Триъгълникът на Дали! Пътешествие в сюреалистичната вселена на великия артист
Барселона, Мадрид, Валенсия, Аликанте, Марбея, Севиля, Гранада са измежду известните дестинации за туристите, които са избрали да посетят Испания. Но има и направления, които изкушават тези, които търсят по-различни емоции от тези, заложени в справочниците.
Прочетете още
Наричат го „ Триъгълникът на Дали ”. Той се намира на 140 километра от Барселона, напълно покрай границата с Франция. Трите селища в района на Alt Empord) - Фигерес, Кадакес и Пубол, в които е минал живота на един от най- великите актьори на XX век – Салватор Дали, са притегателна точка за всеки, изкушен от изкуството му.
Салвадор Доменек Фелип Жасинт Дали и Доменеч е роден във Фигерас на 11 май 1904 година Сега там се намира фамозния спектакъл – музей, в който се съхраняват голям брой произведения на художника. През 60-те години на предишния век кметът на Фигерас моли художника да подари една от творбите си на градския музей Ампурдан. Дали взема решение, че градът заслужава доста повече от една негова творба и че Фигерас е мястото, където неговото изкуство ще живее. Така се ражда планът за създаване на личен музей.
Художникът обичал Общинския спектакъл на Фигерас освен поради пристрастеността си към театъра, само че и защото пазил доста скъп спомен от него: във фоайето му бил домакин на първата му галерия. Сградата е разрушена при бомбардировка през войната, а Дали решавал да възвърне театъра, с цел да го трансформира в величествен храм, в който да излага творбите си. Той проектира всеки подробност и постройката отразява извънредно тъкмо ексцентричната му личност.
``Има единствено една разлика сред мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд``, споделя Дали.
Музеят отваря порти на 28 септември 1974 година и оттогава милиони са се потопили във вселената на Дали.
Огроменият, транспарантен купол – планиран от архитекта Емилио Перес – се трансформирал в най-емблематичната характерност на музея. Червената фасада, облепена с макети на хлебчета и увенчана с големи бели яйца, мъчно може да бъде сбъркана. В центъра на музея пък е ситуиран черен кадилак,чиято емблема е стилизираната глава на Дали. Артистът е вложил цялото си широко въображение, проектирайки интериорът по този начин, че публиката да се почувства като в негова картина.
Типичен образец е стаята „ Mae West ”. Триизмерното произведение на изкуството съдържа червен диван, завършен като издути устни, камина във формата на нос, две картини на стената като очи и пердета от руси влакна. Ако човек огледа през лупа, интериорът се слива и образува портрета на холивудската актриса Мей Уест (1892-1980). Дали осмива привлекателността на холивудската актриса. Диванът на напред във времето символизира издутите и устни.
Произведенията на Дали, изложени в музея, наблюдават еволюцията на неговото изкуство във времето, позволявайки на публиката да види даже най-ранните му артистични практики.
В музея се намират произведения като ``Порт Алгер " (1924), ``Космическите спортисти " (1943) и ``Леда Атомика " (1949). Музеят, който Дали е завещал на испанската страна, съхранява над 1500 творби, включващи картини, рисунки, фотоси, статуи, съоръжения и гравюри.
Желанието на Дали било да бъде заровен тук след гибелта си. Криптата му в този момент е част от музея.
Следващата спирка в земята на Дали е Кадакес и неговото имение, кацнало на скалите над омагьосващия залив, който той не стопира да рисува до края на живота си.
„ И там, в това градче с бели къщи и безметежни дни, аз посветих всичките си умения на изкуството, на живописта и заживях като побъркан, рисувайки и учейки, изпадайки в унес от природата, което също е изкуство, наблюдавайки залеза на влажния пясък на плажа… ” написа Дали. През лятото на 1929 година Салватор Дали среща за първи път Гала, брачна половинка на френския стихотворец Пол Елюар.
По-възрастната от него с 10 години Гала му става държанка, майка, управител и рекламен сътрудник. Внушава му увереността: " Сюрреализмът - това съм аз ", възхищавайки се от всичко, което той прави.
Заради връзката си с Гала, Дали се скарва с татко си и е изпъден от своя дом. На идната година купува къщата в Порт Лигат до Кадакес, разширява и я трансформира последователно в обичаната им вила на морето.
Къщата е на няколко равнища и в нея съвсем няма преградни стени. Отвън е ослепително-бяла с верни кубични форми. На покрива се виждат цилиндрични кули, върху които е кацнало по едно гигантско яйце. На дребното площадче пред къщата многолетен кипарис е впил корени в дъното на остаряла прогнила лодка. Лодката и хрумването този път са на Гала. Площадчето е на самия бряг, съвсем до паркираните върху пясъка синьо-бели лодки, които допълват пейзажа като в картина.
В дребното предверие, където са чакали гостите на Дали, в цялостен растеж се изправя препарирана бяла мечка.
От дрешника висят снопове бял равнец – обичаният на Гала. Малко канапе с крайници –мечешки лапи. На пода – разпъната тигрова кожа, а на стената - сова. Ателието на Дали не е огромно, само че една от стените е заета от инженерно оборудване, което е разрешавало на художника да смъква големите си платна на долния етаж и да рисува без да се качва на стълба. В средата на стаята е ситуиран триножник с опряна на него картина, изобразяваща Дали, рисуващ върху стъпалата на Гала. Гола статуя на мъж със защитна маска и рапира на фехтовчик е ситуирана в ъгъла на ателието.
В библиотеката вниманието притеглят препарирани лебеди. " Аз не обичам животни или деца. Те се движат. Когато има нещо, движещ се, аз съм налегнат от паника. И по този начин, дано по-добре те да бъдат изкуствени, споделя Дали. А във всекидневната е един от емблематичните прозорци към залива, който можем да забележим в доста от картините на актьора. Над тях до прозореца изпъкнало огледало, в което заран се оглеждат първите слънчеви лъчи, като в същия момент се насочват към горното равнище на стаята право в леглото на спящия сюрреалист.
Още 3 стъпала нагоре и си в спалнята на Гала и Дали. Плюшен балдахин в алено и синьо над две кревати едно до друго. Няколко препарирани козлета и скрин в бяло с парфюмите на Гала ни потапят в живота на ексцентричната двойка. Къщата е напълно налична за туристи, а обиколката минава през баните, кухнята и специфичната стая, в която Дали е оформял мустаците си.
Лабиринтът ни води на терасата, безусловно вкопана в скалите, която е нещо като вътрешен двор на къщата. Маслинови дръвчета са посадени в саксии-огромни бели чаши за чай, а по по купола илма великански бели яйца – знак на началото на живота. На идващото равнище е басейнът в причудлива форма и шатла, подходяха за източен държател. Патици и лебеди от порцелан декорират басейна в профил. Отзад е емблематичното диванче-устни с висящи автомобилни гуми и шадраванче с дребни тореадори.
В третия ъгъл на Триъгълника е замъка Пубол – замъкът, който Салватор Дали е заречен на Гала. В началото на връзката им е единствено фантазия, само че откакто се връщат богати от Америка, той й го подарява. Обещава й, че няма да престъпи прага му без да изиска документално позволение от нея и в никакъв случай не го прави, тъй като гордостта му не разрешава. Стъпва в замъка едвам след гибелта на обичаната си.
Гала, която не крие увлеченията си към по-млади мъже, трансформира замъка в свое любовно гнездо. Дали приема това с безмълвие и схващане. Така, както и Гала приема неговите ексцентрични забави с моделите му.
Интериорът на замъка е напълно по концепция на Гала. В градината се намира „ Слонът с крайници на комар ” в ролята на шадраван, а от верандата се открива панорама към безпределно поле. Обзавеждането е просто и елегантно, както и в къщата в Порт Лигат. Синята стая, персоналният ъгъл на Гала, кухнята, стаята за посетители и банята с прелестни мозайки по стената - всичко е по този начин, както го е оставила Гала.
Разделя ги гибелта след 53 години взаимен живот. „ Аз я обичам повече от татко си и майка си, повече от Пикасо. И дори повече от парите ” – написа Дали на приятеля си – поета Фредерик Гарсия Лорка. Нейният облик е обезсмъртен в гениалните му картини и публикации за нея. Дори в подписа си прибавя нейното име - „ Гала Салвадор Дали ”. Съюзът сред тях е тайнствен, именит и съдбоносен. „ Гала стана солта на моя живот, циментът на моята персона, моят фар, моят двойник, моят аз ” - признава в автобиографията си Дали.
Гала умира на 10 юни 1982 година, а художникът транспортира скрито трупът й до замъка, с цел да може да изпълни желанието и да бъде заровена там. Дори поръчал в криптата на замъка два саркофага с отвори в профил, с цел да могат и в гибелта да се държат двамата с Гала за ръце... Наредил да я балсамират и облекат в обичаната и алена рокля на Диор. Самият той не отишъл на погребението.
След това се придвижва в замъка, с цел да е по-близо до Гала. След гибелта й губи предпочитание за живот и стопира да рисува. Умира на 23 януари 1989 година.
„ Целият свят ми е плебей. Винаги идва един миг в живота на хората,когато схващат,че ме обожават ”, споделя актьорът, трансформирал манията си за великолепие в бизнес. Живял с личния си свят на параноичното, нереалното и неуместното, загърбил всички ограничавания на века, той с подигравка подлага на критика обществените, половите и културните нрави на същото това общество, което го превъзнася. Остава вечен, присмивайки се на суетата на тълпите и трансформирайки в шедьоври, възхищението си от природата.
Прочетете още
Наричат го „ Триъгълникът на Дали ”. Той се намира на 140 километра от Барселона, напълно покрай границата с Франция. Трите селища в района на Alt Empord) - Фигерес, Кадакес и Пубол, в които е минал живота на един от най- великите актьори на XX век – Салватор Дали, са притегателна точка за всеки, изкушен от изкуството му.
Салвадор Доменек Фелип Жасинт Дали и Доменеч е роден във Фигерас на 11 май 1904 година Сега там се намира фамозния спектакъл – музей, в който се съхраняват голям брой произведения на художника. През 60-те години на предишния век кметът на Фигерас моли художника да подари една от творбите си на градския музей Ампурдан. Дали взема решение, че градът заслужава доста повече от една негова творба и че Фигерас е мястото, където неговото изкуство ще живее. Така се ражда планът за създаване на личен музей.
Художникът обичал Общинския спектакъл на Фигерас освен поради пристрастеността си към театъра, само че и защото пазил доста скъп спомен от него: във фоайето му бил домакин на първата му галерия. Сградата е разрушена при бомбардировка през войната, а Дали решавал да възвърне театъра, с цел да го трансформира в величествен храм, в който да излага творбите си. Той проектира всеки подробност и постройката отразява извънредно тъкмо ексцентричната му личност.
``Има единствено една разлика сред мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд``, споделя Дали.
Музеят отваря порти на 28 септември 1974 година и оттогава милиони са се потопили във вселената на Дали.
Огроменият, транспарантен купол – планиран от архитекта Емилио Перес – се трансформирал в най-емблематичната характерност на музея. Червената фасада, облепена с макети на хлебчета и увенчана с големи бели яйца, мъчно може да бъде сбъркана. В центъра на музея пък е ситуиран черен кадилак,чиято емблема е стилизираната глава на Дали. Артистът е вложил цялото си широко въображение, проектирайки интериорът по този начин, че публиката да се почувства като в негова картина.
Типичен образец е стаята „ Mae West ”. Триизмерното произведение на изкуството съдържа червен диван, завършен като издути устни, камина във формата на нос, две картини на стената като очи и пердета от руси влакна. Ако човек огледа през лупа, интериорът се слива и образува портрета на холивудската актриса Мей Уест (1892-1980). Дали осмива привлекателността на холивудската актриса. Диванът на напред във времето символизира издутите и устни.
Произведенията на Дали, изложени в музея, наблюдават еволюцията на неговото изкуство във времето, позволявайки на публиката да види даже най-ранните му артистични практики.
В музея се намират произведения като ``Порт Алгер " (1924), ``Космическите спортисти " (1943) и ``Леда Атомика " (1949). Музеят, който Дали е завещал на испанската страна, съхранява над 1500 творби, включващи картини, рисунки, фотоси, статуи, съоръжения и гравюри.
Желанието на Дали било да бъде заровен тук след гибелта си. Криптата му в този момент е част от музея.
Следващата спирка в земята на Дали е Кадакес и неговото имение, кацнало на скалите над омагьосващия залив, който той не стопира да рисува до края на живота си.
„ И там, в това градче с бели къщи и безметежни дни, аз посветих всичките си умения на изкуството, на живописта и заживях като побъркан, рисувайки и учейки, изпадайки в унес от природата, което също е изкуство, наблюдавайки залеза на влажния пясък на плажа… ” написа Дали. През лятото на 1929 година Салватор Дали среща за първи път Гала, брачна половинка на френския стихотворец Пол Елюар.
По-възрастната от него с 10 години Гала му става държанка, майка, управител и рекламен сътрудник. Внушава му увереността: " Сюрреализмът - това съм аз ", възхищавайки се от всичко, което той прави.
Заради връзката си с Гала, Дали се скарва с татко си и е изпъден от своя дом. На идната година купува къщата в Порт Лигат до Кадакес, разширява и я трансформира последователно в обичаната им вила на морето.
Къщата е на няколко равнища и в нея съвсем няма преградни стени. Отвън е ослепително-бяла с верни кубични форми. На покрива се виждат цилиндрични кули, върху които е кацнало по едно гигантско яйце. На дребното площадче пред къщата многолетен кипарис е впил корени в дъното на остаряла прогнила лодка. Лодката и хрумването този път са на Гала. Площадчето е на самия бряг, съвсем до паркираните върху пясъка синьо-бели лодки, които допълват пейзажа като в картина.
В дребното предверие, където са чакали гостите на Дали, в цялостен растеж се изправя препарирана бяла мечка.
От дрешника висят снопове бял равнец – обичаният на Гала. Малко канапе с крайници –мечешки лапи. На пода – разпъната тигрова кожа, а на стената - сова. Ателието на Дали не е огромно, само че една от стените е заета от инженерно оборудване, което е разрешавало на художника да смъква големите си платна на долния етаж и да рисува без да се качва на стълба. В средата на стаята е ситуиран триножник с опряна на него картина, изобразяваща Дали, рисуващ върху стъпалата на Гала. Гола статуя на мъж със защитна маска и рапира на фехтовчик е ситуирана в ъгъла на ателието.
В библиотеката вниманието притеглят препарирани лебеди. " Аз не обичам животни или деца. Те се движат. Когато има нещо, движещ се, аз съм налегнат от паника. И по този начин, дано по-добре те да бъдат изкуствени, споделя Дали. А във всекидневната е един от емблематичните прозорци към залива, който можем да забележим в доста от картините на актьора. Над тях до прозореца изпъкнало огледало, в което заран се оглеждат първите слънчеви лъчи, като в същия момент се насочват към горното равнище на стаята право в леглото на спящия сюрреалист.
Още 3 стъпала нагоре и си в спалнята на Гала и Дали. Плюшен балдахин в алено и синьо над две кревати едно до друго. Няколко препарирани козлета и скрин в бяло с парфюмите на Гала ни потапят в живота на ексцентричната двойка. Къщата е напълно налична за туристи, а обиколката минава през баните, кухнята и специфичната стая, в която Дали е оформял мустаците си.
Лабиринтът ни води на терасата, безусловно вкопана в скалите, която е нещо като вътрешен двор на къщата. Маслинови дръвчета са посадени в саксии-огромни бели чаши за чай, а по по купола илма великански бели яйца – знак на началото на живота. На идващото равнище е басейнът в причудлива форма и шатла, подходяха за източен държател. Патици и лебеди от порцелан декорират басейна в профил. Отзад е емблематичното диванче-устни с висящи автомобилни гуми и шадраванче с дребни тореадори.
В третия ъгъл на Триъгълника е замъка Пубол – замъкът, който Салватор Дали е заречен на Гала. В началото на връзката им е единствено фантазия, само че откакто се връщат богати от Америка, той й го подарява. Обещава й, че няма да престъпи прага му без да изиска документално позволение от нея и в никакъв случай не го прави, тъй като гордостта му не разрешава. Стъпва в замъка едвам след гибелта на обичаната си.
Гала, която не крие увлеченията си към по-млади мъже, трансформира замъка в свое любовно гнездо. Дали приема това с безмълвие и схващане. Така, както и Гала приема неговите ексцентрични забави с моделите му.
Интериорът на замъка е напълно по концепция на Гала. В градината се намира „ Слонът с крайници на комар ” в ролята на шадраван, а от верандата се открива панорама към безпределно поле. Обзавеждането е просто и елегантно, както и в къщата в Порт Лигат. Синята стая, персоналният ъгъл на Гала, кухнята, стаята за посетители и банята с прелестни мозайки по стената - всичко е по този начин, както го е оставила Гала.
Разделя ги гибелта след 53 години взаимен живот. „ Аз я обичам повече от татко си и майка си, повече от Пикасо. И дори повече от парите ” – написа Дали на приятеля си – поета Фредерик Гарсия Лорка. Нейният облик е обезсмъртен в гениалните му картини и публикации за нея. Дори в подписа си прибавя нейното име - „ Гала Салвадор Дали ”. Съюзът сред тях е тайнствен, именит и съдбоносен. „ Гала стана солта на моя живот, циментът на моята персона, моят фар, моят двойник, моят аз ” - признава в автобиографията си Дали.
Гала умира на 10 юни 1982 година, а художникът транспортира скрито трупът й до замъка, с цел да може да изпълни желанието и да бъде заровена там. Дори поръчал в криптата на замъка два саркофага с отвори в профил, с цел да могат и в гибелта да се държат двамата с Гала за ръце... Наредил да я балсамират и облекат в обичаната и алена рокля на Диор. Самият той не отишъл на погребението.
След това се придвижва в замъка, с цел да е по-близо до Гала. След гибелта й губи предпочитание за живот и стопира да рисува. Умира на 23 януари 1989 година.
„ Целият свят ми е плебей. Винаги идва един миг в живота на хората,когато схващат,че ме обожават ”, споделя актьорът, трансформирал манията си за великолепие в бизнес. Живял с личния си свят на параноичното, нереалното и неуместното, загърбил всички ограничавания на века, той с подигравка подлага на критика обществените, половите и културните нрави на същото това общество, което го превъзнася. Остава вечен, присмивайки се на суетата на тълпите и трансформирайки в шедьоври, възхищението си от природата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ