Български манастири и църкви: Басарбовски манастир
Басарбовският манастир е единственият настоящ скален манастир през днешния ден на територията на България. Разположен е до река Русенски Лом, в покрайнините на село Басарбово.
Манастирът е извънредно скъп за български и румънски туристи и вярващи. Хиляди хора посещават неповторимия манастир, с цел да получат излекуване. Говори се, че страдащите от забалявания на очите оздравяват изцяло откакто се измият с водата от кладенеца в двора на манастира. Според легендата, той е бил изкопан от Димитър Басарбовски.
Но да стартираме през цялото време. Манстирът съществува от 13 век насам, от времето на Второто българско царство. През 14 век изживял своя напредък. Тогава манастирът е бил благосъстоятелност на влашкия княз Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър, оттова и името на селището до манастира. Хората приказват, че Влад Дракула е идвал в обителта.
Манастирът е бил зарязан през 17 век. През 1675 година се ражда и патрона на манастира – Димитър Басарбовски. За него написа даже Паисий в своята „ История славянобългарска “. Той отглеждал овце до с. Басарбово. Толкова обичал всичко живо на Земята, че дал обет постоянно единия му крайник да е необут, когато върви. Това се случило откакто инцидентно натъпил дребни пиленца.
След като решил, че ще постъпи в манастир, Димитър тръгнал по реката /Русенски Лом/ и попаднал на манастир в пещера. Заселил се там и живял до дълбока напреднала възраст. В последните години му било мъчно да се катери по стъпалата, с цел да влиза в килията си. Построил си барака до реката и до нея изкопал бунар. Точно този бунар се счита за лековит през днешния ден. А образците не са един и два.
Легендата споделя, че Димитър умрял, лежешком сред два камъка. Тялото му се съхранило дълго време непроменено. Реката, обаче, придошла и го отнесла. Крила го цели 33 години. Сляпа госпожица сънувала Димитър, който ѝ показал тъкмо къде се намира тялото му. Тя разказала на хората за съня си. Тялото на Димитър било открито навръх това място, а момичето прогледнало.
Басарбовски манастир. Снимка: Уикипедия
Поставили мощите на светеца на втория етаж в манастира в каменно легло, покрито с плоча. Кръстили манастира на негово име.
През 1774 година ген. Салтиков, след успеха си в Руско-турската война, се поклонил пред мощите на светеца и поискал да ги отнесе в Русия. Договорил се с манастира и на път за дома, спрял в Букурещ. Там върлувала чумна зараза. С идването на мощите в града, заболяването спряла. Всички решили, че това е поради светеца и поискали мощите му да останат в Букурещ. Днес мощите на св. Димитър Басарбовски се съхраняват в сребърен ковчег в катедралата „ Св. Св. Константин и Елена “ в Букурещ, а той е разгласен за настойник на града.
През 1937 в манастира идва монахът Хрисант и стартира да го обновява. Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал Димитър Басарбовски. Южната стена на черквата е построена от каменни блокове. Вляво от нея има жилищно помещение, състоящо се от две килии, украсено извън със модерни фрески. В черквата няма непокътнати фрески. Има иконостас с икони от 1940 година, направен в Русе. Най-ценното там в този момент е възрожденската икона с изображение на Св. Димитър Басарбовски и житийни подиуми от 1803 година с частици от мощите на светеца. В обособена тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, направено през 1957 година от художника Петър от Разград.
Автор: Десислава Михалева
