Бащата не бива да се самооскърбява повече като творец и

Бащата не трябва да се самооскърбява повече като създател и режисьор

Имам искания, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да запознат съм кино и литература. Имам също по този начин и почитание към себе си и към изкуството на огромния екран.

Да обидя кино лентата е най-лесно, думи колкото щеш, само че ми се желае да потърся повода за този следващ срам в новото българско кино. Да, направих изпитание да изгледам „ Ботев ” до дъно. Трагедия е даже меко да се каже.

Едно инертно отчаяние се е настанило във всичко към нас. В киното ни също. И то иде от обстоятелството, че бездарните би трябвало и те самун да ядат, само че вместо да заловен гегата и смирено да пасат някое стадо, желаят да добият звездна популярност, да станат видни жители тоест.

Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат артисти. Нито един, нито един облик не е идеален и трогателен. Един безконечен и мъчителен рецитал на бездарници, събрани към благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват облиците, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават горделивост, не ни вкарват в безпокойство, порив или афект, те просто си заработват парите. И толкова...

И най-бездарен измежду бездарните облици е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев - Матей Генчев. Матей Генчев не трябва да се мъчи с актьорството. Както и татко му не трябва да се самооскърбява като създател и режисьор.

Но в случай че има нещо позитивно в снощната ми тъга, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен мемоари за това българско кино, което и до през днешния ден ни държи будни и гладни за още изкуство.

Помните ли кино лентата „ Под игото ” на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал облика на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на фотосите актьорите органично са влизали в функциите си, че Константин Кисимов не си е събличал облеклата за ролята и не си е махал мустака, с цел да се слее изцяло с облика на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.

Помните ли Григор Вачков в облика на Банко в „ Мъжки времена ”? Той също не се е разделял с екранните си облекла, седял е с тях даже в хотелската си стая, а след фотосите е подарил оня недодялан ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.

А за „ Хан Аспарух ” Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил орис и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били захласнати от функциите си.

Ето по този начин, драги фенове, в миналото се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното схващане, че облиците остават, а хонорарите отлитат.

„ Ботев ” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са артисти и филмът няма да остане за поколенията, с изключение на като образец за бездарие. Посредствеността се е възцарила във всичкото ни, драги фенове. Тя повече от 30 години ни се предлага от дребния и огромния екран под формата на „ Умирай мъчно ” и сходни бълвочи.

Не знам коя куха чиновническа тиква е разрешила финансирането на тази трагична некадърност. А дали им се услаждат хонорарите, по какъв начин мислите?

Лидия Делирадева