Бащата на Сияна: Не можем повече да умираме върху некачествени ремонти
Бащата на починала в края на март Сияна - Николай Попов, написа отворено писмо до българските строители, проектанти, компании и всички, които построяват пътищата на България. Позицията му идва няколко часа, откакто Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) се самосезира след сигнал на жители и неправителствени организации, посочили положението на сравнително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце.
Прочетете още
Позицията на почернения татко гласи:
" До българските строители, проектанти, компании и всички, които построяват пътищата на България.
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си. Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение.
Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ”.
Не ви упреквам. Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме.
Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба. Като татко към татковци. Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви. Утре в колата може да бъде някой от тях.
Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки. Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност.
Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини. Работете. Печелете. Това е вашето право.
Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават. Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни.
Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим.
Защото животът е скъп.
А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един татко "
Прочетете още
Позицията на почернения татко гласи:
" До българските строители, проектанти, компании и всички, които построяват пътищата на България.
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си. Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение.
Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ”.
Не ви упреквам. Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме.
Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба. Като татко към татковци. Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви. Утре в колата може да бъде някой от тях.
Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки. Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност.
Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини. Работете. Печелете. Това е вашето право.
Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават. Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни.
Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим.
Защото животът е скъп.
А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един татко "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ