Конституционният ред в държавата пред разпад
Бързането с измененията в главния закон крие риск от безпорядък, споделиха пред „ Труд news “ адвокати
След приемане на новите текстове те могат да бъдат оспорвани от позиция на процедурата
Предложения за промени до петък
Конституционният ред в страната е пред погром, предизвестиха адвокати, обезпокоени от разбързването на депутатите от ППДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да одобряват конституционните промени още преди Нова година. С изненада правистите разкрили, че за през днешния ден е планувано съвещание на комисията по конституционни промени, а срокът за оферти сред първо и второ четене е до петък - 15 декември. В мненията на Върховен касационен съд, Висш съдебен съвет, юристи, съдии, омбудсмана и други специалисти до комисията за конституционни промени има значително опасения за противоконституционност на избрани текстове, както и предизвестия, че бързането може да докара до безпорядък и блокиране на работата на съдии, прокурори и основни институции у нас, в т. ч. на администрацията и бизнеса. От прецизността на измененията сред първо и второ четене зависи дали ще се избегне блокиране на работата на регулаторните органи, на назначение на служебното държавно управление и даже значимият въпрос за разрешаването на двойното поданство за представители на властта, обясниха част от проблематичните текстове адвокати.
Конституционалисти към този момент предизвестиха, че признатите правила за приемане на конституционните промени опонират на член 155 от Конституцията. Това бе и повода депутати от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да се извърнат към Конституционния съд с въпроса: “Задължително ли е съществуване на болшинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, по този начин както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и неналичието на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли наложително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията? ”. Т. е. дали при всяко от трите гласувания би трябвало да се търси болшинство от 3/4 от народните представители и дали всяко от тях би трябвало да е минимум два месеца след предходното. Вчера Конституционният съд отклони настояването на депутатите от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да разтълкува разпоредбите за изменение на Конституцията, защото сега тече процедура по промени в главния закон.
“От значително значение е да се регистрира, че в сегашния случай настояването за пояснение на Основния закон е отправено при съществуване на към този момент подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано точно със наличието на признатите за задачите на този развой правила, изразяващи възприетия от Народното събрание прочит на наредбите на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията. Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой ”, се споделя в определението за отклоняването на настояването за пояснение.
Конституционалисти разясниха, че в случай че депутатите от Има Такъв Народ и “Възраждане ” бяха оспорили самите правила, то тогава отговорът на Конституционен съд можеше да е друг. Според специалистите след това, след приемане на конституционните текстове те могат да бъдат оспорвани от позиция на процедурата, която е била приложена, т. е. на процедурно съображение. В този случай признатите текстове може да се разгласят за противоконституционни на процедурно съображение да спрат да работят от момента на влизане в действие решението на Конституционен съд, обясниха адвокати.
Запълване на състава
Депутатите се забързаха с избор на двама конституционни съдии
Близо две години, откогато Конституционният съд заседава без двама съдии поради изминал мандат, депутатите се разбързаха да одобряват процедурни правила за избор на нови членове на Конституционния съд. В петък следобяд, незабавно след приемането на измененията в Конституцията на първо четене, в деловодството на Народното събрание е импортиран план за решение за разпоредбите, изискванията и реда по избора на нови конституционни съдии. Процедурните правила са импортирани в с подписите на водачите на ръководещото болшинство Христо Иванов (ДБ), Кирил Петков (ПП), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС). Предложенията за нови членове на Конституционен съд ще се вършат от депутатите в 10-дневен период от приемането на разпоредбите в пленарна зала, което може да се случи още тази седмица.
Народни представители с дълголетен опит видяха във внасянето на процедурните правила за избор на конституционни съдии опция за напън от страна на Народното събрание към Конституционния съд. “Прави се в миг, когато преглеждаме промени в Конституцията, а има огромна възможност те да стигнат в Конституционния съд ”, разясниха пред “Труд news ” депутати-юристи. Те дадоха образец, че гласуването в пленарна зала може да е предизвестено от предварителна сделка сред болшинството.
Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо заседание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след приключване на третата и по-късно на шестата година съставът се обновява посредством чоп. При всяко възобновяване съда напущат 4 съдии и постъпват също толкоз новоизбрани и новоназначени, само че този ред сега е нарушен поради изтеклите мандати.
Съгласно член 147, алинея 2 о т Конституцията мандатът на конституционните съдии е 9 години, без право на наново избиране или назначение. Квотата на Народното събрание не е попълнена от есента на 2021 година и от февруари 2022 година Междувременно на 7 ноември 2023 година Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност настояването на президента Румен Радев за предоставяне на наложително пояснение на член 147, алинея 2, член 148, алинея 1, т. 1 и алинея 3 от Конституцията по въпроса: “Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато парламентарен арбитър е определен (назначен) и е встъпил в служба след плануваното в член 147, алинея 2 от Конституцията възобновяване на състава на Съда? ”.
Пламен Киров, професор по конституционно право, пред “Труд news ”: Възможно е да се стигне до блокиране на цялата правосъдна власт
- Професор Киров, допускате ли, че е допустимо след приемането на измененията в Конституцията някой да сезира Конституционен съд за противоконституционност на обособени текстове?
- Твърде доста и разнообразни отзиви бяха включени в публичния спор по импортирания закон за Изменение и допълнение на конституцията. Немалко бяха и причините, че част от текстовете, които се оферират е противоречиво до каква степен не са в компетентността на Велико национално заседание и най-вероятно този спор ще бъде подложен пред компетентността на Конституционния съд след окончателното гласоподаване на измененията. Например, разделянето на Висш съдебен съвет на два независими съвета и основаването на трети орган в правосъдната власт, който има административни функционалности, а точно Инспектората на правосъдната власт, какъвто в структурата на главния текст, гласуван през 1991 година няма.
- Какво се случва, в случай че Конституционен съд реши, че някои от признатите текстове са противоконституционни?
- Тук има една заплаха, която е обвързвана с решение на Конституционен съд от 2020 година за действието на актовете на Конституционния съд. В това тълкувателно решение Конституционен съд постанови, че в случай че бъдат оповестени за противоконституционни текстове за изменение и допълнение на закон, в това число и на Конституцията, не се възвръща остарялата уредба, която е съществувала преди осъществяваните промени. В съответния, наш случай това значи, че в случай че някой от текстовете, които Народно събрание одобри бъдат след това оповестени за противоконституционни от Конституционен съд, няма да се възвърне остарялата уредба, отпреди конституционните промени. Т. е. в случай че Конституционен съд разгласи, че е противоконституционно основаването на обособен съдийски съвет и обособен прокурорски съвет, както и обособен Инспекторат на правосъдната власт, това значи, че няма да се възвърне Военновъздушни сили с неговите пълномощия и инспектората към него. А това значи блокиране на правосъдната власт напълно. Т. е. появява се празнина в правната уредба за правосъдната власт, която може да бъде попълнена единствено с нов законопроект за изменение и допълнение на конституцията и приемането му.
Наталия Киселова, доцент по конституционно право, пред “Труд news ”: Сроковете сред гласуванията не може да са по-кратки от два месеца
Конституционният съд не е позволил настояването на депутати от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да разтълкува разпоредбите за изменение на Конституцията, тъй като процедурата е отворена, сега се одобряват промени в главния закон. Определението обаче е по този начин написано, че въпросът може да се насочи още веднъж. Конституционен съд показват, че предметът е подобен, че биха се намесили в законодателния развой. Конституционният съд не може да стане положителен законодател. Това значи, че в бъдещо сезиране, в случай че се сложи въпроса за процедурата по различен метод ще бъде позволен.
Не е обикновено периодите сред приемането на измененията в конституцията да се редуцират на седем дни. Втората алинея на член 155 от Основния закон позволява, че в случай че направеното предложение (проект на ЗИД на КРБ) получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
Ако не е достигнато високото квалифицирано болшинство, то законопроектът се подлага на (трето) гласоподаване, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Т. е. най-оптимистичният вид за привършване на процедурата е преди Великден следващата година (5 май 2024 г.).
Ако след приемане на измененията в главния закон, Българска социалистическа партия както към този момент споделиха се извърнат към Конституционен съд и той анулира някои от текстовете като противоконституционни, това ще докара до ирелевантност на нормата и поява на празноти в Конституцията. Ще се наложи Народното събрание още веднъж да се занимае с тези въпроси. А до приемането на нови текстове, старите няма да са в действие, тъй като те ще са анулирани. Т. е. ще има правни празноти. Органът, който е приел противоконституционния акт, ще би трябвало да си го уреди.
Румен Ненков, някогашен парламентарен арбитър, пред “Труд news ”: За двойното поданство се злоупотребява с незнанието на хората
Амбициите стартират да порастват, сега има едно безусловно безмълвие. Първоначално бяха сложени за спор три промени - едната беше обвързвана с прокуратурата, другата - да не се разпуска Народното събрание в изискванията на държавна рецесия и третата - дали да има директна тъжба към Конституционния съд. По отношение на двойното поданство се разяснява манипулативно, че надали освен в Азербайджан и в Хърватия има такава експлицитна конституционна възбрана. А какво да кажем за Австрия, където двойното поданство изобщо не е възможно? А Испания, където е възможно двойно поданство единствено от страни от Иберийския полуостров? По този въпрос се злоупотребява с незнанието на хората. Има решение на Конституционния съд, който споделя, че има спор на отговорности. Ако ставам жител на две страни, поемам ангажимент към двете страни. А в интернационалните връзки може да имаме разнообразни ползи с една друга страна. Може ли този, който е двоен жител да не е в спор на ползи за обвързване? Естествено, че ще е. Тези въпроси са доста съществени. На основата на извършените парламентарни разисквания и публично разискване, отчитайки направените сериозни бележки и оферти, дружно с юрист Даниела Доковска се аргументирахме по този въпрос. Неоправдано би било български жител, поел отговорности и като жител на друга страна, освен това без въобще да се слага условие за неговата уседналост в България, да може да взе участие персонално в главната конструкция на държавната власт у нас, каквато е Народното събрание. Според българския главен закон всеки депутат съставлява освен своите гласоподаватели, а и целия народ - 67, алинея 1 от Конституцията. Вече повече от тридесет години няма български жител с друго поданство, който да е оспорил пред Европейския съд за правата на индивида (EСПЧ) ограничаването по член 65, алинея 1 от Конституцията. Подходът към казуса в другите европейски страни е друг. Някои страни като Албания и Литва позволяват двойно поданство, само че сходно на България не разрешават лица с двойно поданство да се кандидатират за народни представители в националния парламент. Други страни като Австрия, Естония, Испания, Латвия, Нидерландия и т. н. под една или друга форма отхвърлят или най-малкото лимитират двойното поданство, като това се отразява надлежно и на опцията за кандидатиране за депутат.
След приемане на новите текстове те могат да бъдат оспорвани от позиция на процедурата
Предложения за промени до петък
Конституционният ред в страната е пред погром, предизвестиха адвокати, обезпокоени от разбързването на депутатите от ППДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да одобряват конституционните промени още преди Нова година. С изненада правистите разкрили, че за през днешния ден е планувано съвещание на комисията по конституционни промени, а срокът за оферти сред първо и второ четене е до петък - 15 декември. В мненията на Върховен касационен съд, Висш съдебен съвет, юристи, съдии, омбудсмана и други специалисти до комисията за конституционни промени има значително опасения за противоконституционност на избрани текстове, както и предизвестия, че бързането може да докара до безпорядък и блокиране на работата на съдии, прокурори и основни институции у нас, в т. ч. на администрацията и бизнеса. От прецизността на измененията сред първо и второ четене зависи дали ще се избегне блокиране на работата на регулаторните органи, на назначение на служебното държавно управление и даже значимият въпрос за разрешаването на двойното поданство за представители на властта, обясниха част от проблематичните текстове адвокати.
Конституционалисти към този момент предизвестиха, че признатите правила за приемане на конституционните промени опонират на член 155 от Конституцията. Това бе и повода депутати от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да се извърнат към Конституционния съд с въпроса: “Задължително ли е съществуване на болшинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, по този начин както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и неналичието на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли наложително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията? ”. Т. е. дали при всяко от трите гласувания би трябвало да се търси болшинство от 3/4 от народните представители и дали всяко от тях би трябвало да е минимум два месеца след предходното. Вчера Конституционният съд отклони настояването на депутатите от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да разтълкува разпоредбите за изменение на Конституцията, защото сега тече процедура по промени в главния закон.
“От значително значение е да се регистрира, че в сегашния случай настояването за пояснение на Основния закон е отправено при съществуване на към този момент подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано точно със наличието на признатите за задачите на този развой правила, изразяващи възприетия от Народното събрание прочит на наредбите на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията. Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой ”, се споделя в определението за отклоняването на настояването за пояснение.
Конституционалисти разясниха, че в случай че депутатите от Има Такъв Народ и “Възраждане ” бяха оспорили самите правила, то тогава отговорът на Конституционен съд можеше да е друг. Според специалистите след това, след приемане на конституционните текстове те могат да бъдат оспорвани от позиция на процедурата, която е била приложена, т. е. на процедурно съображение. В този случай признатите текстове може да се разгласят за противоконституционни на процедурно съображение да спрат да работят от момента на влизане в действие решението на Конституционен съд, обясниха адвокати.
Запълване на състава
Депутатите се забързаха с избор на двама конституционни съдии
Близо две години, откогато Конституционният съд заседава без двама съдии поради изминал мандат, депутатите се разбързаха да одобряват процедурни правила за избор на нови членове на Конституционния съд. В петък следобяд, незабавно след приемането на измененията в Конституцията на първо четене, в деловодството на Народното събрание е импортиран план за решение за разпоредбите, изискванията и реда по избора на нови конституционни съдии. Процедурните правила са импортирани в с подписите на водачите на ръководещото болшинство Христо Иванов (ДБ), Кирил Петков (ПП), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС). Предложенията за нови членове на Конституционен съд ще се вършат от депутатите в 10-дневен период от приемането на разпоредбите в пленарна зала, което може да се случи още тази седмица.
Народни представители с дълголетен опит видяха във внасянето на процедурните правила за избор на конституционни съдии опция за напън от страна на Народното събрание към Конституционния съд. “Прави се в миг, когато преглеждаме промени в Конституцията, а има огромна възможност те да стигнат в Конституционния съд ”, разясниха пред “Труд news ” депутати-юристи. Те дадоха образец, че гласуването в пленарна зала може да е предизвестено от предварителна сделка сред болшинството.
Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо заседание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след приключване на третата и по-късно на шестата година съставът се обновява посредством чоп. При всяко възобновяване съда напущат 4 съдии и постъпват също толкоз новоизбрани и новоназначени, само че този ред сега е нарушен поради изтеклите мандати.
Съгласно член 147, алинея 2 о т Конституцията мандатът на конституционните съдии е 9 години, без право на наново избиране или назначение. Квотата на Народното събрание не е попълнена от есента на 2021 година и от февруари 2022 година Междувременно на 7 ноември 2023 година Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност настояването на президента Румен Радев за предоставяне на наложително пояснение на член 147, алинея 2, член 148, алинея 1, т. 1 и алинея 3 от Конституцията по въпроса: “Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато парламентарен арбитър е определен (назначен) и е встъпил в служба след плануваното в член 147, алинея 2 от Конституцията възобновяване на състава на Съда? ”.
Пламен Киров, професор по конституционно право, пред “Труд news ”: Възможно е да се стигне до блокиране на цялата правосъдна власт
- Професор Киров, допускате ли, че е допустимо след приемането на измененията в Конституцията някой да сезира Конституционен съд за противоконституционност на обособени текстове?
- Твърде доста и разнообразни отзиви бяха включени в публичния спор по импортирания закон за Изменение и допълнение на конституцията. Немалко бяха и причините, че част от текстовете, които се оферират е противоречиво до каква степен не са в компетентността на Велико национално заседание и най-вероятно този спор ще бъде подложен пред компетентността на Конституционния съд след окончателното гласоподаване на измененията. Например, разделянето на Висш съдебен съвет на два независими съвета и основаването на трети орган в правосъдната власт, който има административни функционалности, а точно Инспектората на правосъдната власт, какъвто в структурата на главния текст, гласуван през 1991 година няма.
- Какво се случва, в случай че Конституционен съд реши, че някои от признатите текстове са противоконституционни?
- Тук има една заплаха, която е обвързвана с решение на Конституционен съд от 2020 година за действието на актовете на Конституционния съд. В това тълкувателно решение Конституционен съд постанови, че в случай че бъдат оповестени за противоконституционни текстове за изменение и допълнение на закон, в това число и на Конституцията, не се възвръща остарялата уредба, която е съществувала преди осъществяваните промени. В съответния, наш случай това значи, че в случай че някой от текстовете, които Народно събрание одобри бъдат след това оповестени за противоконституционни от Конституционен съд, няма да се възвърне остарялата уредба, отпреди конституционните промени. Т. е. в случай че Конституционен съд разгласи, че е противоконституционно основаването на обособен съдийски съвет и обособен прокурорски съвет, както и обособен Инспекторат на правосъдната власт, това значи, че няма да се възвърне Военновъздушни сили с неговите пълномощия и инспектората към него. А това значи блокиране на правосъдната власт напълно. Т. е. появява се празнина в правната уредба за правосъдната власт, която може да бъде попълнена единствено с нов законопроект за изменение и допълнение на конституцията и приемането му.
Наталия Киселова, доцент по конституционно право, пред “Труд news ”: Сроковете сред гласуванията не може да са по-кратки от два месеца
Конституционният съд не е позволил настояването на депутати от “Възраждане ” и Има Такъв Народ да разтълкува разпоредбите за изменение на Конституцията, тъй като процедурата е отворена, сега се одобряват промени в главния закон. Определението обаче е по този начин написано, че въпросът може да се насочи още веднъж. Конституционен съд показват, че предметът е подобен, че биха се намесили в законодателния развой. Конституционният съд не може да стане положителен законодател. Това значи, че в бъдещо сезиране, в случай че се сложи въпроса за процедурата по различен метод ще бъде позволен.
Не е обикновено периодите сред приемането на измененията в конституцията да се редуцират на седем дни. Втората алинея на член 155 от Основния закон позволява, че в случай че направеното предложение (проект на ЗИД на КРБ) получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
Ако не е достигнато високото квалифицирано болшинство, то законопроектът се подлага на (трето) гласоподаване, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Т. е. най-оптимистичният вид за привършване на процедурата е преди Великден следващата година (5 май 2024 г.).
Ако след приемане на измененията в главния закон, Българска социалистическа партия както към този момент споделиха се извърнат към Конституционен съд и той анулира някои от текстовете като противоконституционни, това ще докара до ирелевантност на нормата и поява на празноти в Конституцията. Ще се наложи Народното събрание още веднъж да се занимае с тези въпроси. А до приемането на нови текстове, старите няма да са в действие, тъй като те ще са анулирани. Т. е. ще има правни празноти. Органът, който е приел противоконституционния акт, ще би трябвало да си го уреди.
Румен Ненков, някогашен парламентарен арбитър, пред “Труд news ”: За двойното поданство се злоупотребява с незнанието на хората
Амбициите стартират да порастват, сега има едно безусловно безмълвие. Първоначално бяха сложени за спор три промени - едната беше обвързвана с прокуратурата, другата - да не се разпуска Народното събрание в изискванията на държавна рецесия и третата - дали да има директна тъжба към Конституционния съд. По отношение на двойното поданство се разяснява манипулативно, че надали освен в Азербайджан и в Хърватия има такава експлицитна конституционна възбрана. А какво да кажем за Австрия, където двойното поданство изобщо не е възможно? А Испания, където е възможно двойно поданство единствено от страни от Иберийския полуостров? По този въпрос се злоупотребява с незнанието на хората. Има решение на Конституционния съд, който споделя, че има спор на отговорности. Ако ставам жител на две страни, поемам ангажимент към двете страни. А в интернационалните връзки може да имаме разнообразни ползи с една друга страна. Може ли този, който е двоен жител да не е в спор на ползи за обвързване? Естествено, че ще е. Тези въпроси са доста съществени. На основата на извършените парламентарни разисквания и публично разискване, отчитайки направените сериозни бележки и оферти, дружно с юрист Даниела Доковска се аргументирахме по този въпрос. Неоправдано би било български жител, поел отговорности и като жител на друга страна, освен това без въобще да се слага условие за неговата уседналост в България, да може да взе участие персонално в главната конструкция на държавната власт у нас, каквато е Народното събрание. Според българския главен закон всеки депутат съставлява освен своите гласоподаватели, а и целия народ - 67, алинея 1 от Конституцията. Вече повече от тридесет години няма български жител с друго поданство, който да е оспорил пред Европейския съд за правата на индивида (EСПЧ) ограничаването по член 65, алинея 1 от Конституцията. Подходът към казуса в другите европейски страни е друг. Някои страни като Албания и Литва позволяват двойно поданство, само че сходно на България не разрешават лица с двойно поданство да се кандидатират за народни представители в националния парламент. Други страни като Австрия, Естония, Испания, Латвия, Нидерландия и т. н. под една или друга форма отхвърлят или най-малкото лимитират двойното поданство, като това се отразява надлежно и на опцията за кандидатиране за депутат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ