Водородът и геополитиката
Бързият растеж на международната атомна стопанска система може да докара до обилни геоикономически и геополитически прогрес. Това ще сътвори нови взаимозависимости в света. В взаимозависимост от намаляването на обичайна търговия с петрол и газ ще пораждат нови центрове за геополитическо въздействие, основани на производството и потреблението на водорода. Това декларират в отчета „ Geopolitics of the Energy Transformation: The Hydrogen Factor “ си специалистите от Международната организация за възобновими източници на сила (IRENA).
IRENA предвижда, че през 2050 година водородът ще покрива до 12 % от международното енергийно ползване.
В отчетът са оповестени и графики, показващи другите прогнози за каузи на водорода в крайното ползване на сила в света през 2050 година
Развитието на водородната стопанска система явно се базира на гражданска война в региона на възобновимите източници на сила, освен това зеленият водород последователно трансформира разпоредбите на играта във връзка с постигането на индиферентност на климата, без да компрометира индустриалния напредък и общественото развиване. Но водородът е новият нефт. И преходът не е замяна на горивото, а преход към нова система, обвързвана с радикални политически, механически, екологични и стопански промени, декларира Франческо Ла Камера, общоприет шеф на IRENA.
„ Именно зеленият водород ще изкара на пазара доста нови участници, диверсифицирайки маршрутите на доставки, прехвърляйки властта от малцината към многото. При интернационално съдействие пазарът на водород може да стане по-демократичен и приобщаващ, предлагайки благоприятни условия както за развитите, по този начин и за разрастващите се страни “. Според оценката на IRENA, през 2050 година над 30 % от водорода ще минава през националните граници. Това е доста повече от каузи на природния газ, който в този момент се експортира.
Държави, които по-рано не са продавали енергоносители ще влязат в двустранни енергийни връзки към водорода. При появяването на от ден на ден и повече играчи, които се появяват на международната сцена, търговията с водород е малко евентуално да сътвори благоприятни условия за политически напън, за разлика от актуалното геополитическо въздействие на петрола и газа.
Трансгарничната търговия с водород би трябвало да се усили доста и към днешна дата над 30 страни и райони възнамеряват дейна комерсиална активност. Някои страни, които считат да внасят водород към този момент развиват специфична атомна дипломация. Сред тях да вземем за пример са Япония и Германия. Износителите на изкопаеми горива все по-често преглеждат чистия водород като прелъстителен метод за диверсификация на стопанските системи си. Това да вземем за пример са Австралия, Оман, Русия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те обаче се нуждаят от по-широки тактики, защото водородът не компенсира загубата на доходи от нефт и газ.
Техническият капацитет за производството на водород доста надвишава хипотетичното международно търсене. Страните, които в най-голяма степен ще са в положение да създават евтина възобновима сила ще са и в най-хубаво състояние за производството на конкурентоспособен зелен водород. Въпреки че такива страни като Чили, Мароко, Намибия през днешния ден са нето вносители на сила, те може да станат експортьори на зелен водород.
Потенциалът на такива райони като Африка, Америка, Близкият Изток и Океания може да ограничи рискът от централизация на износа, само че доста страни ще имат потребност от трансфер на технологии, инфраструктура и огромни вложения.
В бъдещото развиване на водородната стопанска система, 2020-те години се преглеждат като стадий на огромна конкуренция за софтуерно водачество, в което производителите на съоръжение могат да „ завземат “ забележителна част от цената на новия пазар.
Що се касае за потреблението на водород, то сериозният растеж се чака едвам в средата на 2030-те години. През този интервал зеленият водород към този момент ще се конкурира по стойност с водорода от изкопаемите горива по целия свят. Това може да се случи по-рано в такива страни като Китай, Бразилия и Индия.
Страните с огромен капацитет на възобновими енергийни източници може да се трансфорат в платформа за „ зелена “ индустриализация, употребявайки капацитета си за привличане на енергоемките промишлености.
Зеленият водород може да усъвършенства енергийната самостоятелност, сигурността и устойчивостта посредством понижаване на зависимостта от импорт и волативността на цените, както и до увеличение на гъвкавостта на енергийните системи, считат специалистите от IRENA.
Въпреки това дефицитът на първични материали, нужни за технологиите за водород и за възобновими източници на сила и съмненията на цените може да повлияят на веригите за доставки на водород и да се отразят отрицателно върху стопанската система на плановете.
Формирането на правила и стандарти в региона на водорода може да докара до геополитическа конкуренция или до отвори нова епоха на засилено интернационално съдействие.
Подпомагането на разрастващите се страни по-точно в частта внедряване на зелени водородни технологии и развиване на атомна промишленост ще предотврати разширението на световната разлика в темповете и дълбочината на декарбонизация. Ще насърчи справедливостта и приобщаването, локалните вериги за основаване на стойност, зелените промишлености и работните места в страни, богати на възобновими източници сила, декларират още от IRENA.
IRENA предвижда, че през 2050 година водородът ще покрива до 12 % от международното енергийно ползване.
В отчетът са оповестени и графики, показващи другите прогнози за каузи на водорода в крайното ползване на сила в света през 2050 година
Развитието на водородната стопанска система явно се базира на гражданска война в региона на възобновимите източници на сила, освен това зеленият водород последователно трансформира разпоредбите на играта във връзка с постигането на индиферентност на климата, без да компрометира индустриалния напредък и общественото развиване. Но водородът е новият нефт. И преходът не е замяна на горивото, а преход към нова система, обвързвана с радикални политически, механически, екологични и стопански промени, декларира Франческо Ла Камера, общоприет шеф на IRENA.
„ Именно зеленият водород ще изкара на пазара доста нови участници, диверсифицирайки маршрутите на доставки, прехвърляйки властта от малцината към многото. При интернационално съдействие пазарът на водород може да стане по-демократичен и приобщаващ, предлагайки благоприятни условия както за развитите, по този начин и за разрастващите се страни “. Според оценката на IRENA, през 2050 година над 30 % от водорода ще минава през националните граници. Това е доста повече от каузи на природния газ, който в този момент се експортира.
Държави, които по-рано не са продавали енергоносители ще влязат в двустранни енергийни връзки към водорода. При появяването на от ден на ден и повече играчи, които се появяват на международната сцена, търговията с водород е малко евентуално да сътвори благоприятни условия за политически напън, за разлика от актуалното геополитическо въздействие на петрола и газа.
Трансгарничната търговия с водород би трябвало да се усили доста и към днешна дата над 30 страни и райони възнамеряват дейна комерсиална активност. Някои страни, които считат да внасят водород към този момент развиват специфична атомна дипломация. Сред тях да вземем за пример са Япония и Германия. Износителите на изкопаеми горива все по-често преглеждат чистия водород като прелъстителен метод за диверсификация на стопанските системи си. Това да вземем за пример са Австралия, Оман, Русия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те обаче се нуждаят от по-широки тактики, защото водородът не компенсира загубата на доходи от нефт и газ.
Техническият капацитет за производството на водород доста надвишава хипотетичното международно търсене. Страните, които в най-голяма степен ще са в положение да създават евтина възобновима сила ще са и в най-хубаво състояние за производството на конкурентоспособен зелен водород. Въпреки че такива страни като Чили, Мароко, Намибия през днешния ден са нето вносители на сила, те може да станат експортьори на зелен водород.
Потенциалът на такива райони като Африка, Америка, Близкият Изток и Океания може да ограничи рискът от централизация на износа, само че доста страни ще имат потребност от трансфер на технологии, инфраструктура и огромни вложения.
В бъдещото развиване на водородната стопанска система, 2020-те години се преглеждат като стадий на огромна конкуренция за софтуерно водачество, в което производителите на съоръжение могат да „ завземат “ забележителна част от цената на новия пазар.
Що се касае за потреблението на водород, то сериозният растеж се чака едвам в средата на 2030-те години. През този интервал зеленият водород към този момент ще се конкурира по стойност с водорода от изкопаемите горива по целия свят. Това може да се случи по-рано в такива страни като Китай, Бразилия и Индия.
Страните с огромен капацитет на възобновими енергийни източници може да се трансфорат в платформа за „ зелена “ индустриализация, употребявайки капацитета си за привличане на енергоемките промишлености.
Зеленият водород може да усъвършенства енергийната самостоятелност, сигурността и устойчивостта посредством понижаване на зависимостта от импорт и волативността на цените, както и до увеличение на гъвкавостта на енергийните системи, считат специалистите от IRENA.
Въпреки това дефицитът на първични материали, нужни за технологиите за водород и за възобновими източници на сила и съмненията на цените може да повлияят на веригите за доставки на водород и да се отразят отрицателно върху стопанската система на плановете.
Формирането на правила и стандарти в региона на водорода може да докара до геополитическа конкуренция или до отвори нова епоха на засилено интернационално съдействие.
Подпомагането на разрастващите се страни по-точно в частта внедряване на зелени водородни технологии и развиване на атомна промишленост ще предотврати разширението на световната разлика в темповете и дълбочината на декарбонизация. Ще насърчи справедливостта и приобщаването, локалните вериги за основаване на стойност, зелените промишлености и работните места в страни, богати на възобновими източници сила, декларират още от IRENA.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ