Как Бартоломео Португалецът отървал бесилката
Бартоломео Португалецът се радвал на популярност не просто като елементарен корсар – а надали не в качеството си на пиратски „ интелектуалец “. Защото точно той бил създател на фамозния „ Пиратски кодекс “, една от първите книги с правила, които трябвало да съблюдават морските разбойници. Към този кодекс те се придържали дълго след неговата гибел.
Ако попаднел в ръцете на испанците, неговата орис била предопределена: да увисне на бесилката. Но в края на краищата той постоянно в последния миг успявал да се изплъзне от студената прегръдка на гибелта. Легенди се носели по Карибите това по какъв начин този корсар, без да умее да плува, избягал от испански плен. Ето какво споделя пиратският летописец Ексквемелин в своята книга „ Пиратите на Америка “:
„ Корабът на испанците, който разгромил пиратите на Бартоломео и заловил главатаря им, дошъл в град Кампече. Търговците незабавно се качили на борда, с цел да благодарят на капитана, задето ги избавил от страшния морски бандит. Те разпознали хванатия корсар, който сеел смут по цялото крайбрежие с убийствата, пожарите и грабежите си.
На другия ден градският арбитър отишъл на кораба и помолил капитана да му съобщи разбойника. Капитанът се съгласил, само че никой нямал храброст да придружи пиратския предводител в града. Испанците се страхували, че той ще избяга, както към този момент се случвало нееднократно, и го оставили на борда, до момента в който на идващия ден повдигнат бесилка, с цел да го обесят.
Тъй като португалският и испанският език си наподобяват, пиратът добре разбирал защо си приказват, като подслушвал моряците – по този начин разбрал каква орис му приготвят. Но и без да подслушва, несъмнено се досещал. Затова решил да избяга. Ала защото не умеел да плува, взел два меха от вино и крепко ги запушил с коркови тапи. През нощта, когато всички, като се изключи стража, който го следил, заспали, пиратът опитал да се изплъзне, само че не съумял. Тогава се втурнал към стража и прерязал гърлото му, а той нямал време даже да издаде тон. Разбойникът се хвърлил с меховете във водата и се добрал до сушата. После се скрил в джунглата.
На идващия ден бойците още сутринта слезли на брега, с цел да заловен пирата. Но хитрецът ги следил отдалече. Цели четири дни трябвало да седи високо по дърветата, с цел да не го виждат. Когато бойците се върнали в града,той тръгнал по крайбрежието към град Ел Голфо де Тристе.
Дотам вървял четиринадесет дни. Това било мъчно пътешестване, пиратът страдал от апетит и жадност – нали не можел да върви по утъпкания път, където испанците щели да го заловят. Той нямал храна и залъгвал глада, като хващал в потоците дребни рибки, които на усет са като сурови охлюви.
По пътя трябвало да прекоси огромна река, само че като не можел са плува, му хрумнало нещо, за което в никакъв случай не би се сетил в елементарни времена. Намерил на брега остаряла дъска, изхвърлена от вълните. Върху нея имало няколко гвоздея. Той избил гвоздеите с камък и ги наточил по този начин, че станали остри и можели да режат добре. С тяхна помощ нарязал лико, завързал няколко дървесни ствола и направил сал, с който прекосил реката. Така се добрал до Тристе, където срещнал пиратски транспортен съд от Ямайка “.
Но, въпреки и популярен корсар, Бартоломео Португалецът не съумял да се възползва рационално от благосъстоянията, които бил награбил. Ексквемелин по този начин приключва описанието на неговата авантюра в „ Пиратите на Америка:
„ Много пъти с безразсъдна храброст нападал испанците, само че не получил, съдейки по всичко, доста облага от грабежите си, тъй като го видях да умира в най-голяма мизерия “.
Бартоломео Португалецът завършил земния си път в Ямайка през 1669 година
