Бащата Красимир Йовчев твърди още, че момченцето иска да живее

Бащата Красимир Йовчев твърди още, че момченцето желае да живее с него, а също по този начин и че е измъчвано от някогашната му брачна половинка и новия и другар. Нещо, което допуска и Върховният Кралски съд на Лондон и постановява Кристиян да живее с татко си Красимир. Това решение на Върховния Кралски съд на Лондон е пренебрегнато от Социалните служби в България, както и от Райония съд на София, които не зачитат наложителните за България Европейските регламенти и решения, като настрана от това ги преурежда в нарушаване. Нещо повече, детето споделя пред Социалните служби на България, че е измъчвано от майка си и нения другар. Съдът в София въобще не обръща внимание на апела на момчето.

Ето какво споделя бащата Красимир Йовчев пред уеб страницата:

Как българският съд призна самоуправството за законно?
Уважаеми представители на медиите,

Позволявам си да се обърна към Вас поради следващо възмутително решение на български съд, този път проявявайки геноцид над децата.

Ето в резюме историята, в хронологичния ред:

Разведен съм с някогашната си брачна половинка от 2013, като разбираемо и по неписани закони в България, родителските права се присъждат на майката. В това време отпътувах да пребивавам в Англия, където съм и до през днешния ден. В началото на 2019 година, през февруари, детето пристигна да живее при мен поради невъзможността на някогашната си жена да се грижи за него, като предлагането за това беше нейно, а това беше и най-голямото предпочитание на детето ни.

Синът ми живя почети две години при мен, като тя непрекъснато си променяше решенията за това дали желае, или не да живее с него. Като в същото време тя се прибра да живее в Украйна.

Впоследствие някогашната ми брачна половинка – Марина, която е украинка, заведе дело по хагската спогодба за нелегално задържане на сина ми от мен в Англия, като делото се гледаше във Върховния кралски съд на Лондон.

След изчерпателен разбора на обстоятелства, доказателства и най-висшия интерес на детето, Върховният Кралски съд на Англия постанови, че синът ми би трябвало да живее с мен, тъй като това е неговото предпочитание, тъй като то се усеща прелестно с мен, и не на последно място, тъй като има заплаха за неговото психическо и физическо здраве, в случай че бъде при майка си. Като опасенията на Кралския съд се сбъднаха. В СОЦИАЛНИЯ ДОКЛАД, КОЙТО Е ИГНОРИРАН ОТ Районен съд - София, МАЙКАТА И НЕЙНИЯ ПРИЯТЕЛ БИЯТ ДЕТЕТО!! Още нещо: Райноният съд на София игхорира и решението на Върховния Кралски съд на Лондон.

Тя, несъмнено, присъстваше и беше разпитвана над 3 часа в правосъдно съвещание, където по този начин се оплете в неистини, че съдията на няколко пъти го означи в правосъдното решение.

Обжалва пред АПЕЛАТИВЕН ВЪРХОВЕН СЪД, където жалбата ѝ беше отхвърлена като несъстоятелна заради обстоятелството, че съдията е спазил всички европейски закони. След 3 дни и откакто родителските права към този момент бяха присъдени на мен, тя имаше опция да идва и да го вижда, за което ѝ разреших.

Но на втори август с подправен паспорт (оригиналният на детето до ден-днешен е при мен) го извежда за Украйна, а от там му издава украински паспорт, с цел да се върне в България.
От тогава аз нямам контакт с детето,като информацията какво е направила е напълно от полицията. Всякакъв контакт е блокиран с мен, а новите обществени служащи от Държавно стопанско предприятие Лозенец не виждат проблем в това,и не виждат проблем от това,че тя го малтретира!
Прокуратура по същия метод, затх потреблението на подправени документи е възможно..

Респективно заведох дело по хагската спогодба за връщане на детето и от тук стартира парадоксът, поради който се обръщам към Вас.

Първоначално напълно разумно съдията приема решенията на британския висш съд, които са наложителни за Европейски Съюз, само че след това решението е радикално друго от това, което се назовава правда.

Съдията напълно съзнателно не помни за британски правосъдни решения и това, че регламентът на Европа е заповеднически за българското законодателство, даже не ги загатва, а се базира на решението за бракоразвод, което е анулирано от английското решение и няма никаква правна стойност. Игнорирайки англ. Съдебни решения, си разрешава да ги преуреди, не знам по кой закон.

С това решение съдът на процедура ме упреква, че съм задържал нелегално детето във Англия, само че на процедура имам позволение за това от английския висш съд. Оказва се, че областен арбитър е по-ерудиран от висш съд и даже освен това, основава нов Закон за България, легализирайки самоуправството. Самоуправството съгласно него е легално, тъй като това било волята на майката. Според съдията е изцяло законно майката да пристигна до Англия, където самият аз позволих да види детето ни и даже да го изведе с подправен документ. По същата логичност всеки жител може да вземе закона в свои ръце. Защо тогава са ни нужни съдилищата?

Но и това не е всичко. Дори аз да не съм прав в настояването си детето да живее при мен, от сърце искам за него единствено най-хубавото. А в общественият отчет, направен от българските управляващи, се споделя, че майката и нейният другар бият детето. Самото то признава, че му е неразрешено да има контакт с татко си, а то желае да се върне при мен. Всичко това обаче комфортно е пропуснато в правосъдното решение, въпреки че е формален документ и материално доказателство.

Уважаеми представители на медиите, с дълбока религия в задачата Ви, апелирам Ви да проучите по какъв начин този български арбитър разгласи използването на подправени документи, самоуправството и нарушаването на решения на по-висш съд за законни. Помогнете на справедливостта да спечелва и на един български татко и детето му да осъществен фантазията си да живеят дружно.

Готов съм да дам спомагателна информация, документи и изявленията.