Европейски шампионати в мъжко и женско направление повлия на имиджа на българските треньори и състезатели, а също и на тяхното самочувствие. Другото нещо, което също го има в Европа, е огромното лоби и поддръжка на всички треньори от някогашна Югославия. Толкова доста се поддържат, че в действителност е доста мъчно на български треньор да откри работа в чужбина.
- Сигурно разликите с работата в България са много, само че какви са най-големите?
- Най-големите разлики са в спортните бази, които има в страните, в които аз съм работил (Испания и Германия) и тези в България. Без добра материална база мъчно може да се реализиран огромни резултати.
- Какви цели ще преследвате с тима на Нион?
- Нямам сложена цел непременно тимът да стане първи и да печели купи незабавно. Както споделих преди този момент, клуба има дълготраен план в границите на три години. Целите са да бъдат социализирани колкото се може повече състезатели от състава до 19 години и втория тим в представителния отбор, да се построи единна система за работа в школата с тази на първия тим и естествено да стоим покрай тима на Фрибург. Обмисля се вероятно присъединяване на тима в шампионата Еврокъп през идващия сезон.
Накрая, желая още веднъж да благодаря на господин Златко Живков и на цялото управлението на БК Монтана 2003 за доверието към мен през тези две години взаимна работа и за предоставените отлични условия за работа! Благодаря на всички състезателки, които бяха част от тима през тези две години и на всички треньори в клуба! Благодаря и на всички почитатели които подкрепяха тима! Благодаря, шанс и триумф на БК Монтана 2003!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ