Баща й построил за нея чуден дворец извън града, далече

Баща й построил за нея чудноват замък отвън града, надалеч от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с образованието и възпитанието й. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски полезности. Когато Пенелопа станала пълнолетна, татко й и съобщил, че й е избрал брачен партньор, за който да се омъжи.

Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал щерка му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата избавила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на щерка си и приел християнството дружно със фамилията си.

 

Ирина почнала да приучава и други жители. След време в града имало нов шеф, който като схванал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът, виждайки неправда там, недоволен и прогонил шефа с камъни.

 

Властта поел сина му, който траял делото на татко си. В краката на момичето били забити пирони и в това положение била развеждана из града в големи страдания. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил.

 

Оттогава народът почнал още повече да уважава девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч. След време Ирина получила уведомление, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава дружно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина умряла при започване на II в.