Как бяха посяти семената на суданската криза
Бързината, с която Судан се разпада е първият симптом, че всичко се е натрупало дълго време. Колапсът на страната е резултат от поредност от провали, съучастия и самодоволства, които толкоз дълго са се натрупали на назад във времето, че живеещите с тях са предполагали, че ще продължат вечно. Така беше досега, в който една паравоенна формация - Силите за бърза поддръжка (СБП) - и армията на страната започнаха война за това кой да ръководи и вкараха суданския народ в капан сред тях.
Столицата на страната - Хартум, се трансформира във военна зона, със сюрреалистични подиуми на танкове, ракетни удари и пушек, издигащи се из целия град. Конфликтът избухна тъкмо четири години, откакто колосалната гражданска война съумя на инат на всичко да в профил президента Омар ал Башир след съвсем 30 години тирания, стопански обир и геноцид - и по този метод сътвори вакуум във властта, за който се борят двете сили.
Трагедията на Судан е покруса на страна, която се осмели да изиска повече и в този момент е осъдена за това. Тя се причислява към мрачната поредност от арабски страни, които през последните 10 години смъкнаха диктаторите си единствено с цел да видят по какъв начин очакванията за народна власт се разпадат. Ако след революцията страната имаше шанс, както се случи в Египет при ръководството на Абдел Фатах ал-Сиси, остарелият режим просто възвърне властта си, само че този път стана още по-брутален и параноичен. В най-лошия сюжет, който се разигра в Либия, Йемен и Сирия, страната изпадна в революция, което докара до поток от бежанци, тръгнали по рисковия път към Европа.
Но суданската покруса е и нещастието на една страна, в която от дълго време трябваше да се направи равносметка. Събитията от предходната седмица започнаха преди 20 години в маргинализирания западен район Дарфур. Бунтът против държавното управление беше брутално сподавен от група бойци и нападатели, наречени Джанджауид. Башир - боен, пристигнал на власт посредством боен прелом, подсилен от ислямисти през 1989 година, не пожела да изпрати скъпоценната си войска в борбата, а вместо това подклаждаше племенни и етнически вражди и поддържаше Джанджауидите да работят като негов прокурист. Стотици хиляди починаха, дамите бяха редовно изнасилвани, а милиони бяха разселени.
Геноцидът провокира интернационален надзор и наказания, а Международният углавен съд повдигна обвиняване против Башир. Но нищо в Судан не се промени. Джанджауидите станаха все по-могъщи под управлението на военачалника Мохамед Хамдан Дагало (известен като Хемедти), чиито упоритости нарастват, когато Башир му даде независимост да натрупа въздействие и активи, стига да го пази. Хемедти не съблюдава своята част от договорката и се възползва от настояванията за народна власт през 2019 година - и дружно с армията изтласка Башир от властта.
Има и други " основни герои ", които предопределиха ориста на Судан. Международната общественост приложи неумели наказания, които не способстваха за нищо друго, с изключение на да отслабят способността на суданския народ да се опълчи на деспотичното си правителство; цинична кохорта от недемократични държавни управления и монархии в Северна Африка и Близкия изток поддържа армията и милицията след революцията от 2019 година, с цел да унищожи вероятността за подем на демокрацията в техния двор; а в последно време Русия си партнира със суданската милиция за рандеман на злато и затвърждаване на ползите си в региона на сигурността.
Болезнено е да се сблъскаме с това, само че отговорността не е единствено на локалните водачи и интернационалните играчи. У дома и измежду тези, които в този момент са попаднали под пресечен огън, имаше коопериране и недалновидно разбиране, че това, което се случва отвън Хартум, няма значение. Режимът на Башир сътвори една класа, която процъфтяваше при неговото ръководство, а покровителството му ги насърчаваше умишлено да пренебрегват събитията. Войната, която в този момент раздира Хартум, е единствено предчувстване на това, което няколко района срещаха в продължение на години, до момента в който столицата се радваше на мир и благополучие. Това разцепление подхранваше горчиви обиди, разкъсваше националната еднаквост и поддържаше голям незаконен хинтерланд, в който процъфтяваха наемници и военачалници.
И по този начин, късият интервал на вяра, който Судан претърпя след революцията от 2019 година, скоро беше посърнал от действителността. Лозунгите, призоваващи към народна власт, даже и за миг да бяха скандирани из цялата страна, скоро бяха заглушени от настояванията на другите фракции, размирен групи, цивилен партии и вкоренени елитни ползи, които имаха друга визия за Судан след революцията.
Това може да звучи като некролог за страната, в която съм се родила. Но това е опит, може би доверчив, да се очертае някакво бъдеще за Судан, като се сложи този спор в по-широкия подтекст на световна безнаказаност и локално безучастие. Осмелявам се да мисля за това следвоенно бъдеще, тъй като в революцията от 2019 година в действителност се появи нещо ново: решимостта, че суданският народ повече няма да приема военното ръководство, без значение какъв брой огромна класа бенефициенти основава то. Тази решителност беше заплатена с живота на стотици хора, които починаха от ръцете на силите за сигурност през последните четири години, настоявайки за изхвърляне на армията и всички милиции от властта.
Към тази численост в този момент се прибавят още стотици, до момента в който суданците посрещат Курбан Байрам, криейки се от бомбите и патроните на две фракции, които в никакъв случай не били загрижени за ползите на народа. Без подозрение това е тъмен миг. Но може би има някаква вяра, в случай че това значи, че един път вечно суданският народ ще разбере, че мирът за едни в никакъв случай няма да е дълготраен, в случай че няма мир за всички./БГНЕС
-------------------------------------------------------------
Незрине Малик, „ Гардиън ”
Столицата на страната - Хартум, се трансформира във военна зона, със сюрреалистични подиуми на танкове, ракетни удари и пушек, издигащи се из целия град. Конфликтът избухна тъкмо четири години, откакто колосалната гражданска война съумя на инат на всичко да в профил президента Омар ал Башир след съвсем 30 години тирания, стопански обир и геноцид - и по този метод сътвори вакуум във властта, за който се борят двете сили.
Трагедията на Судан е покруса на страна, която се осмели да изиска повече и в този момент е осъдена за това. Тя се причислява към мрачната поредност от арабски страни, които през последните 10 години смъкнаха диктаторите си единствено с цел да видят по какъв начин очакванията за народна власт се разпадат. Ако след революцията страната имаше шанс, както се случи в Египет при ръководството на Абдел Фатах ал-Сиси, остарелият режим просто възвърне властта си, само че този път стана още по-брутален и параноичен. В най-лошия сюжет, който се разигра в Либия, Йемен и Сирия, страната изпадна в революция, което докара до поток от бежанци, тръгнали по рисковия път към Европа.
Но суданската покруса е и нещастието на една страна, в която от дълго време трябваше да се направи равносметка. Събитията от предходната седмица започнаха преди 20 години в маргинализирания западен район Дарфур. Бунтът против държавното управление беше брутално сподавен от група бойци и нападатели, наречени Джанджауид. Башир - боен, пристигнал на власт посредством боен прелом, подсилен от ислямисти през 1989 година, не пожела да изпрати скъпоценната си войска в борбата, а вместо това подклаждаше племенни и етнически вражди и поддържаше Джанджауидите да работят като негов прокурист. Стотици хиляди починаха, дамите бяха редовно изнасилвани, а милиони бяха разселени.
Геноцидът провокира интернационален надзор и наказания, а Международният углавен съд повдигна обвиняване против Башир. Но нищо в Судан не се промени. Джанджауидите станаха все по-могъщи под управлението на военачалника Мохамед Хамдан Дагало (известен като Хемедти), чиито упоритости нарастват, когато Башир му даде независимост да натрупа въздействие и активи, стига да го пази. Хемедти не съблюдава своята част от договорката и се възползва от настояванията за народна власт през 2019 година - и дружно с армията изтласка Башир от властта.
Има и други " основни герои ", които предопределиха ориста на Судан. Международната общественост приложи неумели наказания, които не способстваха за нищо друго, с изключение на да отслабят способността на суданския народ да се опълчи на деспотичното си правителство; цинична кохорта от недемократични държавни управления и монархии в Северна Африка и Близкия изток поддържа армията и милицията след революцията от 2019 година, с цел да унищожи вероятността за подем на демокрацията в техния двор; а в последно време Русия си партнира със суданската милиция за рандеман на злато и затвърждаване на ползите си в региона на сигурността.
Болезнено е да се сблъскаме с това, само че отговорността не е единствено на локалните водачи и интернационалните играчи. У дома и измежду тези, които в този момент са попаднали под пресечен огън, имаше коопериране и недалновидно разбиране, че това, което се случва отвън Хартум, няма значение. Режимът на Башир сътвори една класа, която процъфтяваше при неговото ръководство, а покровителството му ги насърчаваше умишлено да пренебрегват събитията. Войната, която в този момент раздира Хартум, е единствено предчувстване на това, което няколко района срещаха в продължение на години, до момента в който столицата се радваше на мир и благополучие. Това разцепление подхранваше горчиви обиди, разкъсваше националната еднаквост и поддържаше голям незаконен хинтерланд, в който процъфтяваха наемници и военачалници.
И по този начин, късият интервал на вяра, който Судан претърпя след революцията от 2019 година, скоро беше посърнал от действителността. Лозунгите, призоваващи към народна власт, даже и за миг да бяха скандирани из цялата страна, скоро бяха заглушени от настояванията на другите фракции, размирен групи, цивилен партии и вкоренени елитни ползи, които имаха друга визия за Судан след революцията.
Това може да звучи като некролог за страната, в която съм се родила. Но това е опит, може би доверчив, да се очертае някакво бъдеще за Судан, като се сложи този спор в по-широкия подтекст на световна безнаказаност и локално безучастие. Осмелявам се да мисля за това следвоенно бъдеще, тъй като в революцията от 2019 година в действителност се появи нещо ново: решимостта, че суданският народ повече няма да приема военното ръководство, без значение какъв брой огромна класа бенефициенти основава то. Тази решителност беше заплатена с живота на стотици хора, които починаха от ръцете на силите за сигурност през последните четири години, настоявайки за изхвърляне на армията и всички милиции от властта.
Към тази численост в този момент се прибавят още стотици, до момента в който суданците посрещат Курбан Байрам, криейки се от бомбите и патроните на две фракции, които в никакъв случай не били загрижени за ползите на народа. Без подозрение това е тъмен миг. Но може би има някаква вяра, в случай че това значи, че един път вечно суданският народ ще разбере, че мирът за едни в никакъв случай няма да е дълготраен, в случай че няма мир за всички./БГНЕС
-------------------------------------------------------------
Незрине Малик, „ Гардиън ”
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ