Българската енергетика се нуждае от спешна корекция на курса –

Българската енергетика се нуждае от незабавна промяна на курса – с ясни цели, отбрана на националния интерес и прагматичен баланс сред зеления преход и сигурността на системата. Това е главното обръщение в огромната „ Комплексна стратегия Енергетика+ “, създадена от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ). В изявление пред  3eNews Иван Хиновски, ръководител на БЕМФ, обрисува насъбраните в годините систематични неточности – от недостига на базова електрическа енергия и рисковете от безотговорно ВЕИ присъединение, до неналичието на визия за нуклеарната енергетика. Българският енергиен и минен конгрес показва и свои съответни експертни оферти за промени, които могат да върнат енергетиката в ролята ѝ на мотор за икономическия напредък на България.

Г-н Хиновски, експертен екип от вашата организация взаимно с сътрудници предложи амбициозна стратегия за нов стадий в развиването на българската енергетика. Какви са задачите и за кого е предопределена тя? 

Въпреки главно позитивните резултати в развиването на енергетиката в последната година, налице е едно общо възприятие на известно закъснение в темпото на развиване на бранша, както и някои натрупващи се отрицателни трендове, които заплашват енергийната сигурност. Намерението ни е документът, съдържащ повече от 20 оферти за промени, да бъде възложен за разискване с необятната експертна  общественост в страната, както и за запознаване на бъдещите ръководещи. Но, защото препоръчаните промени са огромни и проблемите на които се оферират решения са тежки, не сме уверени, че този план ще бъде „ асимилира “ лесно…Знаем, че в България всички политици, в това число и „ новоизлюпените “ имат самочувствието, че енергетиката им е ясна…

Какви са главните посоки на разработките в плана?

Проектът се състои от няколко раздела – разбори на съществуващото положение на енергетиката в Европейски Съюз и в България, установени дефекти, предложение на нормативни промени, структурни промени на главните енергийни сдружения, дефиниране на нови цели, опазване на равнището на енергийна и национална сигурност, застрашени от небалансирано развиване на някои планове на ВЕИ. Но най-важната цел е ускорение на икономическото развиване на страната през реализиране на синергия с развиването на енергетиката и други браншове, растеж на вложенията и повишение на заетостта. Другите не по-малко значими цели са отбрана на националните ползи в обичайни области на енергетиката като въглищните централи и внедряване на нововъведения там, повече обществена правдивост, постижима посредством въвеждане на многостепенни цени за електрическата енергия и стимулиране развиването на енергийните общности, промени на разпоредбите за избори на комисари на КЕВР, регламентиране позволява на втори борсов оператор на търговия с електрическа енергия, промени в нормативните документи за саниране на жилищата и доста други.

Какви са главните констатации за положението на енергетиката, които са породили желанието на екипа да предложи тази стратегия? 

Има редица неправилни политики в енергетиката, вследствие на които са установи: продължителен недостиг на базова сила от порядъка на 1000-2000 MW (въпреки забележителния размер на нови ВЕИ-мощности), дефицит на върхови мощности и насилствен импорт на електрическа енергия на високи цени с произлизащите от това отрицателни резултати за стопанската система, а след цялостната либерализация на пазара и за битовите клиенти, неразбираемото бъдеще на въглищните централи в България, вследствие на крайната, непремерена европейска „ зелена “ политика и незаконно безучастие на няколко български държавни управления. Бяха пропуснати възможности  за изследване и приложение на нови софтуерни решения в тази област, както и дефиниране на нови режими на работа на тези централи в подтекста на новата конюнктура на растяща енергийна неустановеност в европейската енергийна мрежа.

В тази конюнктура екипът специалисти установи, че българските въглищни централи имат евентуални софтуерни благоприятни условия още веднъж да бъдат стабилизиращ фактор и снабдител на спомагателни услуги за района на Югоизточна Европа при избрани условия, които би трябвало да се предоговорят с Европейски Съюз.

Практически безконтролното (можем да го наречем  даже хаотично) създаване на нови огромни фотоволтаични паркове основава висок риск за енергийната сигурност на страната при внасяне на мощностни и честотни разстройства водещо до каскадни спешни изключвания на други мощности, в това число и базови. Връх на безотговорността е, че огромна част от тези нови мощности се причисляват към мрежата по краткотрайни схеми, в нарушаване на всички устройствени документи.

Неразбираеми за обществото са невъзможността или нежеланието на страната да реши въпроса с виновната институция за ръководство на дейностите по надзор на процеса на компенсиране на енергийната беднотия в България.

Липсва разбор на рисковете и различна визия за развитие  на нуклеарната енергетика и ролята й за националния енергиен и мощностен баланс при вероятно по-ранно от предстоящото извеждане от употреба на 5 и 6 блок в АЕЦ “Козлодуй “, както и при възможни закъснения в графика на строителство на новите 7 и 8 блок.

Държавната администрация продължава да няма ясня визия за съответни планове с приложение на дребни модулни реактори, което прави страната съществено изоставаща спрямо други страни в Европейски Съюз.

Продължава необяснимото блокиране на всевъзможни опити на задгранични вложители за търсене, изследване и рандеман на природен газ на сушата в България.

Продължаващото отсрочване на либерализацията на пазара на електрическа енергия за бита има отрицателни резултати върху енергийния пазар, само че и по никакъв метод не подтиква енергийната успеваемост и пестенето на електрическа сила от тези битови консуматори с високо ползване на сила.

Неглижиране на проблемите и нормативната база  за развиване на най-съвременния модел на енергийно развиване - Енергийните общности на жителите, който може да способства значително за повишение на енергийната сигурност и да реши редица проблеми на енергийната беднотия.

Какви са вашите оферти за актуализация на цели и промени?

От разбора на положението на българската енергетика и подценения капацитет на страната в енергийните проекти за развиване на България, излиза наяве, че е неотложна актуализацията на националните цели, като е доста евентуално по-долу изброените оферти да провокират капиталов интерес от чужбина, в това число финансиране от профилирани фондове и други източници.

За осъществяване на тази концепция създателите на създаването оферират:

1.    Да се създадат планове за нуждата и размера от базова електрическа енергия в кратковременен и дълготраен проект. Разчетите да се основават на стопански прогнози за развиването на страната и района. Да се отчетат техническото положение, опциите за рехабилитация, периодите за употреба, капацитетът, характерни юридически особености (ако има такива) на съществуващите  генериращи мощности. Да се изготви цялостна стратегия, която да включва създаване на нови базови мощности, в това число нуклеарни, която да е синхронизирана с наличните работещи и подлежащи на рехабилитация централи.

2.    Да се запазят в оптималната степен работещите въглищни блокове, като потвърдено нужни за покриване потребностите от базова електрическа енергия в страната и района. Считаме за стопански дейно опазване и на Топлоелектрическа централа AES- Гълъбово.

3. Нова функционалност и опазване на обосновано сериозно равнище на присъединяване на въртящите се  синхронни турбогенератори във въглищните Топлоелектрическа централа, свързани с режимите на ръководство на ЕЕС и присъединяване в поддържане на сигурността на районната енергийна мрежа по диагонала северозапад-югоизток. Възможно решение, в подтекста на препоръчаното нагоре,  за понижаване на излъчванията и повишение на успеваемостта и маневреността, е подмяна на първичното гориво с природен газ, водовъглищно гориво, както и вложение в комбинирано произвеждане или паро-газов цикъл.

4. Да се инициира пакет от сложни ограничения за оздравяване  на Топлофикация София ЕАД, като значима част от енергийната система и детайл от националната сигурност на страната.  Недопустимо е най-големият снабдител на топлинна сила и на услуги от публичен интерес да продължава да бъде отвън вниманието на страната и проектите й за енергийно развиване, да продължава да натрупа отговорности и да не е в положение да извършва капиталовата си и ремонтна стратегия.

5. Проучванията и добивът на природен газ и петрол на сушата, както и повишаване  потенциала на ПХГ „ Чирен “ с съвременни технологии, гарантиращи сигурността на оборудването следва да са в центъра на програмата.

6. Да се изготви функционална оценка и актуализиране целите в развиването на българската газопреносна система, в подтекста на идния от 2027 година рандеман на природен газ от румънските залежи в Черно море, предстоящите положителни резултати от изследванията за петрол и природен газ в българската акватория в Черно море (блок „ Хан Аспарух “), възобновяване на украинската газопреносна система след преустановяване на войната на Русия против Украйна и други фактори на въздействие.

7. Програмата за интензивно развиване на нуклеарната енергетика, като благонадежден нискоемисионен източник, следва да включва:

- Изграждане на плануваните нови мощности на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй “ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ като план с най-голям приоритет на българската енергетика;

- Преоценка на опциите за осъществяване на плана на АЕЦ “Белене “ като преформатиран европейски капиталов проект;

- Активизиране в посока приложението на дребни модулни реактори, като технология за целеви индустриални и районни потребности.

8.    Подземно вместилище за дефинитивно предпазване на високоактивни Радиоактивни отпадъци/РАО/ и Отработило нуклеарно гориво /ОЯГ/ с приемане на Националната тактика за ОЯГ и РАО.

9.      Изграждане на нови Водноелектрическа централа в това число и на река Дунав и оценените като перспективни двата нови ПАВЕЦ, разпознати като ефикасни от извършените технико-икономически разбори.

10.  Развитие на интензивно поливно земеделие основано ва дребни ВЕИ мощности на Фотоволтаици и на биодизел производство от селскостопански боклуци.

11.   Максимално бързо възобновяване работата на ПАВЕЦ „ Чаира “, редом с разширението  на язовир „ Яденица “, което ще разреши увеличение на капацитета на  ПАВЕЦ „ Чаира “.

12.  Създаване на Фонд „ Отпадъци от съставни елементи на ВЕИ и акумулатори след довеждане докрай на експлоатационния им интервал и преработването им “, които ще се окажат доста скоро сериозна опасност за околната среда.

13.  Временен мораториум на всички позволения за присъединението на нови Фотоволтаици с единична мощ над 20 МВт, аналогично на настоящите планове на редица страни в Европейски Съюз.

14.  Приемане на нови законодателни ограничения за подсилване и гарантиране на независимостта на регулаторния орган в енергетиката – КЕВР, в това число и разпоредбите за избор на комисари и нов по-строг регулаторен надзор на качеството на доставяната електрическа енергия и по REMIT.

15.  Въвеждане на стимулиращи енергийно спестявания няколко прогресивни цени според от потреблението на електрическа сила. Отказ от плоската цена.

16.  Разработване на обновена нормативна база, включваща нова по-логично структурирана и налична редакция на Закона за енергетиката, интегриращ всички законодателни правила в енергетиката.

17.   Нови цели при финансиране на разпределено произвеждане (енергийни общности) и планове с интегрирано въздействия върху икономическото развиване, устойчивостта и растежа на Брутният вътрешен продукт:

18.   Развитие на разнообразни индустриални и селскостопански планове с потребление на геотермални източници на енергия;

Реформи и образуване на нови сложни политики в следните области:

-  БЕХ – преструктуриране от финансов в действен холдинг, придобиване на нови активи, трансформиране в обществено сдружение с присъединяване на частни капитали;

- КЕВР - нов метод при избора на комисарите, който да подсигурява самостоятелност и експертност в работата, по-активни дейности по REMIT;

- НЕК, ЕСО и Булгартрансгаз - преразглеждане на капиталовите цели, трансформиране в обществено сдружение с присъединяване на частни капитали;

- БНЕБ - промени в регулаторната рамка за гарантиране на конкурентоспособността, достъп на втори борсов оператор в България;   

- Топлофикация София -  преструктуриране, основаване на конкуренция на фаза произвеждане на сила и модел за излизане от рецесията посредством вливане в БЕХ;

- Конкретни оферти за промени в съществени подходи в националната политика за енергийна успеваемост, както и в Националната стратегия за саниране на жилищата, целящи премахване на корупционния капацитет и реализиране на индикаторите от тази активност в други страни-членки на Европейски Съюз.

Водеща линия в създаването е настояването за създаване на нов метод в връзките с Европейска комисия който би трябвало да се основава на самоуверено заявяване и аргументирана отбрана на националните ползи.

Екипът експерти работил по създаването има убеждението, че такава радикална широкомащабна стратегия ще вдигне освен енергетиката, само че и редица други браншове на енергетиката. По тази причина сме я нарекли „ Комплексна стратегия Енергетика+ “.