Коя е музата? Татко Петко изненада с лирично есе
Бащата на Кирил Петков за следващ път сервира изненада. Този път - литературна. На своята страница във фейсбук Петко Петко се изяви съвсем като публицист и предложи на почитателите си нещо приблизително сред есе и експресия. И то - за хората.
Ето какво съчинение, въодушевено от мрачните времена на комунизма, сътвори баща Петко:
" Супермаркетът до морето. Хората.
Днес попаднах там.
Вглеждам се в лицата. Всякаква възраст. И всички се движат еднообразно. Поглеждат настрана. Избягват очите на другите.
Един от трима.
Мисълта идва:
При комунизма - един от трима беше клеветник. Продаваше душите на сътрудниците си за бонус към заплатата.
Отвратително.
Беше ми непоносимо тогава. Остава ми непоносимо в този момент.
Но ето ги. Същите хора. Движат се със същата нерешителност.
Един от трима.
Съотношението не се е трансформирало. Само формата.
Касиерката ме гледа. Пита ме по какъв начин ще заплащам.
Един от трима доносници.
Един от трима жертви.
Един от трима, които мълчат.
Плащам в брой. Излизам. Вятърът носи солта и спомените.
Докато това съответствие не се промени, нищо положително не ни чака ".
Прави усещане, че едвам няколко десетки души са харесали обявата му. Все отново изкуството не е за всеки... Има обаче мнения. " Много жалко, за хората, за хората, а останалите магазини за животни ли са. Станахме европейци, а не от някакви махали. Що за министър председател имаме! ", гласи един от тях.
Ето какво съчинение, въодушевено от мрачните времена на комунизма, сътвори баща Петко:
" Супермаркетът до морето. Хората.
Днес попаднах там.
Вглеждам се в лицата. Всякаква възраст. И всички се движат еднообразно. Поглеждат настрана. Избягват очите на другите.
Един от трима.
Мисълта идва:
При комунизма - един от трима беше клеветник. Продаваше душите на сътрудниците си за бонус към заплатата.
Отвратително.
Беше ми непоносимо тогава. Остава ми непоносимо в този момент.
Но ето ги. Същите хора. Движат се със същата нерешителност.
Един от трима.
Съотношението не се е трансформирало. Само формата.
Касиерката ме гледа. Пита ме по какъв начин ще заплащам.
Един от трима доносници.
Един от трима жертви.
Един от трима, които мълчат.
Плащам в брой. Излизам. Вятърът носи солта и спомените.
Докато това съответствие не се промени, нищо положително не ни чака ".
Прави усещане, че едвам няколко десетки души са харесали обявата му. Все отново изкуството не е за всеки... Има обаче мнения. " Много жалко, за хората, за хората, а останалите магазини за животни ли са. Станахме европейци, а не от някакви махали. Що за министър председател имаме! ", гласи един от тях.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




