Министър Вълчев: Промените в образованието отпреди 10 години бяха контрапродуктивни
Бързата смяна в образователния проект може да се направи за образователната 2026/2027 година
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев предлага повече часове по математика, по естествени науки и до 20% повече български език и литература.
„ Аз персонално мисля, че в най-голяма степен би трябвало да се усилят часовете повече по литература, в сравнение с по български език, също по този начин - малко по история и малко по география “, съобщи той в предаването „ Защо, господин министър “ по бТВ.
„ Днешните деца ще бъдат дейни и през 2070 година – ние не можем да отгатнем по какъв начин ще се развие светът, само че можем с убеденост да предложим, че ще живеят в ерата на изменящите се специалности, които ще изискват повече и по-широки умения. Счетоводителят, който единствено осчетоводява, доста елементарно може да бъде сменен, само че счетоводителят, който може да прави и доста други неща, ще бъде сменен доста по-трудно “, разяснява Красимир Вълчев.
По думите му би трябвало да се върнем към необятната общообразователна основа, защото тя ще обезпечи по-голяма адаптивност. Според министъра е нужна и солидна филантропична основа, тъй като днешните деца ще живеят в епоха на дейно взаимоотношение на хора и изкуствен интелект.
„ Математиката дава умения като нереална просветеност, дисциплинираност на мисленето, креативност, централизация “, уточни Красимир Вълчев.
Той съобщи, че бързата смяна в образователния проект може да се направи за образователната 2026/2027 година.
„ Промяната в образователните стратегии е прекомерно времеемка и ще отнеме 4-5 години. Започнахме с разискване на концепции “, изясни министърът.
По думите му измененията, които са били направени преди 10 години, са били контрапродуктивни в някои връзки – че са били по-амбициозни и че децата са били натоварени с повече наличие.
Националното външно оценяване след 7-ми клас
„ През последните 10 години се усилва тежестта на изпитните задания, които са свързани с меренето на умения, които допускат свързване на познания “, уточни Красимир Вълчев за националното външно оценяване след 7-ми клас.
Математика с естествени науки и БЕЛ с публични науки: Да има ли интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас?
„ Основният спорен въпрос е дали да има интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас – дали да има математика с естествени науки и български език и литература с публични науки “, изясни той.
„ Често водим дебата, дали да отпадне външното оценяване след 4-ти и 10-ти клас “, уточни министърът и посочи, че изпитите след седми клас са свързани с кандидатстване и профилирането на учениците.
Преди дни Върховен административен съд разгласи незначителност на разпореждания от наредбата за оценяване на резултатите от зрелостните изпити в 12-ти клас.
Предмет на оборване в правосъдното произвеждане е наредбата на 82, алинея 1 от Наредба № 11/2016 година /обн. Дъждовни води, бр. 74/2016 година, в действие от 20.09.2016 г./, която гласи, че „ Оценките от държавните зрелостни изпити са дефинитивни “.
„ Ако отменим тези текстове, това значи всеки един от нас да предявява искания оценката от матурата да му бъде изменена в дипломата и да желаеме да се явим още веднъж. Това би довело до безредица в системата и неспособност за кандидатстване. Ако и на последна инстанция се удостовери това решение, ще измислим вид, при който да няма тези последици “, съобщи Красимир Вълчев.
Пълна възбрана на мобилните телефони
Той разяснява и тематиката с мобилните телефони и уточни, че при цялостна възбрана учениците няма да употребяват телефоните си освен в клас, само че и в междучасията и при дейностите по ползи.
„ Те би трябвало да се концентрират в идващия час, да излязат на открито, да се освежат “, уточни министър Вълчев.
Той още веднъж прикани родителите да лимитират потреблението на екраните от децата си.
„ Телефоните водят до пристрастяване, имат по-интересно наличие от това, което децата би трябвало да учат, и водят до развиване на по този начин наречената когнитивна непоносимост “, уточни министърът при започване на диалога.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев предлага повече часове по математика, по естествени науки и до 20% повече български език и литература.
„ Аз персонално мисля, че в най-голяма степен би трябвало да се усилят часовете повече по литература, в сравнение с по български език, също по този начин - малко по история и малко по география “, съобщи той в предаването „ Защо, господин министър “ по бТВ.
„ Днешните деца ще бъдат дейни и през 2070 година – ние не можем да отгатнем по какъв начин ще се развие светът, само че можем с убеденост да предложим, че ще живеят в ерата на изменящите се специалности, които ще изискват повече и по-широки умения. Счетоводителят, който единствено осчетоводява, доста елементарно може да бъде сменен, само че счетоводителят, който може да прави и доста други неща, ще бъде сменен доста по-трудно “, разяснява Красимир Вълчев.
По думите му би трябвало да се върнем към необятната общообразователна основа, защото тя ще обезпечи по-голяма адаптивност. Според министъра е нужна и солидна филантропична основа, тъй като днешните деца ще живеят в епоха на дейно взаимоотношение на хора и изкуствен интелект.
„ Математиката дава умения като нереална просветеност, дисциплинираност на мисленето, креативност, централизация “, уточни Красимир Вълчев.
Той съобщи, че бързата смяна в образователния проект може да се направи за образователната 2026/2027 година.
„ Промяната в образователните стратегии е прекомерно времеемка и ще отнеме 4-5 години. Започнахме с разискване на концепции “, изясни министърът.
По думите му измененията, които са били направени преди 10 години, са били контрапродуктивни в някои връзки – че са били по-амбициозни и че децата са били натоварени с повече наличие.
Националното външно оценяване след 7-ми клас
„ През последните 10 години се усилва тежестта на изпитните задания, които са свързани с меренето на умения, които допускат свързване на познания “, уточни Красимир Вълчев за националното външно оценяване след 7-ми клас.
Математика с естествени науки и БЕЛ с публични науки: Да има ли интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас?
„ Основният спорен въпрос е дали да има интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас – дали да има математика с естествени науки и български език и литература с публични науки “, изясни той.
„ Често водим дебата, дали да отпадне външното оценяване след 4-ти и 10-ти клас “, уточни министърът и посочи, че изпитите след седми клас са свързани с кандидатстване и профилирането на учениците.
Преди дни Върховен административен съд разгласи незначителност на разпореждания от наредбата за оценяване на резултатите от зрелостните изпити в 12-ти клас.
Предмет на оборване в правосъдното произвеждане е наредбата на 82, алинея 1 от Наредба № 11/2016 година /обн. Дъждовни води, бр. 74/2016 година, в действие от 20.09.2016 г./, която гласи, че „ Оценките от държавните зрелостни изпити са дефинитивни “.
„ Ако отменим тези текстове, това значи всеки един от нас да предявява искания оценката от матурата да му бъде изменена в дипломата и да желаеме да се явим още веднъж. Това би довело до безредица в системата и неспособност за кандидатстване. Ако и на последна инстанция се удостовери това решение, ще измислим вид, при който да няма тези последици “, съобщи Красимир Вълчев.
Пълна възбрана на мобилните телефони
Той разяснява и тематиката с мобилните телефони и уточни, че при цялостна възбрана учениците няма да употребяват телефоните си освен в клас, само че и в междучасията и при дейностите по ползи.
„ Те би трябвало да се концентрират в идващия час, да излязат на открито, да се освежат “, уточни министър Вълчев.
Той още веднъж прикани родителите да лимитират потреблението на екраните от децата си.
„ Телефоните водят до пристрастяване, имат по-интересно наличие от това, което децата би трябвало да учат, и водят до развиване на по този начин наречената когнитивна непоносимост “, уточни министърът при започване на диалога.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ