Нерде Ямбол, нерде Стамбол
Бърнард Люис в класическия си труд „ Възникване на модерна Турция “ (издадена на български от издателство „ Пигмалион “) написа, че турците в никакъв случай не са живели под непозната власт. Това е правилно. Доста по-големи от Турция страни са търпели непознато робство.
Това написа в профила си във „ Facebook “ Георги Даскалов.
Например всички днешни страни в двете Америки са зародили като колонии. Русия е била съвсем два века и половина под властта на монголо-татарите, а в един интервал, в края на XVI-и и началото на XVII-и – и под полско господство.
Индия е някогашна английска колония, а пък самата Британия е била 400 години под римска власт.
Макар в упадъка и залеза си Османската империя да е била обект на мощно непознато въздействие, тя в никакъв случай не е ръководена от не-турци, най-малко официално.
След Първата международна война Ататюрк сполучливо се опълчва на страните победителки и въпреки да жертва огромна част от територията на империята, съумява да събере множеството турци под един покрив в актуалната Република Турция.
Всичко това е редно да се има поради, когато разясняваме ставащото в Турция, в това число и изборите тази неделя, приключили с победа на Ердоган. Повечето реакции са, че Турция се е сдобила със султан, че идат мрачни времена, набожен фундаментализъм и други такива.
Но Турция има демократична традиция, каквато малко страни имат. След основаването на републиката през 1923 година кемалистката партия е на процедура единствената и ръководи до 1950, когато провежда избори, разбирайки че ще ги загуби. Така и става, печели ги новосъздадената Демократическа партия.
Страната е претърпяла три преврата, като постоянно по-късно военните отстъпват непринудено властта и провеждат общи избори. Това е белег за политическа просвета, която не може да бъде изкоренена току-тъй.
Независимо, че в неделя Ердоган взе цялата власт, той и партията му не са безалтернативни. За разлика да вземем за пример от Русия, където Путин и „ Единна Русия “ нямат никаква съпротива.
И каквото и да става, Турция е единствената мюсюлманска страна, в която има, в случай че не образцова народна власт, то най-малко значими детайли от нея – многопартиен парламент, релативно свободни медии и – най-малко към този момент – опция властта да бъде сменяна посредством избори.
Възможно е, несъмнено, деградиране. Но въпреки всичко едвам малко повече от половината от гласувалите са подкрепили Ердоган. Другите са уверено против него. Което значи, че той не може да прави каквото си изиска.
За разлика да вземем за пример от някои други страни, претендиращи за международно водачество.
Така че да не бързаме да отписваме Турция и да не я мерим с измислените си аршини.
Както е казано – нерде Ямбол, нерде Стамбол.
Това написа в профила си във „ Facebook “ Георги Даскалов.
Например всички днешни страни в двете Америки са зародили като колонии. Русия е била съвсем два века и половина под властта на монголо-татарите, а в един интервал, в края на XVI-и и началото на XVII-и – и под полско господство.
Индия е някогашна английска колония, а пък самата Британия е била 400 години под римска власт.
Макар в упадъка и залеза си Османската империя да е била обект на мощно непознато въздействие, тя в никакъв случай не е ръководена от не-турци, най-малко официално.
След Първата международна война Ататюрк сполучливо се опълчва на страните победителки и въпреки да жертва огромна част от територията на империята, съумява да събере множеството турци под един покрив в актуалната Република Турция.
Всичко това е редно да се има поради, когато разясняваме ставащото в Турция, в това число и изборите тази неделя, приключили с победа на Ердоган. Повечето реакции са, че Турция се е сдобила със султан, че идат мрачни времена, набожен фундаментализъм и други такива.
Но Турция има демократична традиция, каквато малко страни имат. След основаването на републиката през 1923 година кемалистката партия е на процедура единствената и ръководи до 1950, когато провежда избори, разбирайки че ще ги загуби. Така и става, печели ги новосъздадената Демократическа партия.
Страната е претърпяла три преврата, като постоянно по-късно военните отстъпват непринудено властта и провеждат общи избори. Това е белег за политическа просвета, която не може да бъде изкоренена току-тъй.
Независимо, че в неделя Ердоган взе цялата власт, той и партията му не са безалтернативни. За разлика да вземем за пример от Русия, където Путин и „ Единна Русия “ нямат никаква съпротива.
И каквото и да става, Турция е единствената мюсюлманска страна, в която има, в случай че не образцова народна власт, то най-малко значими детайли от нея – многопартиен парламент, релативно свободни медии и – най-малко към този момент – опция властта да бъде сменяна посредством избори.
Възможно е, несъмнено, деградиране. Но въпреки всичко едвам малко повече от половината от гласувалите са подкрепили Ердоган. Другите са уверено против него. Което значи, че той не може да прави каквото си изиска.
За разлика да вземем за пример от някои други страни, претендиращи за международно водачество.
Така че да не бързаме да отписваме Турция и да не я мерим с измислените си аршини.
Както е казано – нерде Ямбол, нерде Стамбол.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ