Агаси: Не усетих нищо, когато станах №1; взимах наркотици, защото бях отчаян от живота си
Бащата на Андре Агаси - Майк, е един от най-ярките образци за болна родителска упоритост, откакто на практика лишава сина си от детство, принуждавайки го да тренира на корта непрестанно, с цел да задоволи упоритостите на Агаси-старши да трансформира детето си в международен №1. Все отново напъните на татко му се отплащат и Андре се трансформира в един от най-великите тенисисти, достигайки до върха в света и спечелвайки всички огромни титли, всред които са осем трофеи от Шлема и златен орден от Олимпийските игри в Атланта през 1996-а.
Въпреки това Агаси не крие, че тези достижения не са му донесли персонално задоволство, защото той е правил всичко това с отвращение, което е рефлектирало и върху персоналния му живот.
" Истината е, че всякога, когато печелех, не усещах задоволство и си споделях, че това не трансформира нищо. От мен продължава да се изисква да излизам на корта и да върша едно и също нещо всякога, като в същото време бивам съден за това, което съм. Всичко беше като буря от страсти за мен. Бях толкоз обезверен от този метод на живот, че просто се надявах, че изкачването ми до първата позиция в света ще удовлетвори желанията на татко ми. Никога няма да не помни деня, в който станах №1. Тогава обаче не усетих нищо.
В резултат на това се оказах в един обаян кръг. Нивото ми на игра спадна, свлякох се до №141, сключих брак, за който нямах предпочитание, взимах опиати за забавление дотам, че започнах да заличавам тялото си ", спомня си осемкратният първенец от Големия шлем.
Въпреки това Агаси не крие, че тези достижения не са му донесли персонално задоволство, защото той е правил всичко това с отвращение, което е рефлектирало и върху персоналния му живот.
" Истината е, че всякога, когато печелех, не усещах задоволство и си споделях, че това не трансформира нищо. От мен продължава да се изисква да излизам на корта и да върша едно и също нещо всякога, като в същото време бивам съден за това, което съм. Всичко беше като буря от страсти за мен. Бях толкоз обезверен от този метод на живот, че просто се надявах, че изкачването ми до първата позиция в света ще удовлетвори желанията на татко ми. Никога няма да не помни деня, в който станах №1. Тогава обаче не усетих нищо.
В резултат на това се оказах в един обаян кръг. Нивото ми на игра спадна, свлякох се до №141, сключих брак, за който нямах предпочитание, взимах опиати за забавление дотам, че започнах да заличавам тялото си ", спомня си осемкратният първенец от Големия шлем.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ




