Някои години, както казват старите хора, докато мигнеш и са

Някои години, както споделят старите хора, до момента в който мигнеш и са отминали. Други се точат и няма приключване. За високосните, каквато беше отминалата, всичко е ясно, те са в правото си да са по-дълги с едно денонощие. Но какво да кажем за 46 година прочие н. е., която е траяла 445 дни...Нека забележим за какво се случило по този начин. 
Всички знаем - една година лишава на Земята да направи една обиколка към Слънцето и да се върне в случайната точка, която сме задали като начало на новата година. Нашите календари са опит да разделим годината на части (месеци, седмици, дни) за улеснение. Доста потребно е да можете да кажете „ Ще се срещнем на 3 март в 12:00 “ вместо „ Когато сенките на планината се простират до оня рид там... “.
Човечеството става все по-добро в напасването на орбиталната година с календарната. Използват се към този момент даже „ високосни секунди “, с цел да се поддържат нещата синхронизирани. По-ранните календари не са били толкоз сполучливи.
Преди Юлианският календар да бъде въведен от Юлий Цезар, в римската година имало единствено четири месеца (март, юли, октомври и май) с 31 дни всеки. Другите били с по 29 дни, а февруари - с 28 дни. Неточността на календара ставала все по-забележима и той съвсем към този момент не вършел никаква работа. Създавал все по-големи компликации. 
Мъдрите глави на това време разбрали, че на всеки няколко години трябвало да се прибавя промеждутъчен месец, наименуван Мерцедоний, с цел да се противодейства на задълбочаващите несъответствия.
Във всички случаи било много тежко да се направи прецизен календар. Въпреки че Мерцедоний можел да се употребява за пренастройване на годишния календар, той бил въведен за политическа корист. На Pontifex Maximus и колегията на понтифите било разрешено да трансформират календара. 
По-късно Юлий Цезар се опитал да оправи бъркотията, като въвел Юлианския календар през 45 година прочие н. е. Решено било да се прибавят един или два дни към края на всички къси месеци (с изключение на февруари), с цел да стане общият брой дни в годината 365.

„ След това, като насочи вниманието си към реорганизацията на страната, той промени календара, който небрежността на понтифексите от дълго време беше толкоз разстроила, посредством тяхната привилегия да прибавят месеци или дни по свое убеждение, че празниците на реколтата не идваха нито през лятото, нито тези от гроздобера през есента и той промени годината към хода на слънцето, като я направи да се състои от триста шестдесет и пет дни, премахвайки междинния месец и добавяйки един ден на всяка четвърта година “, написа римският историк Светоний в „ Животът на Юлий Цезар “.

Но към момента имало разминаване в сезоните. За да поправи това, Цезар добавил няколко месеца към 46 година пр.н.е. Така тя станала с 15 месеца. И останала в историята като най-дългата с 445 дни. Понякога я назовават annus confusionis или „ годината на объркването “.
Източник